Как Дубровник стана жертва на собствената си хубост | Новини и анализи от Европа | DW | 19.11.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как Дубровник стана жертва на собствената си хубост

Дубровник е приказно красив, но именно хубостта му е на път да се превърне в негова печална орисия. Мръсотия, шум, транспортен хаос, високи цени: градът буквално се задушава от ежедневния наплив на туристи.

Когато става дума за туризъм, надхвърлящ възможностите на един град, Дубровник обикновено се споменава редом с Венеция и Барселона, отбелязва "Зюддойче Цайтунг" и добавя, че растящото благосъстояние и поевтиняващите възможности за пътувания до всички краища на света превръщат подобни места в отрицателни примери. Защото най-предпочитаните туристически дестинации неизменно стават жертва на собствения си успех. А огромният приток на туристи влошава с времето и качеството на самите туристически услуги.

След края на югославските войни местните хора не можеха да си представят, че един ден тук отново ще пристигат туристи. В началото на новия век следите от войната и от тежкото земетресение, разрушило през 1996 част от Дубровник, все още бяха ясно забележими. Днес е друго: в наши дни 80% от жителите на Дубровник се препитават именно от туризъм, друга индустрия в региона няма. Само че браншът се разрасна крайно хаотично, което в крайна сметка влоши качеството на живот в града.

"Нашият град вече не ни принадлежи"

И не е само това: градската инфраструктура просто не е в състояние да задоволи потребностите на милионите хора, посещаващи Дубровник. Има само една тясна ивица земя между морето и хълма Сърдж, защото Старият град, който представлява плетеница от средновековни тесни улички, е обявен за пешеходна зона. Това превръща пътуването из града в истинско изпитание, пише "Зюддойче Цайтунг" и добавя: "Местните хора висят с часове в задръствания, закъсняват за работа, дори колите на спешната медицинска помощ трудно си пробиват път. Радиото и телевизията редовно осведомяват жителите на града за пристигащите круизни кораби и ги предупреждават да си останат вкъщи по време на най-големите задръствания в пиковите часовe. Корабите плащат солидни такси за правото да акостират, което е добре за държавния бюджет, но туристите, пристигащи с тях, не оставят почти никакви пари в града."

Туристи в Дубровник

Туристи в Дубровник

„Парите отиват другаде, а проблемите остават“, казва Марин Кръстулович, управител на Стария град. „Магазините със стоки от първа необходимост изчезват, а на тяхно място никнат магазини за сувенири. Богати чужденци изкупуват къщи и апартаменти и ги дават под наем, а това неизменно води до повишаване на наемите. Да не говорим за мръсотията, шума и транспортния хаос. Нашият град вече не ни принадлежи“, казва Кръстулович с горчивина.

"Всички гонят само печалбата"

ЮНЕСКО дори заплаши наскоро, че ще извади Дубровник от списъка на световното културно наследство. А това би означавало не само загуба на имидж, но и край на субсидиите за Стария град. Експерти на ЮНЕСКО са изчислили, че историческата част на града има капацитет да поеме не повече от 8 000 души наведнъж. А дори и след активния летен сезон градът посреща по около 10 000 души на ден. През портата на Стария град всеки ден преминават около 100 автобуса с туристи, към тях трябва да прибавим и многобройните автобуси, с които пристигат пътниците от круизните кораби. А паркинги няма.

Едно време жителите на Дубровник обичаха да се разхождат край морето, младежите скачаха от една висока скала край градските стени. Сега всички тези места са превзети от масите на барове и ресторанти.

"Това е абсурдно: ние сме морски хора, а нямаме достъп до морето. Едно време общественото пространство принадлежеше на всички, хората се познаваха и си помагаха, а сега всички гонят само печалбата“, казва Кръстулович.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание