Как ДПС се зарази със собствения си ″бацил″ | Новини и анализи от България | DW | 03.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как ДПС се зарази със собствения си "бацил"

Този местен вот показа съвсем еднозначно, че в ДПС е започнал разпад на авторитета, който вече разкъсва и обръчите от фирми, и монолитния вот за партията. А това определено е добра новина, коментира Полина Паунова.

ДПС влезе в местните избори с претенцията да промени властовата формула, а излезе от тях в оправдателен режим. Причина за рязката поведенческа промяна се оказаха три загуби в символни за Движението общини - Гърмен, Исперих и Кубрат.

Моментът пък бе изкусно употребен от ГЕРБ, за да се самоопредели като единствената партия след ДПС, която е гарант за етническия мир в страната. Дали обаче формацията на Борисов наистина представлява реална заплаха за Лютви Местан? Ако отговорим първосигнално - да, защото ГЕРБ набра сила и установи тотален контрол върху почти всички области в страната. Следователно е нормално да има пробив и в т.нар. бастиони на Доган. Но нещата не изглеждат точно така.

Бърз преглед на резултатите от местния вот през 2011 година сочи, че в Исперих, например, кандидатът на ГЕРБ получава малко над 13% подкрепа. Четири години по-късно гласовете за партията на премиера са 12.63 на сто. Положението в Кубрат е още по-трагично. Кандидатът на ГЕРБ Младен Мишев се преборва за 26% през 2011 година. Преди седмица формацията на Борисов получава едва 11%.

Редакцията препоръчва

ДПС изгуби срещу себе си

Общият поглед сочи, че в разградските общини ДПС няма изявена партийна опозиция. Но именно там Движението претърпя разгром и за първи път от 25 години няма да прибави в актива си трите кметски стола.

ДПС изгуби всъщност срещу себе си, а причините за това са различни. Според едни става дума за грешна стратегия, според други - за лош подбор на кандидати и вътрешнопартийни интриги. А ако всички обяснения бъдат събрани и обобщени, въпросът за лидерството ще се повдигне от само себе си.

Справи ли се Местан с управлението на корпорацията ДПС? Това е въпросът, който трябва да бъде зададен сега. И краткият му отговор гласи: Не.

В основата на загубата в разградските общини стои вътрешното противоборство в партията. Преди две години ДПС изключи от редиците си депутатът Гюнай Хюсмен, а повод за скандала бе неспазване на партийната уговорка да се откаже от депутатското място, спечелено с преференции.

Тук обаче се намесва и друг фактор - независимият депутат е понастоящем едър земеделец в региона. Той е работодател на голяма част от жителите по селата в разградско. Подобна отличителна черта притежават и много местни велможи на ДПС, което е доказателство, че освен с думи за етническия мир и прочие, партията държи гласоподавателите си и с обръчите от фирми, за които заговори Доган преди години.

Така най-силното оръжие на ДПС - крепостният избирател, се обърна срещу самото ДПС. И формацията изгуби изборите срещу самата себе си.

Друг интересен факт е оскъдният резултат на партията в Пловдив, където ДПС има малко над 1000 гласа. Останалите са за ГЕРБ. Конспиративната теория, че Движението е „преляло” подкрепа за Борисов изглежда състоятелна само в частта за кметските избори. Дали обаче ДПС е толкова ларж, че да се откаже от общински съветници във втория по големина град?

Във Велинград пък, където на последните два вота „детето чудо“ на българската политика Делян Пеевски води листата за съветници, ДПС отбелязва почти двоен срив в сравнение с изборите през 2011 година. На предходния вот партията е получила 25 на сто, а сега - едва около 12%.

Така прогнозираното от Местан разширяване на партийното влияние не просто не се сбъдна, а претърпя пълен крах. Заканите им да бият (ако ползваме лексиката на Бойко Борисов) в различни общини се ограничиха до бой над журналисти и кандидати. Справка: случаят „Пиже“ в Самоков и набитата конкурентна кандидат-кметица в село Яким Груево.

Ahmed Dogan

Доган през 2009 година: "ДПС е бацил - където влезе, не излиза"

Преди изборите лидерът на Движението направи заявка за преосмисляне на властовата формула, но вотът налага най-вече преосмисляне на мястото на ДПС. Партията безспорно ще си остане патерица на ГЕРБ, но все повече ще отстъпва от силните си позиции. Заради загубата на влияние по места, Движението няма да има оправдание за претенциите си да превъзхожда останалите формации в парламента, ползвани за дребни услуги.

Разпадът

Ако до момента ДПС, самоопределило се като балансьор, беше символ за монолитност и партийно-строева подготовка, то тези местни избори показаха съвсем еднозначно, че партията се е заразила със собствения си бацил (по Ахмед Доган). Държаните във феодално владение избиратели лесно се изплъзват от обятията на „либерализма“, когато пътят на парите се различава от линията на партията. Случаят „Пеевски” също оказва влияние - вотът във Велинград доказва тезата на Местан, че България не е само жълтите павета. Да, безобразията могат да бъдат оценени и извън пределите на столицата. Макар че Местан нямаше предвид точно това.

Но най-важно е заключението, че в ДПС е започнал разпад на авторитета. Този разпад разкъсва и обръчите от фирми. А оттам и монолитния вот за партията. Което определено е добра новина. Разбира се, това развитие е опаковано за пред публиката с претенциозната „нова кауза на партията да върне политиката към изначалните морално-идейни основи“. Тези думи на Лютви Местан означават в превод само едно: пробив в стройната политико-бизнес организация на Движението.

Реклама