Как германците изгубиха вярата си | Новини и анализи от Европа | DW | 01.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как германците изгубиха вярата си

След набезите на орда млади мъже в Кьолн дискусията около бежанците набъбва от гняв, германците са объркани, а обществото е изправено пред невиждано досега предизвикателство, твърди в коментара си Александър Кудашев

Германците са романтици - понякога. А в момента те са най-малкото доста несигурни. Не са сигурни как да се отнасят към един милион бежанци. В началото бяха готови на всеотдайна помощ, сега кипят от гняв и неприязън. Дебатът в политиката и обществото навремени набъбва от омраза и доволно рядко се води обективно. Сякаш дори в зачатък не се търси отговор на очевидния въпрос: как да приемем един милион чужденци в Германия, как да им осигурим най-необходимото и как да интегрираме? Онези, които защитават бежанците, минават за откачалки и мечтатели. Другите пък, които се обявяват срещу бежанците, веднага се оказват ултрадесни или нацисти. Политическата дискусия излезе от руслото. А още по-лошото е, че почти всеки ден в Германия се извършват покушения срещу бежански приюти. Вече 1000 на брой. Ужасяваща цифра!

След Кьолн всичко е друго

И сякаш вече никой не говори за бежанците, откакто през Новогодишната нощ в Кьолн една орда, главно северно африканци, подложи многобройни жени на грабежи и на ужасни сексуални издевателства, стигащи дори до изнасилвания. В онази нощ полицията се провали с гръм и трясък и не успя да защити достойнството на жените. След онази нощ германците изгубиха вярата си. Вярата както в себе си, така и в бежанците.

Kudascheff Alexander Kommentarbild App

Александър Кудашев

И критиката срещу канцлерката Ангела Меркел нарасна драматично след онази нощ. Тласкана единствено от човещина, но и с подкрепата на мнозинството германци, Меркел бе отворила границите за чакащите в Унгария бежанци – без обаче да има някаква концепция за последствията. Бежанският поток не секна, а Меркел продължи да повтаря една и съща мантра: външните граници на ЕС трябва да се подсигурят и защитават, бежанците да бъдат разпределени в страните от ЕС, Шенген като пространство с отворени граници трябва да се опази, трябва да се борим срещу първопричините за бежанския наплив и да си сътрудничим с Турция. С две думи: важно е да намерим европейско решение, рационално и морално. Да, обаче такова решение досега не се вижда. И одобрението за политиката на Меркел се топи като пролетен сняг както в Германия, така и в собствената ѝ партия. Ангела Меркел остана самотна на политическата сцена - и изоставена. Ето как един политик може да се издигне до исторически висини и въпреки това да се провали.

Никой не знае какво ще стане

Нека споменем и два странични ефекта с неприятен политически привкус. Европа е разединена както никога досега - и в същото време, пак както никога досега, се изправя единно срещу Меркел и Германия. А в периферията на самата Германия се надига една крайно дясна партия, която е на път да се превърне в политически фактор. Тази тенденция може да затихне, когато бъде овладяна бежанската криза. Но ЕС достигна предела на възможностите си, а вътрешната му сплотеност е на ръба на разпада. И никой не знае какво ще стане. Не случайно някои вече се питат: дали пък ЕС не беше просто една красива утопия? Въпросът сякаш е основателен, доколкото почти навсякъде триумфират националните егоизми и нагласата да се предприемат национални солови акции. Тоест, за хуманитарния жест на Ангела Меркел сега се плаща твърде висока цена. Цена, която дори ще нарасне, когато идеята за бърза интеграция на бежанците се окаже илюзия. Когато възникнат паралелни общества, а сблъсъкът между културите, сблъсъкът с исляма и с традициите на ислямския свят, стане по-мощен, отколкото ни се ще. Много германци вече подозират, вече се опасяват тъкмо от това. И се гневят, а политическата дискусия става остра и агресивна. Германците се чувстват несигурни, защото не им достигат сили за рационален анализ и трезви действия. Навярно наистина често пъти са прекалени романтици.

Редакцията препоръчва

Реклама