Как германските медии виждат българските избори | Новини и анализи от България | DW | 04.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как германските медии виждат българските избори

Класна ръководителка, генерал със склонност към заговорнически теории, политически хамелеон, краен националист – през погледа на няколко германски медии президентските избори в България изглеждат доста пъстри.

"Класна ръководителка или генерал" - така кореспондентката на германските обществени медии ARD Андреа Беер най-кратко формулира избора, пред който са изправени българските гласоподаватели идната неделя. За първи път жена може да влезе на "Дондуков" 2, четем в публикацията. 58-годишната кандидатка на управляващата партия ГЕРБ Цецка Цачева, юристка по професия, има добри шансове за успех. Мнозина избиратели обаче я смятат за скучна и шеговито я наричат "класната". В кампанията си тя не излъчи някакви запомнящи се послания - заложи на темата за бежанците. От бежанците не успя да избяга и основният ѝ конкурент - бившият военен Румен Радев. "Ще се примирим ли с готвената ни участ да бъдем буферна зона за нелегални мигранти или ще предприемем решителни действия да съхраним себе си като българи", пита проруски настроеният независим кандидат, подкрепен от БСП. 53-годишният генерал се представя за човек от народа, който не е част от политическата класа. Междувременно той успя да стопи преднината на Цачева.

Цецка Цачева с председателя на Бундестага Норберт Ламерт

Цецка Цачева с председателя на Бундестага Норберт Ламерт

"В хода на предизборната кампания разликата между двамата кандидати постоянно намаляваше и сега е паднала до 2-3 процента. Това се дължи на слабата кандидатура на ГЕРБ. В същото време генерал Радев успява да привлече на своя страна част от протестния вот", е цитиран политологът Димитър Ганев от Изследователския център "Тренд".

Младите гласуват протестно и за популисти

Най-вече младите българи на възраст до 30 години се канят да гласуват протестно, уточнява кореспондентката Андреа Беер. Ако изобщо отидат до урните, те няма да дадат гласа си за социалистите. В България младите избиратели често дават предпочитанията си на формации вдясно от центъра, нерядко и на новоосновани партии. На тези избори гласовете им биха могли да отидат у някои от по-второстепенните популистки кандидати.

Освен това българските избиратели за първи път ще имат възможност да дадат гласа си за "не подкрепям никого", припомня в репортаж от София обществената телевизия ARD. Гласовете на тези избиратели ще се броят, но в ничия полза, обясняват авторите. Най-вероятно изборите ще се решат на балотажа на 13 ноември между Цачева и Радев, твърдят и други издания.

Лека категория или заговорнически теории?

Кандидатката на ГЕРБ се обяви за прекратяване на санкциите на ЕС срещу Русия, но външнополитически е "лека категория", пише добрият познавач на България Щефан Трьобст в публикация на Мителдойчер рундфунк (MDR). Трьобст коментира:

Предизборен плакат на Румен Радев

Предизборен плакат на Румен Радев

„Генералът е податлив на заговорнически теории и получава подкрепа от БСП, която обединява посткомунистически носталгици и проруски настроени предприемачи-мафиоти.” За позициите на Радев става дума и в анализ за изборите на софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер": „Радев твърди, че българската външна политика трябва да се решава в София (а не в Брюксел). Според него членството на България в ЕС и НАТО няма алтернатива, а еврофилията не означава русофобия. Бившият шеф на ВВС е за преосмисляне на санкциите срещу Русия. Той признава, че деюре Крим е част от Украйна, но добавя, че там "се развява руското знаме". За най-сериозни проблеми пред България Радев смята миграцията и бедността, както и "властовия монопол на ГЕРБ".

Трети се очаква да завърши крайнодесният националист Красимир Каракачанов, прогнозира Щефан Трьобст. Каракачанов не отрича, че е бил сътрудник на ДС, но го смята за свой "патриотичен дълг". Той предложи, ако се налага, срещу бежанците да се използва дори и огнестрелно оръжие - за да стоят по-далеч от българските граници.

Гласовете на българите в чужбина

Проф. Щефан Трьобст

Проф. Щефан Трьобст

Освен квадратчето "Не подкрепям никого", още един фактор прави тези избори трудно прогнозируеми - българите в чужбина, твърди още Трьобст в публикацията на MDR. Смята се, че в чужбина живеят около 1 милион българи, които ще могат да гласуват в специално разкрити за целта избирателни бюра. В някои страни обаче, като САЩ и Турция, броят на тези секции е ограничен до 35 - като мярка срещу етническия вот на живеещите в Турция около 200 хил. български граждани от турски произход. Движението за права и свободи издигна етнически българин за кандидат - "безпартийния политически хамелеон" Пламен Орешарски, както го нарича Трьобст. Но на балотажа гласовете на турските избиратели могат да наклонят сериозно везните в полза на един от двамата водещи кандидати, пише още той.

Българският президент има най-вече представителни функции. В този смисъл предстоящите избори не са съдбовни за България относно нейната външна ориентация - със Запада или с Русия. Но ще бъдат важен индикатор за политическите нагласи в страната. Вярно е, че бежанската криза вече не определя така силно настроенията, както през 2015, но кризата в ЕС и руската агресия в Украйна продължават да поляризират силно българското общество, завършва статията от Щефан Трьобст.

Редакцията препоръчва