Как Германия помогна на Ленин | Новини и анализи от Европа | DW | 02.11.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Как Германия помогна на Ленин

Малцина знаят, че Октомврийската революция се осъществява с активната подкрепа на тогавашна Германия. Сметката на император Вилхелм Втори е проста: дестабилизиране на Русия с цел да се намали натискът по Източния фронт.

Цюрих, 9 април 1917 година: 32-ма руски емигранти чакат на перона своя влак. Група протестиращи вика насреща им „Предатели, лумпени, свине!", но заминаващите имат и привърженици. В крайна сметка, въпреки опитите да се блокира коловозът, влакът си пробива път и поема към Русия.

Този извънреден влак е предоставен от германския император Вилхелм Втори, който си е поставил за цел да налее още масло в огъня на руската революция. В един от вагоните се е настанил не друг, а лично Владимир Илич Улянов, наречен Ленин. С германска помощ той напуска своето швейцарско убежище и седмица по-късно достига целта си: Петроград. В Русия току-що е завършила Февруарската революция, която е свалила от трона цар Николай Втори и е инсталирала така нареченото „временно правителство". Следващата голяма революция вече чука на вратата.

В Берлин с голямо внимание следят завръщането на прочутия емигрант Владимир Илич в Русия. „Пристигането на Ленин премина успешно. Работи изцяло според желанията", пише германското Главно командване в телеграма до външното министерство. Истински политически парадокс: Вилхелм Втори се съюзява с комуниста Ленин. Германският император цели едно: окончателно да отслаби Русия, с която така наречените „централни сили" Германия и Австро-Унгария воюват от 1914 година.

Сметката на Берлин е проста: Ленин и неговите болшевики трябва да дестабилизират Русия и по този начин да намалят натиска по Източния фронт през Първата световна война. Планът сработва. Германската империя успешно се възползва от едно старо дипломатическо правило: врагът на моя враг е мой приятел.

Израил Лазаревич Гелфанд

Израил Лазаревич Гелфанд

Човекът, който написа сценария за революцията

Идеята и концепцията не са нови. Техен автор е един човек, който носи комунистическия псевдоним „Парвус" („Малкият"): Израил Лазаревич Гелфанд. Той е богат руски евреин, който още през 1914 година предлага на германския посланик в Цариград „съюз между германския байонет и руския пролетарски юмрук". Парвус смята, че интересите на Германия и на руските революционери са идентични. Първоначално предложенията му срещат смесени реакции, но след известно време Парвус е поканен в Берлин.

Парвус, който обича да живее нашироко и да е заобиколен от красавици, за пръв път се появява в Германия още през 1891 година. По онова време пише под различни псевдоними за леви вестници и се среща с комунистически лидери като Роза Люксембург, Карл Кауцки, Ленин и Троцки. Но като го гледат как живее, те не му се доверяват особено.

След „кървавата неделя" на 22 януари 1905 година, когато царят нарежда да се открие огън срещу демонстрантите в Петербург, Гелфанд и Троцки са сред първите руски емигранти, които се завръщат в родината си. Двамата оглавяват работнически съвети, но полицията ги арестува. Гелфанд е заточен в Сибир, но успява да избяга, след което прави в Цариград бърза и успешна бизнес-кариера. Понеже притежава фирми и банки, неговите някогашни приятели-комунисти му обръщат гръб. Троцки дори пише „Некролог за един жив приятел". После обаче избухва войната и пред Парвус се открива възможността отново да се намеси в политиката.

След разговора си с германския посланик в Цариград, Парвус е поканен от германското външно министерство, за което разработва сценарий за революция. Сценарий, който месеци по-късно наистина се осъществява. На 23 машинописни страници Парвус в подробности описва как в Русия може да се извърши преврат, подкрепен отвън. В сценария се говори за пари, саботажи и сваляне на правителството. Месец по-късно ковчежничеството на император Вилхелм отпуска 2 милиона марки за „подкрепа на революционната пропаганда в Русия".

Парвус не остава бездеен и занапред. Още повече, че при него трудно може да се направи разграничение между политически цели и бизнес-интереси. Парвус е типичният представител на онези, които не се свенят да се облажат от войната. Търгува с всичко: оръжие, метали, коняк, хайвер, платове. Тъй като фронтът е затворил търговските пътища между Изтока и Запада, хората на Парвус прекарват стоките си през финландско-шведската граница - по онова време тази територия е част от Руската империя. Щом чуят паролата „Нося поздрави от Олга", подкупените граничари пропускат какви ли не пратки, предназначени за руските революционери: пропагандни материали, оръжия, динамит. С помощта на тези „подаръци от Германия" революционерите потапят кораби в Архангелск и организират палежи на пристанища. Дейността на Парвус се координира от германския посланик в Копенхаген граф Улрих фон Брокдорф-Ранцау.

"Ще инсценираме подобна революция и в Германия"

Така шеметният план на Парвус наистина се осъществява. На 7 ноември 1917 година е извършен преврат, който влиза в историята под името „Октомврийска революция". Временното правителство е свалено, съветите поемат властта, а седмици по-късно Русия напуска военния съюз с Франция и Англия, известен още като Антантата. С това за Русия войната на практика приключва. Отслабването ѝ Вилхелм Втори заплаща със сума, която днес би възлизала на половин милиард евро.

Ленин на 17 април 1917 - ден след пристигането му в Петроград

Ленин на 17 април 1917 - ден след пристигането му в Петроград

Самият Парвус действа като директен посредник на германския император. Той е „сводникът на империализма", както по-късно го нарича германската марксистка Клара Цеткин. През 1924 година Парвус умира едва 57-годишен от мозъчен удар в Берлин. Историческата му роля е обвита в мълчание както от Съветския съюз, така и от официален Берлин.

По-малко от година след Октомврийската революция Ленин признава официално, че превратът е бил осъществен с германски пари. И добавя следното: „Никога не съм отричал този факт, но искам да допълня, че с руски пари ще инсценираме подобна революция и в Германия".

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама