1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Бойко Борисов
Снимка: BGNES

Как ГЕРБ ударно бетонират свои хора

Емилия Милчева
26 април 2021

Назначават, фактурират, изпращат в чужбина. Това правят трескаво всички управляващи в България, когато стигнат до срутището си - падане от власт. Това правят сега и ГЕРБ - ударно се окопават. Ето примери.

https://p.dw.com/p/3sZBe

Фактурират, назначават, изпращат в чужбина. Това правят трескаво всички управляващи в България, когато стигнат до срутището си - падане от власт. Това прави сега и ГЕРБ. Скорошните назначения в бордовете на публичните дружества и в ръководствата на държавни предприятия и големи болници са уредени със Закона за публичните предприятия. Но управляващата трети мандат партия не успя да организира конкурсите за мениджъри в държавните и общински фирми с над 50% държавно или общинско участие през 2020 година, както предвиждаше законът. Затова срокът за конкурсите бе удължен с шест месеца, които изтекоха през март 2021 - точно преди парламентарните избори на 4 април. А ГЕРБ оправдаха промените със законовите процедури.

Царица парица

Защо е толкова важно за всяка власт да натъпче със ”свои хора” бордовете на държавните и общински дружества? Доскоро отговорът беше един - обществените поръчки, които те разпределят. Това е и сферата, в която корупционният риск е най-висок.

През последните години обществените поръчки са за около 15-16 милиарда лева годишно (без ДДС), като тук не влизат проектите в областта на отбраната. Над 2 милиарда лева се наляха през 2020 без търг в “Автомагистрали” за строителството на “Хемус” и пътя Видин-Ботевград, а половин милиард отидоха в “Монтажи” за ремонти на язовири. Най-големите суми за обществени поръчки се разпределят по правило през енергетиката, в т.ч. газова инфраструктура, следват пътното строителство и железопътният транспорт.

Сега обаче има нова стръв - и тя се нарича Национален план за възстановяване и устойчивост, за чиято реализация България може да разчита на над 6 милиарда евро грантове и 4,5 милиарда евро заеми. Някои държавни предприятия са особено апетитни предвид средствата, които ще усвояват чрез свои проекти. Например “Напоителни системи” с предложени 265 обекта за модернизация срещу близо 848 милиона лева. Или пък БДЖ с проекта си за 256 милиона лева за закупуване на 20 електрически мотриси за средни и дълги разстояния. Или едни 511 милиона лева, предназначени за проект за дигитална трансформация и развитие на информационните системи на “Електроенергиен системен оператор” в условията на нисковъглеродна енергетика. Има и още...

"Нашите" идат

Сигнали за подмяна на бордовете с нови назначения на ГЕРБ бяха подадени още в първите дни на 45-ия парламент. Българският енергиен холдинг (БЕХ), под чиято “шапка” се намира цялата държавна енергетика - АЕЦ “Козлодуй”, ЕСО, НЕК, ”Мини Марица-изток” и др., получи ново ръководство за следващите три години. Само че новите директори не могат да ръководят. Вече стана ясно, че Софийският градски съд е спрял вписването им заради опит в управата да бъде вкарано лице, което не е участвало в конкурса - бившият пиар на БЕХ Александър Църноречки, син на бивш районен столичен кмет от ГЕРБ.

С нови бордове са “Булгартрансгаз” и АЕЦ “Козлодуй”, а в тях влизат Владимир Уручев, бивш евродепутат от ГЕРБ, Илия Илиев, бивш главен секретар на МВР от времето на вътрешния министър Румен Петков, Снежана Йовкова-Маркова, съпруга на главния секретар на транспортното министерство и др. Сайтът еconomix.bg разкри и други съпруги на високопоставени "гербери" в бордовете. Кристина Стоянова в борда на ВМЗ-Сопот е съпруга на главния секретар на земеделското министерство. А Веселина Карамилева-Тодорова, чийто съпруг Тошко Тодоров е зам.-председател на Сметната палата, е в Ръководство въздушно движение (РВД) от 2015 насам.

Изобщо много от новите членове са ветерани-”бордоваци” - като Анита Великова, преминала през Държавната консолидационна компания (ДКК) и “Плод-зеленчук”, а сега е в борда на “Кинтекс”. Случайни хора няма, избраниците в бордовете са били на различни държавни служби - като Васил Ризов, бивш зам.-председател на Държавната комисия по сигурността на информацията и шеф на дирекция “Сигурност” в земеделското министерство. Тихомир Иванов от борда на ВМЗ-Сопот пък е оглавявал Летище София, а преди това е отговарял за обществените поръчки. А преди да бъде избран в борда на “Напоителни системи”, Петър Тодоров е бил и в този на "Топлофикация", където е отговарял и за инвестициите. Тук да припомним и това: още през февруари бяха подновени членове в бордовете на 17 държавни фирми от сферата на транспорта, като БДЖ, НКЖИ, “Български пощи” и др.

По пътя към еврото

Има доза политически цинизъм във факта, че някои от доскорошните членове на бордове са били вписани като “независими”, за да останат пак в тях. Изискването за такива е записано в Закона за публичните предприятия: независимите членове трябва да са една трета от бордовете и да се номинират след конкурс от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК).

С действията си обаче ГЕРБ съвсем обезсмислиха закона, приет в партньорство с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Едно от изискванията към България по пътя към еврозоната е да въведе стандарти за добро корпоративно управление на държавните фирми и да подобри прозрачността и отчетността им. Още на второ четене от Закона за публичните предприятия отпадна Българската банка за развитие, а ревизията продължи и след това, за да пасне на апетитите на властта. В резултат отново бе отворена вратата за участие на политически зависими лица - напук на препоръките от ОИСР. Но следващите управленци ще ги “изчегъртат”.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Владимир Путин и Николай Малинов

Срам ме е заради такива "русофили" в България

Александър Андреев
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница