Как в България отеква триумфът на ″Сириза″ | Новини и анализи от България | DW | 27.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как в България отеква триумфът на "Сириза"

В България победата на "Сириза" отеква като триумф на популизма. И тъй като официална София отдавна вече е в популистки ръце, примерът на "Сириза" е не толкова заразителен, колкото окуражителен, твърди Татяна Ваксберг.

default

Предизборен плакат на "Сириза"

Победата на “Сириза” е истински опасна само за фасадни демокрации като българската, не и за Западна Европа. Колкото и да се твърдеше, че победа на крайната левица в Гърция ще срути еврото и ще разклати ЕС, засега резултатът е обратният: еврото поскъпва, лидерите на ЕС заявяват, че ще работят с победителя, а самият победител дава сигнали, че може и да се откаже от някои свои заявени намерения.

Тревожното в победата на „Сириза” се крие не в реалния ѝ капацитет да преобърне света или поне европейската част от него, а в съблазнителния ѝ статут на бунтар, напипал модела за постигане на електорален успех. И макар „Сириза” да е нещо много по-сериозно от група за лансиране на популистки инициативи, нейният успех подбужда към плагиатство именно с разнообразието на крайни послания и екзотични намерения. Особено в страни като България, които нямат проблемите на Гърция, но се изкушават от гръцките решения; нямат гръцката политическа история, но им се ще да изкопират гръцките резултати от тази история; нямат гръцката политическа култура, но им се ще да приложат нейните съвременни превъплъщения.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Онези 800 дни. И всичко след тях.

Каквото и да е значението ѝ вътре в Гърция и в ЕС, за България победата на „Сириза” отеква като триумф на популизма и на антиевропейските политики. Нека веднага уточним, че по отношение на популизма България едва ли има откъде да почерпи още повече вдъхновение. Официална София е завладяна от популистко управление още от далечната 2001 година, когато бивш монарх обеща да оправи проблемите на страната за 800 дни и да увеличи “незабавно, но не символично” пенсиите и заплатите. Само преди три месеца популистката партия ГЕРБ спечели втори управленски мандат. Националистическите популистки партии в лицето на „Атака”, НФСБ или ВМРО се радват на добри изборни резултати поне от 2005 година насам. В този смисъл примерът на „Сириза” е не толкова заразителен, колкото окуражителен - той сякаш уверява българските популисти, че следваният от тях път не само е правилно подбран, но вече и международно стандартизиран.

Що се отнася до магнетичната сила на антиевропейските послания на „Сириза”, проблемът с отзвука, на който подобни послания се радват в България, е неизмеримо по-сериозен. В българската политика няма значима антиевропейска партия, а антиевропейското съвсем отчетливо се разглежда като антисистемно. Управляващата партия ГЕРБ още в името си залага на “европейското развитие на България”, а и вечният участник в правителствените мнозинства ДПС е подчертано проевропейски ориентирана партия - независимо дали причината за това е стремежът към партизиране на европейски парични потоци или пък наистина става дума за ценностен избор. Колкото и да е вярно, че в момента България се управлява с помощта на антиевропейска партия, каквато е част от крайната десница в лицето на Патриотичния фронт, антиевропейското в нейните възгледи е заглушено от много по-силните гласове на ГЕРБ и Реформаторския блок.

Нищо общо

Откритите противници на ЕС са крайнодесните и други радикални партии, които съвсем насериозно свързват Европа с ценностен и емоционален диктат, изразен в насилствено насаждане на хомосексуални контакти и принудителна обич към чернокожи и роми. Но тази аргументация на антиевропейското е напълно чужда на победилата в неделя „Сириза”. Точно обратното дори - тази крайнолява партия подкрепя еднополовите бракове и неведнъж се е обявявала срещу расизма.

Антиевропейската насоченост на „Сириза” е провокирана главно от политиката на икономии, наложена на страната от ЕС. А това е фактор, който твърде слабо засяга България. Дори обратното - България се усеща по-скоро като антоним на Гърция по отношение на европейските пари. София е критикувана заради злоупотреби с фондове, извършвани от политически и бизнес кръгове в ущърб както на страната, така и на ЕС. Докато Атина е критикувана заради злоупотреби, извършвани в мълчалив консенсус от цялата страна в ущърб на ЕС. Що се отнася до размера на европейските средства, София редовно е критикувана за това, че не умее да кандидатства правилно и да се пребори за повече фондове. А не обратното. Затова и в дебата Гърция-ЕС България е по-скоро в ролята на наблюдател, клонящ към ЕС, отколкото в ролята на съмишленик на гръцките съседи.

Syriza Unterstützer Feier 25.01.2015 Athen Transparent Troika

Привърженици на "Сириза" и тяхното послание към Тройката

Криле за БСП?

Антиевропейската същност на „Сириза” докосва България по една съвсем друга ос - като националистически глас вътре в ЕС, който е много по-съгласен да зависи от Русия, отколкото от Германия. Ниша, в която донякъде се разпознава БСП - единствената българска партия с относително голям електорат, която заема неевропейски позиции всеки път, когато ѝ се налага да защити руските интереси. Както беше в случая с “Южен поток”.

Практически погледнато, победата на „Сириза” засяга бъдещето на българската левица, а не бъдещето на българския популизъм по принцип. Тя окрилява класическата левица в лицето на БСП, като придава цивилизован глас на онова, което социалистите не смеят да изговорят. И дава перспектива за подражание на онези комунистически и крайнолеви формации, които още не са се появили или още не са набрали скорост. И които съвсем насериозно ще се застъпват за победата на пролетариата над прогнилия капитализъм.

Редакцията препоръчва

Реклама