Как българското общество падна в капана „джендър“ | Новини и анализи от България | DW | 23.10.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Как българското общество падна в капана „джендър“

В България терминът "джендър" от Истанбулската конвенция беше напълно изопачен, което доведе до масова истерия. Как огромната част от българското общество стана жертва на една фалшива новина - анализ на Петър Чолаков.

През юли 2018 г. Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция. Още тогава в дебата, който предшестваше решението, беше посочено многократно от експерти, че в този акт няма „джендър идеология”. И ако безпрецедентното изопачаване и негативният смисъл, с който бе инжектирано понятието „джендър” – което вероятно за мнозина означава нещо като „вероломен защитник на еврогейските ценности” – може би предизвиква нервен смях сред по-информираните, решението на КС буди тревога. Защото основната цел на конвенцията е именно защитата на жените и децата. А аргументът, че в България вече са налице ефективни правни инструменти, които имат същите цели, не издържа на внимателната проверка. В страната се наблюдава опасна тенденция – нарастващо притъпяване на сетивата, дори един вид „толерантност” спрямо насилието над жени и домашното насилие изобщо, предупреди тези дни и специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени Дубравка Симонович. 

Редакцията препоръчва

Един красноречив пример: четири подадени жалби срещу насилника не можаха да спасят жена, която беше пребита до смърт от мъжа си през февруари тази година във Варна.

Системно насилие - чак от четвъртия път!

Съмнявам се, че последните промени в Наказателния кодекс (НК) – сред които все пак безспорен успех е например това, че вече и леката телесна повреда ще се преследва по тъжба на пострадалия (чл. 161, ал. 1 от НК) – ще поправят всички дефекти на досегашната нормативна уредба. Например, за да е налице престъпление в условията на домашно насилие, трябва да има системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие и т.н. (чл. 93, т. 31) – тоест наличието на поне 3 подобни акта(!). Едва четвъртият дава основание да се говори за системност.

В България има огромен недостиг на центрове за настаняване на пострадали от домашно насилие. Кризисният център "Света Петка" е единственото място в София за тази цел. При това „услугите” му се ползват от пострадали от цялата страна. А капацитетът му е само 8 човека.

Жертва на една фалшива новина

По-важни от нормативната уредба са самите обществени нагласи и отношения. Просмуканата от мачистки идеали култура на масовия българин отдавна е плячка на груб политически инженеринг и манипулации. Не мисля, че можем да очакваме КС да ревизира своето решение, при положение, че както „патриотични формации”, така и БСП охотно сърфират върху криво разбраната „консервативна вълнà”.

Целенасоченото изгубване в превода, което се случи с понятието „джендър”, е пример за това, как огромна част от обществото може да стане жертва на фалшива новина. В капана на масовата истерия, предизвикана от зловещите слухове за „крадящите деца норвежки джендъри” попаднаха не само роми, а и немалко етнически българи. 

Когато жени насилват мъже

И ако у нас темата за насилието над жени и деца все пак се разпознава (макар и недостатъчно) като проблем, какво да кажем за тема, която все още е табу дори във високо развити демокрации – насилието, извършвано от жени върху мъже?

Според данни за Великобритания, повече от 40% от жертвите на домашно насилие са представители на „силния пол”. Според резултатите от Partner Abuse State of Knowledge Project, публикувани през 2012 г. от учени от САЩ, Канада и Обединеното кралство, случаите на насилие, извършвано от жени върху партньорите им, са дори повече от тези, в които мъжете са извършителите (28,3% срещу 21,6%).

Петър Чолаков

Петър Чолаков

Трябва обаче да се подчертае, че, според повечето изследователи, последиците от домашното насилие, извършено от мъже, обикновено са по-тежки за жертвите. 

Учени от университета в Бристъл посочват, че поради социално предписаната роля на мъжете – „да бъдат силни и да не показват слабост” – те в редки случаи разпознават актовете на насилие, извършвани от партньорките им, и ги съобщават по-скоро по изключение. Тези, които виждат проблема, предпочитат да „страдат мълчаливо” - за да не бъдат "сметнати за лигльовци”.

Всеки четвърти мъж в България е жертва

По данни от 2016 г., една четвърт от мъжете в България са жертви на домашно насилие. Смята се, че броят им се увеличава – без обаче да е ясно дали в случая не нараства броят на тези, които са склонни да говорят за проблема.

Обезпокоително е, че все още има изследователи, които твърдят, че в основно възрастни и/или болни мъже в безпомощно състояние могат да станат жертви на насилие от жени. 

Ясно е едно: в условията на очертания доминиращ „популистко-мачистки” политически контекст в България и в ред други страни, темата за домашното насилие над мъже още дълги години ще остане пренебрегвана. Трябва да кажем обаче и това, че нейното осветяване по никакъв начин не омаловажава огромния проблем с насилието над жени.

Реклама