Как БСП става непотребна | Новини и анализи от България | DW | 22.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как БСП става непотребна

Правителството не се справяло. Твърди го БСП - партията, която беше в управлението до вчера, а и години наред преди това. Да не би тя някога в сходна ситуация да се е справяла по-добре? И как се справя сега?

default

Така мислят някои за Българската социалистическа партия

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Правителството не се справя... Няма ясен анализ и коментар на случващото се... В София има гета и това е големият проблем... По темата все още не е започнал отговорен разговор...”. Темата са събитията в Орландовци и много други подобни на тях. А коментарът е на най-голямата опозиционна партия - социалистическата.

Виж кой го казва

Дали, доколко и с какво днешното правителство „се справя” или не, е спорно. Вижте обаче кой го казва - партията, която беше в управлението до вчера, а и години наред преди това. Може би тя някога в сходна ситуация се е справяла по-добре? И е имала „ясен анализ”? Какво ѝ пречеше да започне „отговорния разговор”, докато беше във властта? Все едно „големият проблем” е възникнал току-що и от нищото, а самата тя току-що е паднала от небето - чиста и неопетнена. И най-важното - критиката щеше да има някакъв смисъл, ако критикуващият беше казал какво трябва да направи българското правителство (чието и да е то), за да „се справи”. Но не казва, защото самият той не знае.

Всъщност, това отношение на социалистическата партия към случая Орландовци е много показателно за основния проблем на самата партия. Който пък, заради същността на политиката в едно демократично общество, която се основава и движи от конкуренцията между жизнеспособни, реалистични и практически приложими идеи, се превръща в проблем на цялото общество.

Напоследък кризата в тази партия, изразяваща се между другото и в електорално пропадане, често е обект на анализи. Като причина за тази криза, за това, че партията е „беззъба опозиция” и „слаб коректив” на управлението, се посочват: вътрешните конфликти и скандали, занимаването на обществото със „самата себе си”, липсата на вътрешна демокрация и плурализъм, фактът, че не е „достатъчно лява”, или обратно - че е „прекалено лява”. Всичко това може да е вярно, но едва ли изчерпва проблема, който всъщност е много по-дълбок.

Партия на промяната - или на статуквото?

Българската държава се нуждае от дълбоки реформи в практически всички важни сфери на живота. Статуквото, в което е заседнала, е доказано безплодно, а безкрайното отлагане на реформите, очакването, че проблемите ще се решат някакси от само себе си, само задълбочава тези проблеми още повече. В това число и проблема с бедността. Нацията се нуждае от мощно и решително общо усилие за промяна. Включително по въпроса за интеграцията на ромите с всичките му социални, икономически и етнически аспекти. Затова основният, осъзнаван все по-ясно и от все повече хора критерий за смисъла, полезността и пригодността на една партия е способността ѝ да бъде активен агент на тази промяна. Все едно дали е в опозиция или в управлението.

Bulgarien Zentrale der Sozialistischen Partei

Основният критерий за смисъла на една партия е способността ѝ да бъде активен агент на промяната, а не защитник на статуквото, коментира Ясен Бояджиев

Като участник в управлението социалистическата партия доказа нееднократно, че не отговаря на този критерий. Нещо повече - тя носи голяма част от отговорността за съществуването и непробиваемата твърдост на днешното безплодно статукво. Какво прави като опозиция, какво е отношението ѝ към опитите за реформи (добри или лоши, достатъчни или недостатъчни) в ключовите сфери?

Тя е срещу всички предлагани промени в пенсионната реформа. Въпреки че, по практически всеобщото мнение на специалистите, тези промени са прекалено меки и недостатъчни, за да отговорят на трагичното статукво в пенсионната система. Социалистите са против, например, нарастването на пенсионната възраст, против ограничаването на привилегиите и на необозримите възможности за ранно пенсиониране. Така че на практика те са за съхраняване на статуквото, водещо бързо и неотклонно към пълно сриване на системата.

Социалистите са също така против всички идеи за промяна в здравната система. Предупреждават за предстоящ „геноцид” и заплашват с бунтове. Но не предлагат нищо. Сякаш днешното положение е цветущо.

Докарали енергетиката до фалит с абсурдните си и популистки решения в последните години, днес те са против всички мерки за преодоляване на натрупаните многомилионни дефицити, без да казват какво според тях трябва да се направи, за да се избегне катастрофата. Вместо това обясняват, че предстоящото евентуално повишение на цените с 2-3 процента щяло да бъде „пагубно за обикновените хора” и отново намекват за бунтове.

Те са против промени в конституцията (във всеки случай не и преди местните избори), против разделянето на Висшия съдебен съвет, против всичко, засягащо прокуратурата, и въобще против каквато и да било промяна в съдебната власт. Отново без да обясняват защо. В същото време самите те не предлагат нищо - очевидно статуквото напълно ги удовлетворява. Промените били „самоцелни” и целящи „овладяване на съдебната система”. Сякаш сега не е овладяна.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

По пътя на самозаличаването

Общото в позицията на социалистическата партия във всички тези сфери (както и в много други) се набива на очи - тя е против всяка предлагана промяна, без дори да се опитва да обясни защо, без от своя страна да предлага каквото и да било. Единствената ѝ идея е да не се променя нищо.

Това е основният ѝ проблем - колкото и старателно да демонстрира опозиционност, пълната ѝ безидейност и самоизключването ѝ от дебата я изпразват от вътрешен смисъл. Тя не е агент на промяната, а ревностен защитник на безплодното статукво. Което от гледна точка на голямата задача пред българската държава я прави все по-безполезна, непригодна и непотребна в очите на все по-голяма част от българското общество.

Това е път на самообезличаване и самозаличаване. По него и най-гръмките социални претенции, и най-сърцераздирателният плач за бедните и онеправданите не могат да помогнат. Защото звучат кухо и безсмислено.

Редакцията препоръчва