Как Борисов загуби тази партия шах | Новини и анализи от България | DW | 06.09.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как Борисов загуби тази партия шах

"Магията" на премиера вече не работи. На хората им писна от управление с безкрайни циркове и лобистки закони. Пируети на Борисов като сегашния се представят за висш пилотаж, но всъщност са каша от недомислици и грешки.

Коментар на Даниел Смилов:

"След лятото ГЕРБ и Борисов се оказаха в сложна, почти загубена шахматна позиция. "Магията” на премиера вече определено не работи и на хората взе да им писва от управление с безкрайни скандали и циркове, гарнирани с лобистки закони. Рутинната корупция в държавните поръчки, които отиват за избраници, както и реверансите към най-различни икономически интереси дори отнеха човешки животи. Защото ако правителството бе имало кураж да се противопостави на транспортния бранш след предишните катастрофи и да въведе задължителни предпазни колани, трагедията при Своге най-вероятно нямаше да е с тези размери. Същото важи и за контрола (по-скоро липсата му) върху пътното строителство.

Цената на политическата слабост е ясна – за да оцелее правителството, то трябва да не се конфронтира и да прави постоянно компромиси. Борисов тиражира и политически коректен етикет на тези компромиси – “балансиране”. По този начин в неговото трето правителство са “балансирани” интересите на ДПС и Пеевски (медии, съдебна власт, 500 милиона за язовири, димящи цигари и т.н.), големите производители на горива, пишман приватизаторите на БМФ и пр. пр. Тези “баланси” се превръщат в изключително сложна система от уравнения, която към момента няма вярно решение.

И тъй като Борисов няма съдържателно полезен ход, той реши да учуди и плени публиката с рискована тройна жертва на пешки за връщане на политическата инициатива. Заради трагедията в Своге не бе нужно трима министри да подават оставка: достатъчно би било политическата отговорност да се поеме от един министър, като Ивайло Московски бе очевидният кандидат за тази роля. Широтата на замаха на Борисов, при който (поне временно) паднаха и още две глави, говори за театрална амбиция: да се създаде впечатление, че премиерът е отново в силна позиция и контролира нещата.

Защо жертвата е грешна комбинация

Жертвата обаче се оказа слаб ход по следните причини:

1. Когато се прави сериозен ремонт на кабинета, трябва ясно да се назове основанието и новата посока. Когато Иван Костов смени десет свои министри, беше ясно за какво го прави: голяма част от тях се бяха заиграли със спорни икономически интереси. Т.е. смисълът на този ремонт беше антикорупционен. Какво цели Борисов с тройната жертва не е ясно. По-добър контрол върху обществените поръчки? Ако е така, тези министри ли са най-слабите звена в системата? Или може би нова политика по пътна безопасност, доколкото досегашната е провал? И двете възможни основания за смяната на министри са валидни, но проблемът е, че нито Борисов, нито ГЕРБ са ги артикулирали. А когато проблемът не е ясно формулиран, не можем да очакваме и някакво негово решение. Затова формулировки от рода на министрите не са “виновни”, но понасят “политическа отговорност” звучат кухо и неубедително;

2. За да има смисъл даването на жертва, трябва действията на всички останали фигури по дъската да са изцяло координирани. Като начало, ходът на Борисов се оказа некоординиран с неговия обоз – т.нар. "патриоти” – които вдигнаха малък скандал в полевата кухня. Задачата на “патриотите” в това управление е да не вдигат много шум и да не пречат. Затова и Валери Симеонов правилно се насочи към контрол на децибелите в своята дейност. На този фон тракането на патриотични сини каски, тенджери, тигани и друга посуда в тила стресна премиера и парламентарната му група. И по изпитан вече модел основните сили на ГЕРБ дадоха леко на заден, заплашвайки Борисов да остане сам юнак на коня.  В резултат на тези маневри настъпи съмнение дали жертвата ще е тройна и дали изобщо ще се състои. Много вероятно е тя да се окаже двойна или дори единична – говори се, че министър Николай Нанков най-вероятно ще запази поста си. Но това само по себе си би било ново бламиране на премиера, както в случаите с неприетите оставки на министрите Бисер Петков и Теменужка Петкова. Сигурно Борисов и ГЕРБ ще се опитат да представят тези пируети като висш пилотаж. Но всъщност те са си една каша от недомислици и грешни преценки;

3. Ефективността на жертвите в крайна сметка зависи от новите министри, които ще дойдат след отстранените. ГЕРБ си позволи цяла седмица без да внесе и капчица яснота по този въпрос – единственото, което се знае е, че Лиляна Павлова, Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова няма да са сред новите имена. Този съспенс само засилва усещането за слабост и нестабилност. И потвърждава хипотезата, че ходът е чиста премиерска импровизация, некоординирана нито с коалиционните партньори, нито със собствената парламентарна група;

4. Една успешна правителствена реформа би трябвало да сложи край на въпросите за смяна на други министри. Тройната жертва на Борисов прави обратното – тя отваря въпроса за други бъдещи промени. Ясно е, че вече няма особена логика да имаме министър на европейското председателство. Също така е много вероятно министерството на правосъдието да смени титуляра си. В този смисъл вместо да “затвори” проблема за състава на правителството си, Борисов сякаш се подготвя да обсъжда, приема и отхвърля правителствени оставки до Нова година. А това е гаранция единствено за плаваща стабилност, което е политически коректният израз за нестабилност.     

БСП играе без царица

Редакцията препоръчва

ГЕРБ изиграха слаб ход, но БСП са на път напълно да го проспят. Това е така, защото те по принцип играят без царица. Корнелия Нинова, която би трябвало да е дамата в социалистическия отбор, понякога се изживява като консервативна царица и нанася сериозни щети на своите. Така например Сергей Станишев може и да е цар на ПЕС, но е под непрекъсната обсада със заплахи за мат от Нинова и нейното обкръжение. В консервативния си устрем тя опразва центъра на дъската и тръгва на лов за избиратели в периферията ѝ, като се конкурира с подобните на АТАКА по хомофобия, ксенофобия, путинофилия и соцносталгия. Каквито и грешки да прави ГЕРБ, при такава самоубийствена стратегия на опонентите им - те не са решаващи.

Социалистите имат и други персонални проблеми. Не може да претендираш за алтернативна икономическа политика, когато основен говорител по тези въпроси ти е Румен Гечев – човекът с особени заслуги за най-големия фалит на страната през последните 30 години. Като добавим и инцидента с Бенчо Бенчев, оказва се, че липсата на царица не е единственият проблем на червените. Аматьорщинитe в играта на БСП явно карат президента Радев да се дистанцира от тях. В последното си изказване той не подкрепи исканията на левицата за нов вот и намекна, че сам ще бъде алтернатива на сегашното управление. Както повечето от заявките му дотук, и това може да бъде сложено в графата “неясни намерения и отложени закани за действия”.

Идат ли избори?

ГЕРБ са доказали, че винаги могат да произведат предсрочни избори – съзнателно или не. Сезонът започва турбулентно и не е изключено след договорките за нов главен прокурор да осъмнем в хипотеза на предсрочни избори, проведени вероятно заедно с европейските. Така или иначе, страната влиза в предизборна кампания. С оглед на това извънпарламентарната опозиция в лицето на “Демократична България” няма време за комфортно партийно строителство и структуриране на коалиционните отношения. От ключова важност е да се избегне създаването на друг десен, алтернативен политически играч, който да разцепи вота за извънпарламентарната десница. Инженерите на ГЕРБ сигурно вече са започнали да заваряват подобни мюрета и да пробват да ги пуснат на вода. Затова е важно демократичната общност да се консолидира през този сезон и да предложи ясна дясно-центристка управленска алтернатива на ГЕРБ.

В този смисъл, дори и предсрочни избори да не се случат, всички ще се държат сякаш те са непосредствено предстоящи. А политиката е често въпрос на самосбъдващи се пророчества.