Как беше открадната справедливостта | Начало | DW | 16.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Как беше открадната справедливостта

Защо хората в страни като Молдова или България масово живеят с усещането за несправедливост, докато техните довчерашни „съседи по социалистически лагер” от Полша, например, обитават едно доста по-хомогенно общество?

Днес за средна класа може да се говори най-вече в Полша, Чехия, Словакия, Естония, Унгария. Докато за нейната липса пример са България, Молдова, Украйна, пише швейцарският вестник „Нойе цюрхер цайтунг” (НЦЦ). В онези страни, където непосредствено след политическата промяна хората демонстрираха ясна воля за политически и стопански реформи – независимо от първоначалните трудности и лишения – бързо възникна и добра почва за дребен бизнес и частно предприемачество.

Реформи и справедливост

Другаде обаче преходът се забави, понеже враждуващите елити се бореха за властта и за материалните ресурси и хич не им беше до реформи. Тъкмо в тези страни възникнаха олигархически картели, полумафиотски структури и гигантски различия в доходите. Типичен пример за връзката между реформите и възникването на средна класа ни дават две съседни страни: Полша и Украйна. Двете са сред държавите с голяма територия в Европа, приличат си и по население – около 40 милиона. Когато се разпадна Съветската империя, и двете имаха приблизително еднакъв БВП от 1600 долара. Четвърт век по-късно БВП в Полша е 14 000 долара – над три пъти по-висок от този в Украйна.

В свое изследване икономистите Майкъл Кийн и Есуар Прасад от МВФ стигат до извода, че от всички бивши социалистически страни Полша най-добре се е справила с прехода и е достигнала много сериозни равнища на стопански ръст. В същото време в Полша не са допуснали голямо отваряне на ножицата между по-добре печелещите и хората с по-скромни доходи. Двамата икономисти смятат, че Полша е постигнала този успех най-вече благодарение на бързите и радикални пазарно-стопански реформи през 90-те години. Те припомнят, че в Полша своевременно бяха създадени държавни механизми за социално уравновесяване на възникващите материални дисбаланси – например подобряване на условията за пенсионерите и мерки за подпомагане на трудовия пазар. Вярно, че Полша позабави приватизацията, но за сметка на това създаде добри предпоставки за възникването на малки и средни предприятия. Според изследването на МВФ още през 1996 година в Полша е имало близо 2 милиона еднолични предприемачи и 125 000 малки и средни предприятия. Без никакво съмнение тъкмо дребното предприемачество се превърна в най-важен икономически двигател и същевременно спомогна за притъпяването на появяващите се социални напрежения и снижаване на чувството за несправедливост.

Нечестната приватизация роди олигарсите

Symbolbild Armut in Bulgarien

Там, където елитите се бореха за власт и за материални ресурси и хич не им беше до реформи, възникнаха олигархически и полумафиотски структури и гигантски различия в доходите

Обратните примери са видни не само в Русия, но и в страни като Украйна, Молдова, че дори в България, коментира НЦЦ. В тези страни приватизациите под масата доведоха до бързата поява на прослойка от супербогати хора, която е тясно преплетена с политическата власт. Именно тясната обвързаност между бизнес и политика, тоест олигархичните структури, блокира по-нататъшното либерализиране на икономиката. След като се добраха до икономическата и политическа власт, тези малобройни елити вече нямаха никакъв интерес да разкриват бизнес-възможности за мнозинството граждани. Тоест, блокирано беше възникването на средна класа, която в Полша се появи много бързо.

Украйна е типичен пример за това как конгломерати като холдинга на олигарха Ахметов проникват във всевъзможни бизнес сфери и завземат територията, където по принцип би трябвало да се подвизават малки и средни предприемачи. Олигарсите, които имат добри връзки с политиката, могат много по-лесно да завоюват пазарни позиции – и после изобщо не са склонни да ги отстъпват.

Подобни структури владеят и България, пише швейцарският вестник. Там хората месеци наред протестираха срещу шепа свързани помежду си групировки, които владеят икономиката и обществото. В крайна сметка обаче протестите не доведоха до резултат. Защото днес тази система вече е много по-неуязвима, отколкото беше през първите години на прехода. Накратко: в хода на прехода от планирана държавна към пазарна икономика в България, и някои други страни, беше пропуснато най-важното - да се създадат условия за развитие на дребния и среден бизнес. Вместо него там възникнаха олигархични структури, които вече трудно могат да се демонтират, заключава НЦЦ.

Редакцията препоръчва