Как бежанците виждат България? | Новини и анализи от България | DW | 08.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как бежанците виждат България?

Бежанците сигурно имат много лошо мнение за България, след като не искат да остават в страната. Може и да е така, но няма как да го проверим, защото никой не изследва техните нагласи и представи за България и българите.

Как си представя България един бежанец? Много зле, както се твърди. Представя си я като една ксенофобска страна, която не го иска. И от която всеки нормален човек с инстикт за самосъхранение час по-скоро трябва да се махне. Може и да е вярно, но няма как да го проверим. Изследвания сред бежанците не се правят, нагласите им към България не се изучават, плановете им за живот в страната са неизвестни. По някакви причини България не си служи с наука, за да анализира реалните представи на тези хора за нас, но затова пък непрекъснато коментира това, което не изследва.

“Досега можехме да знаем не само какви са нагласите, но и как те еволюират”, казва за Дойче Веле социологът Живко Георгиев, който преди седем години е провеждал подобно изследване сред чужденците, живеещи в България. Социологът уточнява, че проучвания от този род обикновено се финансират от държавата, тъй като тя би следвало да има интерес да научи нещо повече за настроенията сред новите си обитатели. Особено в днешната ситуация, когато имигрантският поток е водеща тема, а мненията и намеренията, приписвани на бежанците, са колкото крайни, толкова и непроверени.

Според арабиста Владимир Чуков, България разполага с три извора на информация за това как изглеждат страната и нейните граждани в очите на хората, търсещи нов дом: мнения на бежанци, публикувани от тях самите в социалните мрежи, мнения на каналджии, разпространявани сред бежанците от уста на уста, както и един публикуван в интернет “наръчник на бежанеца”. И трите източника са, естествено, предимно на арабски.

Индийската нишка

Изборът на страна, в която да избягаш, се определя от “индийската нишка”, казва Владимир Чуков и пояснява какво означава това: този израз е бил използван за имигрантите във Великобритания през 50-те и 60-те години на миналия век. С него се описва не само верижното навлизане на чужденци на дадена територия, но и начинът, по който тези чужденци формират намерението си да потърсят закрила именно на това място, а не на някое друго. Как ще бъдеш третиран на границата, къде ще живееш, ако те оставят да я преминеш, как ще бъдеш посрещнат, ще ти помогнат ли - всичко това са въпроси, на които отговаря “първият бежанец, предавайки информацията на своите роднини, които пък на свой ред я предават на по-широк кръг познати”, обяснява Чуков.

Социалните мрежи пренасят тази информация с непозната досега скорост, като освен това допускат до нея и много по-широк кръг потребители. Оттам научаваме и как каналджиите представят европейските страни пред своите “клиенти”. Този втори източник на информация достига до нас двойно деформиран - веднъж заради това, че мнението на каналджията за една или друга страна е подчинено на личния му интерес, и втори път заради това, че думите му са препредадени от трети лица (бежанците).

Bulgarien Demonstration in Sofia 17. November 2013

Кадър от протест в Перник през ноември 2013 година

Какво пише за България в наръчника на бежанеца?

Освен истинските лични истории и манипулативната картина, рисувана от каналджиите, съществува още един източник, от който бихме могли да съдим как изглеждат българите в очите на бежанците. Това са специализираните сайтове, в един от които Владимир Чуков открил своеобразен наръчник на кандидат-бежанеца. В този наръчник, публикуван на сайт, близък до режима в Дамаск, България е поставена на първо място сред страните, които хората, търсещи убежище, трябва да избягват. Причините: българският народ е “до голяма степен расистки настроен”, а бежанците са настанявани “в лагери, в които условията са нечовешки”. Думи, които сигурно би изрекъл всеки втори анализатор от България, но въпросът не опира до думите. А до това, че бягащите от Сирия едва ли биха се вслушали в съвети, публикувани на проправителствен сайт. Или биха? Едно изследване, което да покаже на какви източници на информация вярват бежанците, би ни помогнало да си отговорим на този въпрос. Но и такова изследване няма.

Пак за политическата воля

Общественият интерес е огромен, но политическа воля да се изследват бежанците очевидно няма. Странно поведение за една държава, която изследва удовлетворението от живота в страната дори и сред такива групи като туристите, но не го прави за хора, предизвикали обществено безпокойство и станали обект на обвинения, основани на незнанието, и дори на физическа агресия. Как да си обясним това разминаване? Живко Георгиев споделя следното предположение: “Властите не знаят какво ще открои едно такова изследване и се страхуват да не би резултатите да предизвикат брожения”, допуска експертът. И добавя унищожително семплото предположение номер две: “Те просто нямат идея какво може да спечели една държава от подобно изследване”.

Реклама