Какво ще се случи с България, ако Гърция пропадне? | Новини и анализи от България | DW | 16.05.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Какво ще се случи с България, ако Гърция пропадне?

Ако Гърция фалира, върне драхмата и излезе от Шенген, България ще се окаже в доста неизгодна позиция. Възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават. А не бива, защото опасността е съвсем реална.

Анализ на Георги Папакочев:

През юли 2010 в София се състоя първото (и единствено досега) съвместно заседание на правителствата на България и Гърция. Тогавашният гръцки премиер Георгиос Папандреу се опита да лобира за тръбопровода Бургас-Александруполис, но за „подслаждане” на очертаващия се отказ от българска страна колегата му Бойко Борисов обяви пред медиите току-що получените резултати от стрес-тестовете на ЕК за устойчивостта на българските и гръцки банки. „С високите оценки „стабилни” се дава отговор на провокационните съобщения, че срив в Гърция ще повлече и българската банкова система”, заяви тогава Борисов, а Папандреу му върна жеста с обещанието неговата страна да окаже пълна подкрепа за приемането на България в Шенген през 2011-та. Днес, две години по-късно, Георгиос Папандреу отдавна вече не е гръцки премиер, проектът „Бургас-Александруполис” е в историята, гръцките банки са пред фалит, а България е все още извън Шенген. Валидни останаха единствено страховете, че най-бедните европейци може да бъдат повлечени по съседски от гръцкия дългов въртоп в неизвестни и твърде опасни води.

Да искаш да вярваш...

Symbolbild Krise in Griechenland

Близо една трета от банковия сектор в България е в гръцки ръце

В средата на 2011 в интервю за гръцката информационна агенция АНА-МПА, цитирана от БТА, управителят на БНБ Иван Искров обяви, че „Гръцките банки в Гърция никога не са били част от проблема. Гръцките банки в Гърция винаги са били част от решението, тъй като това са едни от най-добре капитализираните и добре управлявани системи в Европа. Техните дъщерни банки в България, Румъния, Сърбия, в страните от Западните Балкани са изключително добре работещи и са с достатъчно висока ликвидност”. Година по-късно, когато перспективата Гърция да фалира и напусне еврозоната е съвсем реална, въпросът какви биха могли да бъдат последствия за нейната европейска съседка, в която една пета от общите банкови активи /21% според привлечените депозити, 23% според активите/ се контролират от гръцки банки, отново става актуален.

Преди две години експерти прогнозираха сериозно преструктуриране на местния банков сектор, ако големите банки в Гърция започнат да разпродават дъщерните си подразделения в България, опит, който страната вече има с фалита на ирландските банки с поделения в региона, в това число и в София. Възможните последствия от подобно развитие при новото изостряне на ситуацията в Гърция все още не се дискутират, вероятно поради уверенията за непроменени добро състояние и функциониране на всички банки, опериращи под надзора на БНБ. И още – преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ в България за първото тримесечие на 2012 г. са 237 милиона евро – число, която далеч надхвърля 42 милиона евро, колкото са ПЧИ в страната през първото тримесечие на 2011 г. Тенденция, която би могла са се промени ако големите световни инвеститори започнат да изпитват недоверие към района като цяло, както и да отчитат неясната перспектива за влизането на България в еврозоната и в Шенген.

Шенгенският смях и плач

Сериозни опасения буди и възможното излизане на Гърция от Шенгенската зона. Ако шенгенската мечта на София се осъществи през тази или следващата година, това би означавало, че големи имигрантски потоци от Африка и Близкия изток навярно ще се насочат към българските граници. Да не говорим за няколкото милиона имигранти, намиращи се сега в Гърция, които бързо ще поемат на север по шенгенското трасе към богатите западноевропейски държави. Не по-малко напрежение би предизвикало и масовото завръщане в родината на работещите в Гърция български гурбетчии, чийто брой надхвърля 150 хиляди души.

Готови ли са българската икономика, социална и имиграционна система за подобни изпитания? Оптимистите веднага биха отговорили - да, готови сме - и биха се позовали на твърденията на премиера Борисов, че „България е най-добре оборудваната за шенгенското пространство” или на уверенията на вътрешния министър Цветанов, че „пазим границата по-добре от други страни в ЕС”. Песимистите обаче иронично биха поклатили глава заради наличието на почти 13-процентна безработица или биха кимнали многозначително заради увеличаващото се всяка година разноезичие в квартала зад столичните Хали.

Предупреждението на синоптиците

Treibsand Gefahr Schild Sand

Гръцкият код "жълто"

Бежанските вълни на гръцкия бизнес към България са може би окуражаваща новина за част от стотиците хиляди безработни в страната, а трансферът на гръцки капитали вероятно е положителен фактор за нейната свита икономика. Но едва ли обикновените българи, чийто стандарт на живот и мизерните им доходи често се размахват като плашило от гръцки политици срещу сянката на фалита и неизбежните ограничения за спряване с дълговата криза в тяхната страна, биха почувствали реално всичко това. Засега у тях остава единствено усещането за неяснота и потенциална опасност. Подобна на онази, която метеоролозите обявяват като код „жълто”, предупреждавайки, че предприемането на ненужни рискове е опасно.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама