Какво ще излезе от ″общата работа″ вдясно? | Новини и анализи от България | DW | 26.10.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Какво ще излезе от "общата работа" вдясно?

Електоралният потенциал на "градската десница" в България е 4.5%. Опитите за съюз вдясно е добре да бъдат насърчени. Но за да се случи това, лидерите им трябва да отговорят на два фундаментални въпроса, пише П. Паунова.

Христо Иванов

Христо Иванов

Страстите преди и след предсрочните избори, приключили с фиаско за реформаторските партии, бяха последвани от лятно затишие. Обвиненията за загубата, показните покаяния на лидери, както и взаимните нападки между твърдите им привърженици в социалните мрежи секнаха. "Щом вдясно никой с никого не се кара, значи подготвя обединение с някого, за да може да се скарат после" - така знаково лице от т.нар. градска десница в България обяснява затишието около общността.

Малко след това стана ясно, че "Да, България" и ДСБ водят преговори, а целта им е да образуват ядро, около което по-големи и по-малки формации като БЗНС, Зелените и ДЕОС да се обединят. Стремежът очевидно е съвместно явяване на избори, което лидерите на "Да, България" и ДСБ Христо Иванов и Атанас Атанасов обясниха само като технически инструмент за постигане на целите им. 

В две последователни седмици двамата демонстрираха първо сближаване на позициите си в съвместно интервю, а няколко дни по-късно по време на кръгла маса със символното заглавие "Моделът на завладяната държава и опозицията срещу него" съобщиха, че поставят началото на "обща работа". Целта - събиране на обществено доверие за "демонтаж" на управленския модел на еднолична власт, която усвоява и присвоява общите пари, управлява чрез страх и симулация на безалтернативност и "краде бъдещето".

Редакцията препоръчва

Организационно обединение?

Разбира се, след плахото одобрение за тази стъпка от страна на демократичната общност, заваляха въпроси. Искрени ли са двамата лидери? Ама защо го правят сега, а не преди изборите? Кой е по-десен и може ли по-десен да се кооперира с по-либерален? Ще се скарат ли за подредба на листи преди първите очертаващи се избори? Защо не бяха заедно на парламентарния вот? На този фон бившият председател на ДСБ и настоящ заместник шеф на партията Радан Кънев подмята одобрителни коментари, но това е само предният план. На заден план лансира теза, която звучаща логично или не, може да се превърне в поредния препъни камък за общността. А именно – организационно обединение на формациите.

"Очаквам още на местните избори през 2019 такова обединение да се случи в повечето общини на страната - не защото някой "отгоре" е взел такова решение, а защото никой няма да се довери на разделени или хлабаво коалирани формации, че имат силата и волята за голяма промяна", казва той.

И думите му биха звучали логично, ако реалностите за т.нар. градска десница не бяха малко по-особени. На първо място - извън София тя има малко по-различни характеристики и главната от тях е, че в редица по-малки населени места ДСБ все още е част от РБ, макар на централно ниво въпросът да не стои така. А обединение с партиите от бившия блок биха добавили само негатив към нов опит за опозиционна представителност на демократичната общност. Най-малкото защото с оставането на поста си лидер на СДС Божидар Лукарски доказа, че вече няма нужда и от трикове, за да се покаже близостта между т.нар. Реформаторски блок и ГЕРБ.

И не на последно място, защото горчивата истина за непредставените 4.5% от избирателите е, че РБ започна разпада си, не когато Лукарски обяви "трика" в изборната нощ и блокът взе курс към ГЕРБ и Борисов (защото в крайна сметка всички партии доброволно влязоха в правителството), а когато се прокара за първи път въпросът за единното лидерство.

Т.е. опитът досега показва, че подобен подход има не сплотяващ, а разединяващ ефект, именно заради желанието за доминация на една малка група над друга и обратното.

Ето защо отговорното политическо поведение на този етап не е да се подхваща тема за организационен съюз и разпускане на партии, тъй като това е сигурен начин въпросните формации да се скарат преди да са се събрали.  Още повече, че насочването на подобен процес към организациите по места крие рискове от възраждане именно на РБ. А той като формирование е може би най-вредното нещо, случило се в демократичното пространство у нас. 

И когато се говори за дългоочакваното - според някои закъсняло, а според други не - но в крайна сметка естествено сътрудничество между "Да, България" и ДСБ, е необходимо да се споменат още няколко обстоятелства, извън характеристиките на "дясното" в страната. 

Какво липсва в България

Управлението в България очевидно е подчинено на интересите на Борисов, Пеевски и Цацаров. Интереси напълно видими, преплетени и получаващи потвърждение във всеки един обществен скандал в последната половин година – от избора на ВСС до случаите "Емко" и "Дунарит". На този фон опозоцията на управлението е вяла, а темите, които я вълнуват – посредствени. 

Откакто в Народното събрание липсват представителите на градската десница (ама не тези, които стръвно желаят да са патерица на Борисов или камъчето в обувката му – описанието зависи от това колко е речовит лидерът на въпросния придатък към ГЕРБ), съглашението няма изобличители. А либералната демокрация няма защитници. От парламентарната трибуна вече не се чува анализ на случващото се, а изобличенията са маргинализирани.

Разбира се, държавата не спира да съществува от липсата на тези партии в парламента. Не спират да съществуват и избирателите им, които са малко, но оцелели след всички трусове, причинил досегът на демократичната общност до властта.

Ето защо опитите за тематичен съюз между ДСБ и "Да, България", както и гравитиращите около тях по-малки формации е добре да бъдат насърчени. Но за да се случи това лидерите им трябва да отговарят на два фундаментални за политическото им съществуване въпроси. Първият е: обединявайки се, готови ли са да бъдат опозиция на модела на управление, налаган от ГЕРБ, БСП и ДПС в страната до край, а не "национално отговорно" по модела на РБ да се преврърнат в смокиновия лист за срамните съглашения между Борисов, Пеевски и Цацаров? И вторият: могат ли да бъдат разобличители на модела КОЙ вътре в самата демократична общност или когато стане дума за листи, отново ще се прибегне до трикове и прегръдка с РБ, според които изобличаването на Борисов е комплексарско?

От отговора на именно тези въпроси зависи убедителността на "общата работа", за която заговориха Атанас Атанасов и Христо Иванов. Опциите за отговор са две. Едната е трикът, който вече познаваме. Другата засега не е постигана.