Какво щеше да прави Германия без тези източноевропейци? | Новини и анализи от Европа | DW | 18.12.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Какво щеше да прави Германия без тези източноевропейци?

От години се знае, че източноевропейците в германските кланици работят при мизерни условия. Едва пандемията накара политиците да сложат край на експлоатацията. Но в много други браншове проблемите остават нерешени.

В германските кланици работят почти само източноевропейци

В германските кланици работят почти само източноевропейци

В бъдеще големите месопреработвателни предприятия в Германия ще трябва да назначават на трудов договор хората, които колят и разфасоват животните и обработват месото. Това може и да не звучи сензационно, но всъщност става дума за сериозен пробив в бранша. Защото досега масовата практика изглеждаше по друг начин: работниците в кланиците, които са предимно от Източна Европа, бяха назначавани от подизпълнители и имаха твърде малко права. Или по-скоро: почти никакви.

Новият закон за контрол на трудовата защита забранява занапред използването на персонал на чужди фирми в големите месопреработвателни предприятия. Това трябва да сложи край на практиките, които в началото на лятото превърнаха някои от германските кланици в огнища на Ковид-19. Стига фирмите да не намерят начин да заобиколят закона.

Всъщност би трябвало да се срамуваме от случващото се. От години е известно в какви мизерни условия са принудени да работят и живеят работниците в кланиците, които почти без изключение идват от Източна Европа. Едва когато въпросните огнища на зараза се превърнаха в заплаха и за местните жители, изведнъж се появи политическа воля за промени, които да подобрят положението на чуждестранците работници.

Редакцията препоръчва

Цяла Германия се възползва от експлоатацията

Кланиците съвсем не са изолиран случай. И много други работници са принудени да се примиряват с мизерно заплащане и лоши условия на труд - строителни работници, берачи на аспержи или ягоди, болногледачи, обслужващи възрастни хора в домовете им, куриери. И те работят до изнемога. И те са предимно източноевропейци. Само че за тях засега не се променя нищо. 

След разширяването на ЕС по-високото заплащане на запад накара много източноевропейци да заминат за Германия. Тук дойдоха много поляци, унгарци, румънци, българи. Няколко месеца работа в Германия, след това няколко месеца в родината, а после пак обратно - така живеят т.нар. "мобилни работници". Междувременно в Германия се наложи цяла една система за привличането на такава работна ръка. Тази система обаче не осигурява на източноевропейците такива трудови права, каквито имат и местните работници. Тази система просто се въползва от тях. 

Междувременно цели браншове в Германия зависят от тези "мобилни работници" от Източна Европа. Когато през пролетта заради пандемията от коронавирус границите в Европа бяха затворени, земеделски производители в Германия останаха без работници по полетата. Реколтата беше застрашена. Наложи се 80 000 румънци да бъдат превозени до Германия, за да се включат в брането на аспержи. И болногледачките в Германия са предимно от Източна Европа. За около 300 000 възрастни хора в Германия се грижат предимно гледачки от Полша, Румъния, България и други страни от региона. При това по 24 часа в денонощието, макар в договорите им да фигурира 40-часова работна седмица. Без тези нископлатени кадри системата щеше да колабира.

Посреднически агенции печелят добре

Всички тези наемни работници имат един и същи проблем: почти никога те не биват назначавани пряко от германски работодател. По този начин германците си спестяват разходи и същевременно не поемат никаква отговорност. Големите печеливши от това са посредническите агенции, които използват пропуски в законодателството, свързано със свободното придвижване в рамките на ЕС. Много често чуждите работници са принуждавани да плащат толкова високи посреднически такси, че на практика работят за под минималната работна заплата. И едва в Германия тези хора установяват, че агенциите изобщо не им внасят здравни осигуровки у дома. Без значение за кой бранш говорим, всички "мобилни работници" казват едно и също: че не са вярвали, че такива неща може да се случват в правова държава като Германия. А управляващите дълго време си затваряха очите пред тези практики.

Наблюдатели дори говорят за поведение на "мълчаливото одобрение" от политиците. Те са били наясно с проблемите, но не са предприемали нищо докато схемата е работела добре. Политиците от родните страни на "мобилните работници" също са си затваряли очите. Те са се радвали на намаляващата безработица и на парите, които тези хора изпращат в родината - на своите деца, родители, приятели. А правосъдието? То демонстрира своята решителност, стига да се стигне до съд - както в един случай с болногледачка от България, на която беше присъдено допълнително заплащане за положения от нея труд в дома на възрастна жена в Германия. Една от съдийките дори изрази недоумение защо няма повече подобни искове от други потърпевши. Факт е, че малцина източноевропейци си търсят правата в съда.

Нужни са национални и общоевропейски решения

Хора, които идват само за няколко месеца в Германия, които не познават никого и не говорят достатъчно добре немски език, са склонни да търпят мизерията. Много рядко те успяват да се организират и да се борят за по-добри условия.

Затова посредническите договори трябва да бъдат забранени и в много други браншове. А чуждите работници трябва да бъдат надлежно информирани за правата им. На европейско ниво трябва да бъде създаден регистър, който в реално време да отчита дали работниците са социално осигурени.

В месопреработвателната индустрия пандемията от коронавирус взриви системата и предизвика трайни промени. А в другите браншове? Кога ще настъпят промени и там? Дано не се наложи да чакаме следващата пандемия. 

***
Вижте и това видео:

Вижте видеото 02:51

Болногледачката от България, която съди германския си работодател за 42 000 евро

Подобно съдържание