Какво трябва да направи НАТО | Новини и анализи по международни теми | DW | 07.05.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какво трябва да направи НАТО

Украинската криза принуждава НАТО да се завърне към отдавна забравени модели и да преосмисли стратегията си. Отбраната срещу евентуално нападение от Русия би могла да се превърне в основната му цел, пише Бернд Ригерт.

Украинската криза ще принуди НАТО да преосмисли собствената си стратегия. Досега Алиансът залагаше на т.нар. оперативна армия, която може да оперира и извън територията на страните-членки, например в Афганистан. Тази стратегия даде отражение и върху решенията за въоръжаване и оборудване на европейските въоръжени сили. Те съкратиха числения състав на армиите, но пък създадоха мобилни военни части, които бързо могат да бъдат изпратени в отдалечени точки по света. В хода на това преструктуриране германската армия например намали значително броя на танковете и артилерията и отмени задължителната военна повинност. Същевременно обаче увеличи логистичните и транспортните си капацитети. Дали това не беше прибързан ход?

Изведнъж отново се разпали дискусия за евентуална руска заплаха или дори атака по източния фланг на НАТО. Сценарий, който дълго време бе позабравен. Вярно, че основната задача на Алианса е защитата на страните-членки от евентуални нападения, но досега сякаш подобен вариант не бе вземан насериозно. НАТО винаги се е стремяло към възможно партньорско отношение с Русия. Днес обаче вече знаем, че за съжаление това партньорство не функционира.

"Сплашването" отново излиза на мода

От края на Студената война насам руското ръководство винаги е смятало НАТО за антируски съюз. Това отношение не се е променило и до днес. Сега натовските държави ще трябва да се заемат интензивно със защитата от евентуални руски атаки. Броенето на танкове и оръдия беше излязло от мода. Но ето, че от няколко седмици насам генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен отново заговори за "сплашване" на руските войски, както и за "способността и непреклонната воля на НАТО да защитава източните си съюзници" от евентуални нападения, разбирай балтийските държави, Полша и Румъния.

Deutsche Welle Bernd Riegert

Бернд Ригерт

След войната в Грузия натовските стратези редовно обмислят подобни сценарии, но никой не поставяше политически акцент върху тях. САЩ също изтеглиха голяма част от войските си в Европа, докато Русия реформира и преоборудва своите конвенционални и ядрени въоръжени сили. Според главнокомандващия силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав, Русия е разположила танкова бригада по западната си граница, която може бързо да превърне военните си учения в реални бойни действия. Подобно е и мнението на Международния институт за стратегически изследвания. В момента обаче НАТО няма как да отговори на този руски ход. За тази цел бойните единици първо трябва да бъдат предислоцирани от САЩ и Западна Европа на Изток.

Досега всички вярваха, че вече няма пряка военна заплаха от страна на Русия. Ситуацията обаче се промени коренно. Най-късно на срещата на върха на НАТО през септември Алиансът трябва да даде отговор на промененото положение. Плановете за отбрана трябва да бъдат преработени бързо.

По време на визитата си в Брюксел през март, американският президент Обама вече зададе насоката: европейците трябва да увеличат разходите си за отбрана. Русия все пак е увеличила военния си бюджет с почти една трета, докато европейците години наред съкращават своите. Впрочем след войните в Ирак и Афганистан САЩ също се опитват да пестят, но въпреки това американският военен бюджет е десет пъти по-голям от руския. Всъщност политиците в Европа се радваха, че по време на финансовата криза можаха драстично да съкратят военните разходи. Европейските граждани обаче трябва да знаят, че това ще излезе скъпо и ще натоварва държавните бюджети през следващите години.

А ядрените оръжия?

В контекста на новата ситуация, възникнала от украинската криза, НАТО няма как да се осланя само на конвенционалните оръжия. Към тактиката на "възпиране" спадат и ядрените оръжия. Русия е ядрена сила и както и преди възприема ядрената сила САЩ като основен противник в многополюсния свят. Русия модернизира ядрения си арсенал и дори разположи ядрени ракети в ексклава Калининград на границата с Полша и Литва. В началото на годината Русия изпробва в Европа и крилати ракети, които могат да носят и ядрени бойни глави. А това е нарушение на договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие. Алиансът все още не е отговорил на предизвикателството.

В замяна на това НАТО се опитва да модернизира малкото останали в Европа ядрени бойни глави. Алиансът работи и върху създаването на противоракетен щит над Европа, който първоначално трябваше да предпазва южната периферия от нападения от Иран или други страни. Противно на първоначалното планиране, противоракетният щит ще трябва сега да гарантира защита и от руски оръжия. НАТО трябва да проведе стратегическа дискусия и да разработи нова отбранителна концепция. Предизвиканата от Русия криза в Украйна го принуждава към такъв ход. Алиансът трябва да реагира, ако не иска да загуби доверието.

Впрочем, вчера (06.05.) главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав обяви, че Алиансът ще трябва да обмисли постоянно разполагане на войски в Източна Европа заради повишеното напрежение в региона.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание