Какво стана с добрата стара Германия? | Новини и анализи по международни теми | DW | 13.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какво стана с добрата стара Германия?

Събитията, разтърсили Кьолн в Новогодишната нощ, промениха силно начина, по който американците гледат на Германия. Доскорошният образцов съюзник е на път да се превърне в проблемно дете. С последици и за самата Америка.

Коментар от Геро Шлийс:

Какво се случва с едновремешния отличник, който по образцов начин уреждаше гръцката криза, спояваше Европа, противопоставяше се смело на руския президент Путин и напук на всички депресии в околните европейски държави успяваше да подсигури растежа на икономиката си и дори изкарваше бюджетни излишъци?

През последните години мнозина американци истински се възхищаваха на Германия. Под ръководството на Ангела Меркел страната се радваше на огромни симпатии. Дори когато бежанската криза достигна връхната си точка, ореолът на германците си остана непокътнат. Нещо повече дори: когато Меркел разтвори обятия, а американските телевизии започнаха да излъчват трогателни кадри от посрещането на бежанците в Германия, уважението към страната достигна небивала кулминация. Германците показваха черти, каквито американците обичат да виждат и у себе се: отзивчиви, човечни, гостоприемни.

"Меркел да си ходи"

Но това време отмина. Най-късно след сексуалните изстъпления в Кьолн картината се промени радикално. Начело на онези, които вещаят апокалиптични времена за Германия, е Рос Даутет от „Ню Йорк таймс”. Той пише, че страната е безнадеждно претоварена и че интеграцията на стотиците хиляди бежанци е неосъществима задача, като доказателство за това са именно безчинствата в Кьолн. Основен виновник и същевременно пречка пред воденето на една, според Даутет, по-реалистична бежанска политика е канцлерката Меркел. Публицистът е и първият американски журналист, който открито призовава Меркел да подаде оставка.

Даутет е известен с консервативните си позиции, а мнението му не се споделя от всички журналисти в „Ню Йорк таймс”. Но и други американски издания взеха да му пригласят. „Уол Стрийт Джърнал” обяви в понеделник, че от кьолнските събития насам Меркел е „под обстрел” заради бежанската си политика. „Вашингтон пост” говори за „най-големия политически риск” в кариерата на Меркел, а „Лос Анджелис таймс” констатира: „Махалото се залюля в обратна посока”. Германските дебати около бежанците се превърнаха в тема на разговор дори в обикновените американски семейства. Там не могат да произнесат съвсем точно името на протестното антиислямско движение „Пегида”, но безпокойствата, че хуманитарният курс на Германия би могъл да завърши с провал и че в политическата ѝ периферия се забелязват признаци на радикализиране, стават все по-силни.

Прав е бил следователно Обама, когато още през октомври миналата година, по време на посещението на германския президент Гаук в Щатите, предупреди , че съществува опасност от политическа дестабилизация на Германия. При това мотивите му бяха напълно егоистични. Защото за американците би било тежка загуба, ако позициите на Меркел бъдат трайно отслабени или дори ѝ се наложи да подаде оставка. В такъв случай Обама би загубил единствения си истински силен съюзник в Европа.

И още нещо: в контекста на предизборната борба за президентския пост и на фона на развихрилата се дискусия по въпросите на имиграционната политика, Обама и евентуалната му наследничка Хилари Клинтън биха се оказали на губещи позиции, ако Меркел се провали. Доналд Тръмп, например, отдавна е разбрал какъв потенциал се крие в тази тема. Той нарече събитията в Кьолн "касапница" и за пореден път призова за затваряне на американските граници.

Schliess Gero Kommentarbild App

Геро Шлийс, кореспондент на ДВ във Вашингтон

"Истерия"

Германия като сплашващ пример в американската предизборна борба - подобно нещо се е случвало и преди. По време на президентските избори през 2012 година тогавашният републикански кандидат Мит Ромни използваше Европа като отрицателен пример за свръхрегулация и бюрократични пречки, които задушават стопанския ръст.

Но този път разривът е по-дълбок. И макар американските медии да обвиняват германците в „истерия”, истерични са май най-вече предизборните дискусии в САЩ. Още преди да е бил приет и един сирийски бежанец, подклажданият страх от тероризъм вече успя да насади отрицателни нагласи.

Да, терористичните удари от Париж и Сан Бернардино доказват, че тревогите са основателни. Но насъсквани от демагози като Тръмп, американците в момента са изпаднали в истерия, която трудно може да бъде надмината. Дори от германците.

Германия може и да е разединена по въпросите на имиграционната политика, но САЩ се намират в това състояние отдавна. И са основателни страховете, че евентуално политическо радикализиране на Германия и на Европа ще задълбочи още повече пропастите и в самата Америка. Още повече, че двете системи се развиват очевидно паралелно: в много европейски страни дяснопопулистките партии са във възход, някои дори влязоха в управлението, а в САЩ Доналд Тръмп може и да бъде издигнат за кандидат-президент.