Какво стана с авторитетите в България? | Новини и анализи от България | DW | 09.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво стана с авторитетите в България?

Авторитетите в България все по-често излъчват точно онази некомпетентност, срещу която са призвани да се борят. Примери има много. Татяна Ваксберг се спира на някои от тях:

Какво стана с авторитетите в България? Само за седмица страната посрещна десетки случаи на професионално падение, коментирани с медийно или колегиално уважение. Вчера един историк се аргументира с думата “задник”, а скулптор защити творбата си с твърдението, че е падал от скеле. Дни по-рано дипломиран психолог обясни как се развалят магии, журналист заяви, че трябва да отстоява националната гордост, а кмет се пребори с катастрофите, като поръси пътя със захар. И това е само малка част от тези еднородни прояви, чиято ненадмината поанта беше отбелязана още преди години - когато историк обяви, че е открит скелет на вампир, вероятно македонец.

България и нейните "авторитети"

Тези примери можеха и да разсмеят, ако не съжителстваха с други - такива, при които сериозни и високопоставени учени изричат неверни и некомпетентни твърдения именно в областта, в която са академични лидери. Миналата седмица академик социолингвист каза, че ромски език няма, а в праймтайма на БНТ академик демограф приписа на Евростат данни, каквито не съществуват. Тези случки са от последните дни, но съвсем не са някакво ново явление. Академичната среда и професионалните общности редовно дават примери за това как авторитетите в тях излъчват точно онази некомпетентност, срещу която са призвани да се борят.

В световната практика има няколко безспорни елемента, по които външният наблюдател може да идентифицира авторитетите в дадена област, дори и да няма понятие от материята, в която иска да се ориентира. Това са обикновено броят на трудовете и научните публикации, мястото в академичната общност, титлата, наградите, оценките на професионалната среда. В България обаче този подход на разпознаване е често пъти осуетен от една алтернативна действителност - тази на фалшификатите.

В цялата поредица най-популярен е именно случаят с фалшивите дипломи - драматично предизвикателство за властите в цял свят, но с чувствително по-големи мащаби в малка България. Не защото тук се изработват повече фалшиви дипломи, отколкото в останалата част на света, а защото тук от тях се възползват и хора с лидерски амбиции в областта на политиката и икономиката. Включително и министри, както показаха последните години.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Встрани от вниманието остава едно друго явление - съвсем легалните, но пък несъстоятелни дипломи, издавани от съмнителни университети с неясно как получен лиценз. Да не говорим за далеч по-релевантното в България - дипломи и титли, издадени преди 1989 година и сертифициращи знания, неспособни да прекрачат цивилизационната пропаст след падането на комунизма. Феномен, особено валиден за социалните науки, както сочат повечето драматични примери от последните години.

Парадокси

И ако властите демонстрират поне спорадично своята непримиримост към фалшивите дипломи, същото не може да се каже за острата нужда от генерално подобряване на образователната среда. Напротив, тази нужда е пренебрегвана изцяло от държавата, често от медиите и понякога дори от професионалните общности. Историци, които търпят популярността на вампиролозите и дори съжителстват с тях на конференции, дебати и инициативи, заслужават ниските очаквания на средата от техните усилия. Същото важи и за сфери, външни на науката, но имащи отношение към цялостния климат на търпимост към ниската образованост и компетентност. Уважавани публични фигури вече пет години подред присъждат журналистически награди, финансирани от съмнителни лица с титли на бизнесмени, а после се отчайват от атмосферата в страната и от преплитането на връзки и зависимости, създадени от организираната престъпност.

Редакцията препоръчва