Какво става с добрата стара Европа? | Новини и анализи от Европа | DW | 27.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво става с добрата стара Европа?

Европейският съюз продължава да се свлича към истинска политическа криза. Евроскептицизмът нараства, способността за реформи намалява. Колко дълго могат да се отлагат още спешните реформи? Коментар на Бернд Ригерт.

Последните изборни успехи на евроскептичните и еврокритични сили във Великобритания, Полша, Испания и Финландия би трябвало да са отворили очите и на най-големите евро-романтици: ЕС има огромни проблеми, които ще се задълбочават допълнително през следващите месеци. В редица редица страни-членки има недоволство - по най-различни причини. В свиващото се ядро на ЕС - в Германия, Холандия, Белгия, Люксембург и отчасти във Франция - правителствата залагат на принципа: "Да караме както досега!" Но в крайна сметка това няма да е достатъчно. Центробежните сили междувременно са твърде мощни.

Управляваната от радикални политици Гърция постоянно се намира в състояние на банкрут и е заплашена да напусне еврозоната, а може би, дори и ЕС. Във Великобритания предстои референдум за оставането на страната в ЕС, в Испания и Португалия набират сила леви движения, които притискат консервативните привърженици на досегашния проевропейски курс. В Полша президентските избори изненадващо спечели кандидат, чийто евроскептицизъм по нищо не отстъпва на британския. Предстоящите парламентарни избори може да върнат полските евроскептици в управлението. Във Финландия еврокритична партия за пръв път участва в правителството. В Унгария управлява евроскептик, когото - макар и на шега - председателят на ЕК нарече диктатор. Само в Италия социалистическият премиер успява да парира еврокритичните сили. Какво става с добрата стара Европа? Откъде се нароиха толкова много еврокритици?

Повече Европа?

На географската карта на Европа, Германия изглежда направо изолирана. Германското правителство реагира на нарастващия скептицизъм в ЕС с глуха отбрана. На следващата Европейска среща на върха канцлерката Меркел и френският президент Оранд ще предложат задълбочаване на сътрудничеството в рамките на валутния съюз, в който влизат 19 държави. Страните от този съюз веднъж вече залагаха надежди на подобен план - а именно в апогея на еврокризата преди две години. Сега обаче вече никой не иска и да чуе за него.

Ангела Меркел е против промени в европейските договори, за каквито настоява британският премиер Дейвид Камерън. Убедително спечеленият вот дава на Камерън попътен вятър, който обаче за Ангела Меркел е насрещен. Реалистично погледнато едва ли е възможна промяна в европейските договори, още повече, че за това ще са нужни референдуми в съответните страни-членки.

Повече солидарност?

Голяма реформа на ЕС е трудно осъществима и поради това, че исканията на критиците са също толкова различни, колкото и причините, поради които те ги предявяват. Британците искат по-малко Европа, защото искат и да плащат по-малко вноски към ЕС. Тяхната икономика в момента върви добре и те смятат, че не се нуждаят от ЕС. Полша и Испания обаче извличат ползи от ЕС, тяхната икономика расте. Въпреки това хората държат Европа отговорна за досегашните си неблагополучия. Южните страни-членки искат от Германия повече солидарност в рамките на ЕС, общ дългов мениджмънт, тоест - повече пари. Германците обаче не са готови за подобно нещо. Икономиката на Германия върви добре, но склоннноста да се помага на по-бедните съседи е твърде ограничена.

Riegert Bernd Kommentarbild App

Бернд Ригерт

Засега не се очертава някакъв изход от тази заплетена ситуация. Европейската комисия продължава да залага на своя инвестиционен план за развитие, чрез който да се разкрият работни места. Страните-членки изчакват. ЕК предлага по-справедливо разпределение на бежанците в рамките на общността. Страните-членки обаче са против. ЕК се опитва да постигне споразумение за свободна търговия със САЩ, но особено германците са скептични към подобен договор. Накъдето и да погледнем: все по-трудно е да се забележат някакви общи цели, които да обединяват 28-те държавни и правителствени ръководители.

Безсилни към политическата пропаст?

Стартът на някаква принципна реформа, каквато би удовлетворила едновременно британци, испанци, гърци, поляци и германци, не може да се очаква. Най-вероятно всичко ще си остане по старому. Поне до следващите президентски избори във Франция през пролетта на 2017 г., на които еврофобският дяснопопулистки Национален фронт се надява да постигне решаваща победа. С ЕС, развивал и разраствал се цели 60 години, ще е свършено, ако накрая и Франция премине в лагера на евроскептиците. Затова тъкмо Германия сега трябва да се раздвижи, вместо да изпада в глуха отбрана.

Редакцията препоръчва

Реклама