Какво става в Харманли? | Новини и анализи от България | DW | 29.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво става в Харманли?

Колкото и да иска да се хареса на националистите, българското правителство не може да превърне бежанския лагер в Харманли в център от затворен тип. Ето защо:

В Харманли строят трикилометрова ограда. Очевидно искат да превърнат бежанския лагер в център от затворен тип. "Само че това не е възможно", казва Илиана Савова, директор на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти в Българския Хелзинкски комитет (БХК). Според нея, българското правителство има само една опция - да остави центъра за настаняване със статута, с който той беше и досега. Причината за това е чисто техническа. Лагерите от затворен тип по условие са онези, в които има най-малко места – просто в тях властите имат право да настаняват само ограничен брой бежанци и то, както пише в закона, за "възможно най-кратък срок". А големите лагери се изграждат на принципа на отворения тип, за да посрещнат мнозинството от бежанския поток.

Лагерът в Харманли неслучайно е отворен – той е най-големият в България. В него се настаняват над 52% от бежанците, попаднали в страната. Превръщането му в център от затворен тип би означавало, че те ще трябва да бъдат преместени някъде другаде. Но къде?

Какво предвижда законът?

"Не може всички бежанци да се държат в лагер от затворен тип, нито пък да се държат там завинаги", казва Илияна Савова. Тя се позовава на българския закон, който на свой ред възпроизвежда европейска директива. В него са изброени четирите случая, в които един чужденец може да се озове за "възможно най-кратък срок" в лагер от затворен тип: докато властите установят кой е и откъде е; докато проведат с него интервю, от което да разберат от какво бяга; докато се уверят, че България е първата страна на ЕС, в която бежанецът е потърсил закрила; и когато задържането на бежанеца в лагер от затворен тип "се налага с цел защита на националната сигурност или обществения ред". Според Илиана Савова, четвъртата възможност е "най-хлъзгавата".

Колкото и да е хлъзгава обаче, тя пак трябва да бъде аргументирана, за да не "падне" в съда, смята юристката. Илиана Савова напомня, че за да се настани някой в лагер от затворен тип, трябва да има поименна заповед за това, издадена за всеки бежанец поотделно. Не може да има решение за цяла група, защото тази мярка е само извънредна и само временна.

24-ти номеври 2016, бежанският лагер в Харманли

24-ти номеври 2016, бежанският лагер в Харманли

Казано накратко: след като толкова иска да се хареса на националистите от типа на Каракачанов, Джамбазки или Динко, правителството ще трябва да намери някъде в България място, в което да настани онези 3490 души от лагера в Харманли. А после да поясни защо в лагер, пригоден за около три хиляди души, ще се настаняват за кратко само по няколко десетки.

Разговорът с Илиана Савова идва на фона на напрежението в Харманли, провокирано миналия четвъртък, 24-ти ноември, от бунтове на бежанците и действията на полицията. При размириците бяха ранени 24 полицаи и много бежанци, а над 400 от търсещите убежище бяха арестувани. Причината за бунтовете бе внезапното затваряне на лагера, за което самите бежанци разбраха твърде късно и така и не получиха яснота по въпроса.

По данни на Министерството на здравеопазването лагерът е бил затворен, за да се успокоят българите и за да се направят изследвания на бежанците. Илиана Савова обаче уточнява, че подобно затваряне на бежански лагер може да се извършва само временно, а освен това трябва да е разписано в заповед на министъра на здравеопазването. Той е човекът, който трябва да поясни какви мерки, според него, се налагат в случай на "заплаха за здравето на гражданите".

Необяснимите действия на властта

Илиана Савова уточнява, че министър Москов е можел да изиска (временното) затваряне на лагера по една от следните причини: или ако е наложил карантина, или ако е преценил, че има "заплаха за здравето на гражданите". Без заповед на здравния министър действията в лагера в Харманли биха представлявали абсолютен произвол. Той е единствената фигура, имаща право да налага изолация по медицински причини на цели групи хора и обособени територии. Държавната агенция за бежанците има право да налага изолация само на конкретни лица, но не и на целия лагер.

"Удивително е, че при цялата тежест на ситуацията ние все още не сме видели каква заповед е издадена от министъра на здравеопазването и какви мерки са били разпоредени от него", казва Савова. Неяснота, която се прибавя към редица други необясними дейстия. Например това, че около лагера се изгражда ограда от бодлива тел, докато се твърди, че проблемът вътре е медицински, но без да има зараза. Или пък това, че с бежанците не се говори на език, който те разбират.

Редакцията препоръчва

Реклама