Какво става в Диарбекир? | Новини и анализи от Европа | DW | 30.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво става в Диарбекир?

Обстановката в Югоизточна Турция ескалира до гражданска война, макар властите да не признават това. Репортер на ДВ посети Диарбекир, където кюрдски бунтовници се барикадираха в центъра на града и обявиха автономия.

Сякаш два различни свята съществуват паралелно в Диарбекир: крайните квартали създават впечатлението за едно чисто, мирно и оживено място, докато центърът на града прилича на черна дупка, която заплашва да погълне цяла Турция.

Сур - така се нарича историческият център на Диарбекир, който е опасан от стените на античната крепост. От повече от месец вече в тази част на града действа полицейски час. А токът често спира. Децата се радват на принудителна ваканция, тъй като училищата са затворени. Обстановката се нажежи след като група бунтовници се барикадираха в центъра на града и обявиха автономия - по заповед на централата на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) в планината Кандил.

Положението е сходно и в съседните на Диарбекир райони. В резултат на това кървавият конфликт между турската държава и кюрдската ПКК, избухнал още през 90-те години на миналия век, се разгоря с нова сила. От прекратяването на примирието през юли т.г. до днес загинаха 44 души, включително деца, сред които и бебе на по-малко от месец.

Това е гражданска война

Макар хората да не наричат случващото се така, сегашният конфликт си е истинска гражданска война: администрацията и магазините не работят, същото важи за комуналните услуги, ресторантите, пазарите. Нищо в града не работи. Според президента на Занаятчийската камара в Диарбекир - Аличан Ебединоглу - от избухването на конфликта досега повече от 15 хиляди души са загубили работата си.

Türkei Konflikt und Gewalt in Diyarbakir

Сур e в състояние на гражданска война

Пред ДВ той разкритикува решението на турското правителство да разреши на търговците да разсрочат внасянето на дължимите такси и социални осигуровки със 6 месеца. "Закриват се работни места, фирми престават да съществуват. На какво основание тогава те трябва да внасят данъци и социални отчисления? Това е истинска катастрофа. Правителството обяви извънредно положение след инцидента в мината в Сома миналата година и след бомбените атентати в южния турски град Рейханли през 2013 година. Не разбирам защо сега в Диарбекир не е обявено извънредно положение", възмущава се шефът на камарата.

Недоволни са и много от жителите на града. Собственик на ресторант казва, че повечето хора искат просто да продължат да работят и не ги интересуват никакви автономии. В същото време на свой конгрес, проведен миналата неделя, няколко кюрдски групировки подкрепиха действията на бунтовниците и техният призив за автономия.

"Не ни превръщайте в жертва на чужди фантазии"

Шефът на Индустриалната бизнес асоциация в Югоизточна Турция - Сах Исмаил Бедирханоглу - не одобрява нито действията на кюрдските бунтовници, провъзгласили автономия, нито тези на турската държава. Той критикува и поведението на левите сили в страната: "Левицата се опитва да разбере фантазиите на кюрдите за автономия. Но ние не искаме да ни превръщат в жертва на чужди фантазии. Работа на кюрдите ли е, например, да се противопоставят на мераците на президента Реджеп Ердоган да разшири своите правомощия? С това трябва да се занимава турската опозиция", допълва Бедирханоглу.

Така виждат нещата и обикновените хора в Диарбекир. Собственик на магазин за сушени плодове - единственият, който работи в момента в Сур - казва, че местните хора са преживели много кризи, губили са близки хора, но сега са напълно отчаяни. Други не разбират пълната незаинтересованост на техните сънародници от другите райони на страната за случващото се в Югоизточна Турция. "Нищо не се е променило от 90-те години до днес. И преди гледаха с безразличие как убиват децата ни", възмущава се жител на Диарбекир, пожелал да остане анонимен. И не е само той - повечето хора тук не желаят да се представят с имената си, защото се страхуват както от властите, така и от кюрдските бунтовници от ПКК.

Редакцията препоръчва