Какво се случва с децата ни? | Новини и анализи от България | DW | 21.03.2015

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Какво се случва с децата ни?

Крайно време е да обърнем поглед към децата си. Два случая тревожно ни подсещат за това: изчезването и намирането на 15-годишната Камелия и танцуващият протест на учениците от хореографското училище, пише Мирела Иванова.

"Растат объркани от уличната агресия същества, чиято цел е да станат студенти, за да отидат на бригада в Европа и САЩ." Из разговор с проф. Стоян Буров в пресата

Вероятно поради атмосферата на социален и морален ступор прави впечатление, че децата - и малки, и пораснали - все по-често стават обект на агресия от страна на възрастните, а още по-точно е да се каже - възрастните, от родители през учители до всякакви други, “си го изкарват” на по-малките и по-беззащитни от тях.

По традиция, от която все пак се срещат и изключения, в България личността на детето, правата, мнението и възгледите му рядко биват зачитани, камо ли пък изслушвани, разбирани, уважавани. И тъй като общностната ни среда не предполага кой знае какво спазване на правилата, то и всеки го кара както му дойде, в режим на организиран или спонтанен хаос.

Какво им предлагаме ?

Symbolbild Kindesmissbrauch häusliche Gewalt

В България личността на детето, правата, мнението и възгледите му рядко биват зачитани

Е, след като предлагаме на децата - и малки и пораснали - една доста странна норма, доста разкрачена между допустимото за едни и недопустимо за останалите, разтърбушена от социални контрасти, несправедливости и всекидневно насилие, задъхана от епидермални потребителски земетръси, какво очакваме от тях?

Че ще се подчинят на нашия унил и поувехнал конформизъм, че ще прекопират послушно и едно към едно оцеленческите ни стратегии, че ще се съгласят изначално с личната и обща лъжа, в която пребиваваме, без да се разбунтуват по свой си начин?

Какво разбрахме от тацуващия протест на учениците в Националното училище за танцово изкуство - че дългогодишното тиранично унижение и изтърпяваните обиди все някога избухват? Какво знаем за децата си, за виртуалните им съновидения, за всекидневните им малки, но струпващи се в крехката им същност сблъсъци с уж техния училищен свят, улицата, претенциите на по-силните, бездушието отвсякъде, простотията навсякъде?

Безпощадно риалити, в което всяко трето момиче може да е избягалата от майка си Камелия, която медии и прилежащите им тролове, съграждани, евентуални бъдещи свекърви и кой ли не разискват по най-нелепия начин. Вероятно бягството е крясък за помощ, но вместо да бъде чут, ехото му - в какви ли не жълти нюанси - се разнася и обговаря до пълно обръгване с болката на едно дете.

Крайно време е да поемем отговорност

Но да приемем, че Камелия е изключение, и да погледнем към другите деца, “въдворени в правилността” и не-избягали, към зрелостниците, които завършват средно образование и ще се явят на матури през месец май.

Отсега обществото бива облъчвано с нагласата, че нещо със знанията и възможностите им не е наред, че са потенциални измамници, затова и вече се подготвят наблюдателните устройства, които “ще ловят преписвачите”. Вече е издадено указание от министерството на образованието до просветните инспекторати в страната, извършва се преглед на камерите и се закупуват допълнително нови.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

След това ще дойде ред на “избраните бисери” от кандидатстудентските изпити, над които да се смеем гръмогласно и цъкащо да се тюхкаме колко тъпи и неграмотни са децата ни, отново ще “припламне” втръсналият и нерешим проблем за учебниците и натоварените им до безумие програми, и най-накрая шумното вайкане, че напускат страната.

Не превръщаме ли децата си - и малки, и пораснали - в една от поредните скандални и отшумяващи новини, по-често лоша, отколкото добра? Не ги ли злоупоребяваме в кампанийни чиновнически “мероприятия”? Не ги ли въвличаме дори в озъбените си политическите си битки? Време е да поемем отговорност за отговорите, и лична, и обща.