Какво се случва с българската младеж? | Новини и анализи от България | DW | 12.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво се случва с българската младеж?

Подрастващите в България са в социална и ценностна безпътица - излиза и от статистиките, и от конкретните случаи, с които са пълни медиите. Младите хора просто няма на кого да се опрат - коментира Мирела Иванова.

Първо се появи статистиката, изготвена от Държавната агенция за детето - за намалелия през тази година брой на невръстните "деца, които раждат деца": 836 непълнолетни момичета и 24, ненавършили 14 години. После 17-годишен младеж уби друг, на 19 години, защото не му отстъпил място на пътеката в междублоковите пространства. Накрая 16-годишно момиче от село Златар направи спонтанен аборт и зарови плода в двора си.

Какво тук значи човешкият живот? Ценност или нищо? Въпросът сам по себе си е болезнено тревожен, а когато се отнася към младите, все още растящи същества - двойно повече. Какви жестоки липси белязват съществуването им сега в България, та агресията, непукизмът, необразоваността и циничното отношение към всичко и всички се умножават?

Въпрос с много отговори

Психоложката доц. д-р Ева Папазова и Радостина Антонова от фондация "Здраве и социално развитие" правят съвместно изследване, което сравнява юноши от домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи; юноши от сегрегирано ромско училище; юноши от смесено българско-ромско училище и юноши от българско училище. И в четирите типа училищна среда се наблюдава проблемно поведение. Утешителното е, че в домовете тенденцията е най-силна и държавата постепенно затваря тези институции, но и в българското училище агресивното поведение е факт. Налага се изводът, че "в училищата проблемното или рисково поведение сред юношите е вече едва ли не нормативно и е резултат от училищната среда".

Schüler in Vidin Bulgarien

Проблемно поведение се наблюдава във всички видове училищна среда

Естествено е обаче, че не може да се прехвърля цялата отговорност върху училището. Каква е ролята на семейството, как то изгражда и подкрепя детето в най-трудната му възраст, какви поведенчески модели му дава за пример? Доц. д-р Ева Папазова е категорична, че поколението, което трябва да възпитава днешните деца се губи, тъй като е в чужбина. "Родителските модели се усвояват вече чрез Скайп. Все повече места в страната и особено по селата децата растат само с бабите и дядовците си, защото родителите им са в чужбина и изкарват там прехраната си. Но не може да възпитаваш детето си по Скайп. А когато хора на по 70-80 години, живели в годините на социализма със съответният мироглед и ценности, отглеждат деца между 10- и 20-годишна възраст, които са с коренно различни ценности и живеят със Фейсбук, айпод, таблет и интернет, резултатът е такъв, какъвто го виждаме", казва психоложката от БАН.

Юношите в ценностния хаос

Д-р Магдалена Гарванова пък говори за абсолютната липса на ценностен консенсус в обществото през последните 25 години покрай прехода. Тя прави сравнително психологическо изследване на ценностите в периода 1995-2005 с бизнесмени и студенти, които по презумпция са индивидуалисти, и с учители и богослови, които са по-скоро колективисти, и стига до извода, че в България не се ценят нито консерватизмът, типичен за годините преди прехода, нито индивидуализмът, характерен за времето след 1989 г.

Изглежда, че в мъчителния и тягостен хаос, чийто край не се вижда в близко бъдеще, най-уязвими са именно подрастващите: иззети са им и смисълът на ценностния порядък, и разбирането на угриженото или отсъстващо родителско тяло, и здравомислещата обществената норма, която би трябвало да им задава училищната среда. Да не пропускаме и масово ширещата се социална нищета - не само сред малцинствените общности.

Редакцията препоръчва

Реклама