Какво се случва на юг от България? | Новини и анализи от България | DW | 04.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво се случва на юг от България?

Какво означава за България поредната победа на Ердоган на изборите в Турция? И колко дълго може да се омаловажава комбинацията от ислямизация и авторитаризъм в тази съседна страна с многобройно българско население?

Анализ на Татяна Ваксберг:

За България изборите в Турция може да се окажат поне толкова важни, колкото и проведените в същия ден български местни избори. От понеделник страната живее между объркания от бежанската криза ЕС и съседката си Турция, която се ислямизира все по-стабилно. А това определено не е най-добрата среда, която може да си пожелае страна от Балканите. Особено ако и тя самата е в ценностна криза.

Триумфът на Ердоган

В неделя Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган спечели близо 50% от гласовете и така получи комфортно мнозинство, гарантиращо ѝ самостоятелно управление. По неокончателни данни, партията ще има цели 42 депутатски места повече, отколкото са ѝ необходими за обикновено мнозинство. Единственото, което Ердоган не получи, е собствено мнозинство, необходимо за промяна на конституцията и установяване на президентска власт. Затова и първата прогноза след турските избори е следната: Ердоган ще се опита да прокара желаните от него конституционни промени по неформален път. Нова фаза в укрепването на една власт, която доскоро се задоволяваше с това да печели всички парламентарни избори.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

За България тази несменяемост може да е и добра новина, ако стремежът на страната се изчерпва с това да има ясни партньори и стабилно политическо управление в съседната държава. Но тази ценна комбинация съжителства с един не по-малко важен въпрос: можем ли да си позволим абсолютно доверие в тази стабилност?

Мнозинството на Ердоган упорито се сражава с човешките права и неотклонно ислямизира Турция, независимо от етикета си на умерена религиозна партия. Една от най-разпространените критики срещу това управление е двусмислената му политика към „Ислямска държава”, а това е нещо, което Европа просто не може да си позволи в момента.

Два милиона бежанци

Победата на Ердоган идва на фона на 2 милиона бежанци от Сирия, потърсили закрила в Турция. Част от тях искат да продължат към Западна Европа - факт, който плаши най-вече Германия, тъй като натам са се запътили повечето бежанци. Разговорите, които Ангела Меркел проведе в Истанбул в навечерието на турските избори, провокираха нови вълни на безпокойството в Европа: дали пък Германия не се готви да си затвори очите пред управлението на Ердоган в замяна на обещанието, че Турция ще държи бежанците на своя територия? Въпрос, който би следвало да вълнува в същата степен и България. Защото в Турция живеят стотици хиляди български граждани, по-голямата част от които са убедени привърженици на светското управление. Тоест, подкрепят това, което партията на Ердоган последователно орязва.

До днес България дава същия (макар и твърде умерено изразен) сигнал, който изпраща и Германия: удържането на бежанците в Турция е приоритет, независимо от всичко, което се случва в югоизточния европейски съсед. Ако тази позиция се окаже стабилна, въпросът е колко дълго България може да омаловажава комбинацията от ислямизация и авторитаризъм в тази съседна страна с многобройно българско население.

Звучи познато, нали?

Впрочем, един от аспектите на турската вътрешна политика няма как да буди безпокойство в официална София - това е стремежът към укрепване и разширяване на личната власт. В поредната победа на Ердоган българският премиер би могъл да привиди и собствената си позиция на хегемон, грижливо отглеждана в последните 15 години. И приемана в ЕС като резултат от свободното волеизявление на българските граждани. Колкото и необясним да изглежда техният избор.