Какво се крие зад ″мечтите″ на Национална лотария | Новини и анализи от България | DW | 17.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво се крие зад "мечтите" на Национална лотария

"Игрите на щастието", които били накарали хората отново да мечтаят, са най-крупният рекламодател в България. И като такъв показаха как могат да изкривяват обществения дневен ред. Какво още могат тези дарители на мечти?

Коментар от Полина Паунова:

В последните дни един клип буквално се превърна във вирус. Взриви социалните мрежи и предизвика множество реакции - насмешка, гняв и подписка в защита на... Националната лотария. Във въпросното видео иначе талантливият актьор Захари Бахаров призовава политиците да не отнемат “мечтите на хората”. А мечтите на хората се оказаха хазартните талончета.

Паралелно с клипа едрият бизнес се обяви срещу лансираните поправки в закона, които целят да ограничат рекламата и продажбата на лотарийни билети. Същото сториха и от АБРО - организацията на радио- и телевизионните оператори.

В отворено писмо Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) с председател Кирил Домусчиев се обяви срещу внесените по инициатива на вицепремиера Валери Симеонов промени в Закона за хазарта, като ги нарече "популизъм" и "законодателен волунтаризъм".

“Прибързаното приемане на неясна редакция на закона и отпадането на принципа на саморегулация няма да доведе до ползи за обществото”, смятат на свой ред от АБРО. Организацията настоява текстовете да се подложат на обществена дискусия с бизнеса, с експерти, с медии и въобще с всички, които имат отношение по темата.

Какво (не) чухме от телевизиите

В същото време в националните телевизии дебат по промените така и не се състоя. И то не защото няма какво да се каже или защото няма желаещи да говорят. Ако потребителят (и на картончета, и на новини) се информира само от българските телевизии, така и няма да разбере какво точно става. В емисиите си те обявиха, че има голям проблем с един законопроект на Валери Симеонов, но какъв е той, какво предлага, защо го предлага - това така и не стана ясно. Националните частни медии съобщиха единствено, че има проблем.

Липсваха обичайните граничещи с истерия дебати в сутрешните блокове, липсваха настървените спорове. А зрителят разбра едно: лошите политици правят някаква промяна, която очевидно ще бъде пагубна и с ужасни последици. Така казват и бизнесът, и медиите. Потребителските рубрики, станали така модерни напоследък, мълчат. Следобедните обзорно-публицистични формати мълчат. Новините мълчат. Говори единствено Захари Бахаров, който е разтревожен, че ще бъдат ограбени мечтите на хората.

Какво всъщност предлага законопроектът на Симеонов? Ако трябва да бъдем обективни, макар и наложителен, той е твърде неамбициозен. На първо място с текстовете се забранява разпространението на билети, фишове, талони, както и изплащането на печалби в обекти без лиценз от Държавната комисия по хазарта.

Подобна мярка е наистина наложителна с оглед на сегашното масово разпространение на талони за участие в лотарийните игри на "Национална лотария" и "Лотария България", в които участие има Васил Божков. Ако промяната се приеме, талоните ще могат да се продават само в специализирани хазартни обекти - например в игрални зали или в пунктове за приемане на залози, подобни на тези на "Българския спортен тотализатор" и "Еврофутбол". Тоест, в бензиностанциите вече няма да могат да се предлагат „мечти”, вместо ресто от закупеното гориво.

Другата мярка, която също изглежда съвсем наложителна, предвижда ограничаване на рекламата за хазарт. В момента законът забранява единствено пряката реклама, което обаче не спира големите национални телевизии агресивно да рекламират “игрите на щастието” в най-гледаното време. Разбира се, заобикаляйки правилата.

Редакцията препоръчва

Ключът

Резултатът от намерената вратичка в закона бе константиран наскоро: по данни на агенция "Медия клуб", "Националната лотария" на Васил Божков се оказва най-големият рекламодател на телевизионния пазар през 2017, като инвестираната с тази цел сума възлиза на 23 милиона евро.
Точно в тези данни навярно се крие отговорът на въпроса защо телевизиите не инициираха “обществен дебат”, както правят обикновено. В тези данни навярно се крие и един друг ключ - за подчиняването на медиите. Тези данни, заедно с мелодраматичното обяснение на Захари Бахаров, че чрез “Националната лотария” хората са започнали да мечтаят, дават обяснение за голямата трагедия на българския обществен живот.

Драгият зрител в България трябва да има мечти, простиращи се само до търкането на талончета. Именно те са неговият път към щастието. Всичко останало само му напомня, че е дълбоко нещастен, тежко ограбен и силно незначителен.

Зрителят (или иначе казано - гражданинът, избирателят) не може да има амбиции, просто защото няма как. Той може да промени съдбата си единствено с търкането на талончета. Защото всичко останало изглежда невъзможно. А е невъзможно, понеже няма кой да му разкаже, че може и другояче. А не може да му разкаже, защото няма къде. А няма къде, защото е твърде вероятно разказът за другите мечти да е забранен. Не със закон, а заради вероятността най-големият рекламодател да оттегли рекламите си.

При този медиен (а и всякакъв друг) пазар има голяма вероятност нещата да се случват така: съдържанието да се диктува от този, който може да плати най-много за реклама. И дори самата заплаха за оттегляне на тази реклама като нищо може да опразва столчета на журналисти или да “забранява” теми. Точно както се случи с проекта на Симеонов - той просто не беше разказан. Сякаш не съществува.

Самопризнанието

Милионите, плащани за реклама, са и най-чистата формула на цензурата, поне ако слушаме обясненията на премира Борисов. А ако гледаме съдържанието на медиите, няма как да не предположим, че именно той би трябвало да познава тази формула най-добре - защото също се възползва от нея.

Ако продължим да изследваме кои теми липсват изцяло в мейнстрийм телевизиите и изданията, в които “игрите на щастието” продават мечти, можем съвсем лесно да направим извод и кои политически и бизнес фигури са тясно свързани помежду си. Без въоръжено око ще се види и какви са интересите им в на пръв поглед изолираната от тях тема за върховенството на закона. Ще видим и кои политици, журналисти и общественици не са част от “щастието” на нацията. От щастието на Васил Божков и компания.

Ето защо приемането на закона е от съществено значение. Ограничаването на това „щастие" ще отнеме поне част от инструментариума за натиск върху обществения разговор. Да, с ограничаването на рекламата за хазарт медиите няма да станат по-свободни, нито цензурата ще намалее, нито политиката и бизнесът ще се оказат изведнъж по-малко свързани. Но поне ще се създаде първата предпоставка за всичко това.

Поради тази причина е изключително важно да наблюдаваме дали тази “масово” декларирана подкрепа за законопроекта не е всъщност поредният трик, поредният опит за изнудване между политически и бизнес кръгове, на което неведнъж сме ставали свидетели. Важно е да проследим дали управляващите ще се огънат пред лобирането на едрия капитал.

А накрая трябва да кажем и това: темата за хазарта изобщо не свършва с постните текстове, внесени от т.нар. патриоти. Но те са добро начало.

Подобно съдържание