Какво се знае за загадъчната ″златна книга″, открита в България? | Новини и анализи от България | DW | 30.03.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Какво се знае за загадъчната "златна книга", открита в България?

Наричат я най-старата книга в света: твърди се, че загадъчната "златна книга", открита в България, е сътворена преди повече от 2 500 години. Така ли е наистина и какво се знае за нея?

Един уникален експонат в Националния исторически музей (НИМ) в София периодично привлича вниманието на специалисти и медии. Така наречената „златна орфическа книга" се съхранява в музея още от 2003 година. Сглобена е от шест страници от почти 24-каратово злато с размери 5 на 4,4 сантиметра. Страниците са свързани със златни пръстени - и тъкмо това превръща обекта в „книга". В златото са гравирани рисунки на кон, сирена, конник, лира и войска, както и текст с (предполагаемо) етруски букви. Смята се, че това произведение на изкуството е изработено 600 години преди новата ера.

Редакцията препоръчва

"Най-старата в света. Ако е истинска."

Малко след като се разбра за тази находка, агенция Франс прес и БиБиСи цитираха тогавашния директор на НИМ Божидар Димитров с твърдението, че автентичността на „златната книга" била потвърдена от двама експерти в София и в Лондон.

Според БиБиСи, гравираните букви са етруски. Но тази писменост и до ден-днешен не е изцяло разчетена. Буквите са базирани върху старогръцката азбука и по-късно залягат в основата на латинското писмо. Самият език на етруските, който няма родство с никой от сегашните европейски езици, до момента остава отчасти неразбираем.

В обширна публикация по темата германският вестник „Ди Велт" пише: „Ако автентичността на обекта наистина се потвърди, това действително би била най-старата книга в света. (…) Но специалисти извън България засега са скептични, защото до момента нямало нито една научна публикация за обекта. А автентичността на книгата може да се дискутира сериозно едва когато се появят публикации по въпроса. Един експерт и колекционер на редки книги, който пише в Туитър под псевдоним „Инкунабула" и в професионалните среди се смята за високо компетентен, припомня например, че фалшификаторите обичат да предлагат на антикварния пазар тъкмо метални обекти."

Златната книга

Златната орфическа книга

"Златната книга" попадна и в една много интересна снимкова галерия, представяща 50-те най-стари неща в света и публикувана на сайта „24/7 Уолстрийт". И в тази фотогалерия се разказва накратко историята на „може би най-старата книга в света".

Вестник „Ди Велт" коментира, че учените се съмняват най-вече дали наистина става дума за етруска писменост. В дискусията се посочва, че може би си имаме работа с някоя от другите северноиталиански азбуки, възникнали върху основата на етруската. Според изданието, за автентичността на „златната книга" в НИМ има един важен аргумент: етруските са поддържали широка мрежа от търговски отношения и са изнасяли свои луксозни стоки в най-далечни краища на Европа.

Дебатът за "Дунавската цивилизация"

В края на статията в „Ди Велт" четем: „През последните десетилетия северната част на Южна Европа се превърна в център на многобройни находки, които поставят под въпрос досегашните познания за Бронзовата епоха. Някои учени като езиковеда Харалд Хаман дори защитават тезата, че преди появата на индогерманските племена там е съществувала т.нар. „Дунавска цивилизация", която е дала решителни културни импулси на гърците.

Съмненията относно автентичността (на „златната книга" - бел.ред.) произтичат главно от досегашната музейна политика на България. Както и в други югоизточноевропейски държави, тази политика много често обслужва по-скоро градежа на национални митове, отколкото научното познание. През 2016 българите съобщиха, че край Плевен е открита глинена плочка, която доказвала съществуването на „Дунавската цивилизация" и нейната собствена писменост. В интервю за „Ди Велт" обаче тази теза беше опровергана от Ернст Каузен, автор на ключови трудове за езиковите семейства по света и за индогерманските езици. При това той не беше единственият скептик", пише в края на статията си "Ди Велт".

*****

Разгледайте и тази фотогалерия:

Реклама