Какво проспа Западът? | Новини и анализи по международни теми | DW | 15.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какво проспа Западът?

Защо Ирак пак се възпламени? Дали защото Западът прекалено пасивно наблюдаваше някои развития, вместо да се намеси навреме или пък - обратното - защото понякога е склонен към военен акционизъм? Коментар на Денис Щуте.

Настъплението на терористичната група ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) засилва хаоса край границите на Европа. В Либия правителството се е превърнало в заложник на неуправляеми паравоенни формирования; Сирия - в най-добрия случай - ще се разпадне, а в най-лошия - задълго ще остане полесражение на брутална гражданска война; Йемен отдавна е на едно от челните места в списъка на провалените държави.

Други държави могат да ги последват: малък Ливан е приел на своя територия около 1 милион сирийски бежанци, което, също както и в Йордания, сериозно застрашава социалния мир. Ливан по неволя е замесен в гражданската война в Сирия, поради това, че ислямистите от Хизбула воюват на сирийска, а отчасти и на ливанска територия. От Либия терористите в Алжир и други съседни страни си набавят оръжие - включително и в Египет, чието правителство смята, че с репресии може да държи под контрол поляризираното общество.

Че насилието няма да спре пред границите на Европа станя ясно още в края на май, когато завърнал се от Сирия джихадист извърши кървав атентат в еврейския музей в Брюксел. По данни на Службата на защита на конституцията (вътрешното разузнаване на Германия) само от Германия има поне 320 ислямисти, които се сражават в сирийската гражданска война. Поне дузина от завърналите се обратно в страната стотина ислямисти разполагат и със значителен боен опит.

Грешките на Запада

Flüchtlinge im Irak

Сегашният хаос в региона е резултат от необмислени дейстия на Запада

Но онези, които апелират за военна интервенция в Ирак, очевидно имат твърде къса памет. Защото сегашният хаос в региона е следствие от подобни действия: западните стратези си представяха, че с въздушни удари могат да демократизират Либия; че с малко подкрепа за бунтовниците срещу президента Башар Асад ще може да се сложи край на кървавия сирийски режим; и че изпращането на американски войски в Ирак през 2003 г. ще превърне страната в демокрация за пример на останалите.

Ако иракските сили за сигурност успеят да стабилизират страната, независимо дали с или без помощ от страна на Запада, това все пак няма да премахне двата основни проблема: един премиер, който със сектантската си политика настройва сунитите в страната срещу централната власт; и гражданската война в съседна Сирия, в която участват и ислямистите от ИДИЛ. Първият проблем вероятно е решим - ако премиерът Нури ал Малики подаде оставка и се създаде истинско правителство на националното единство. Вторият проблем обаче - т.е. умиротворяването на Сирия - изглежда нерешим в обозримо бъдеще.

Какъв е изходът?

Deutsche Welle Dennis Stute

Денис Щуте

Може би трябва да признаем, колкото и да е горчиво да е това, че изобщо не съществува бързо и задоволително решение. Би било истински успех дори и само ако не се допусне по-нататъшно дестабилизиране на региона. Например като се подкрепят по-силно съседните на Сирия страни в решаването на бежанските им проблеми. Или, например, като не се подминават с мълчание опити за военен преврат като този в Египет, а вместо това се търсят възможности за политическо решение; или като не се продават повече танкове и други оръжия на страни от сорта на Саудитска Арабия, която после на свой ред снабдява с тях джихадистите.

Пропусне ли се моментът, в който е възможно да се стабилизира една страна, не бива да се очаква, че решението може да бъде "внесено" отвън. Това решение задължително трябвада се постигне с участието на главните действащи лица в самата страна. За да се увенчаят с успех техните усилия, които следва да бъдат подкрепени и от международната общност, те се нуждаят от стабилно обкръжение. А не от съседни държави, в които постоянно изникват нови огнища на напрежение.

Редакцията препоръчва