Какво пропуснахме, докато протестирахме | Новини и анализи от България | DW | 02.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво пропуснахме, докато протестирахме

Казусът "Ситнилски" (и казусът "ВСС" въобще) отразява цялото коварство на симулациите, които ни заливат. Опитваме се да разгадаем кой зад коя маска се крие, но не успяваме. Защото всичко е привидност, задкулисие, мафия.

Коментар на Еми Барух:

Едва ли някой се е усъмнил в достоверността на съобщението, че близки до Ситнилски прокурори са лобирали за избирането му за член на Висшия съдебен съвет. Така е в България. Модерното понятие “лобизъм” има най-различни производни в родната публичност. Ако проследим разнообразните примери за ходатайства, застъпничества, посредничества и връзкарства, ще добием пъстър сбор от устойчивите практики за смесване на личния с обществения интерес.

В същото време едва ли някой се е усъмнил в основателното предположение, че уличаващите Ситнилски и компания записи са извадени тенденциозно от “гардероба със скелети” (по Сотир Цацаров) точно в онзи момент и с точно определена цел. Това неслучайно съвпадение с други събития по същото време (разчистване на сметки във връзка с избора на ръководител на Софийска градска прокуратура - прокуратурата, която следи за нарушенията на депутати, министри, магистрати) отразява цялото коварство на симулациите, около които се лутаме като в сбъркан чертеж с много разклонения.

Kamen Sitnilski Bulgarien Oberster Justizrat Sofia

Камен Ситнилски

И пак задкулисие...

Опитваме се да разгадаем зад коя маска коя личност се крие - и се проваляме. Защото съществуващите регламенти и правила са привидности, заблуда. Те съставляват онази непропусклива мрежа на двойнственост, която апаратните играчи знаят как да заобикалят и превръщат в удобен трамплин, в ускорител за лична изгода, в инструмент на едно от най-популярните днес понятия - българското задкулисие.

Задкулисието в съдебната система - нека не забравяме това - е особена и опасна зараза, която срива имунната система на обществото и парализира всички негови жизнени функции. В този лабиринт няма “невинно” ходатайство. Доказаната схема “ти на мене - аз на тебе” е поли-функционалeн щам, силно заразен и много прилепчив. Съставен е от бартери, размяна на услуги, пари, влияние и други изгоди, чиято истинска “цена” по условие остава скрита.

Когато всичко това бъде имплантирано в основополагащата система на модерната демокрация, в която по дефиниция магистратите трябва да са политически неутрални, абсолютно независими и подчинени единствено на закона, разпадът на обществената конструкция става неизбежен.

Отвъд казуса "Ситнилски"

Казусът „Ситнилски” е в случая просто отправна точка към най-важната и най-трудна за публично обсъждане тема - етичните норми в правосъдието. Той е само едно от доказателствата за съмнителния пътен лист на най-висшия административен орган на съдебната власт - ВСС. Тази удобно подбрана върховно-съсловна организация, на която по конституция е възложено да осигури независимостта на съдебната власт и за която се предполага, че обединява юристи с високи професионални и нравствени качества, продължава да трупа доказателства за конюнктурни реверанси, услужливо кадруване и липса на професионални стандарти. Това бе демонстрирано по време на последните конкурси за кариерно израстване на съдии и прокурори,  когато в рамките на по-малко от половин час ВСС взе две коренно противоположни като разбиране на закона решения; бе демонстрирано още по-брутално и покрай откровеното нежелание на членовете на ВСС да подкрепят предложението на Калин Калпакчиев за унифициране на правилата за формиране на съдебни състави, така че да бъде гарантирано случайното разпределение на делата и с помощта на подходящ софтуер да бъде елиминиран човешкият фактор - единствената променлива в уравнението, която е податлива на корумпиране.

Bulgarien Oberster Justizrat Sofia

Членовете на ВСС са по дефиниция хората, призвани да решават въпросите на почтеността в системата

Случайното разпределение на делата е кръвоносната система на независимото правосъдие. Случайното разпределение на делата е превенция срещу корупцията. Нека не забравяме, че според изследване на международната организация Трансперънси Интернешънъл съдебната система е вторият най-поразен от корупция обществен сектор в България.

По-опасно от скандала "Пеевски"

Нарушаването на случайното разпределение на делата е съизмеримо и дори по-опасно от скандала “Пеевски”. Случайното разпределение на делата е антивирусната програма в матрицата. Защита срещу произвола на всички инициали в тефтерчетата на Златановци. Случайното разпределение на делата е усмирителна риза за Цветановци, Борисовци, Догановци, Сидеровци... Нарушаването на този принцип има много лица и много имена. Поради това не е възможно проблемът да бъде “персонифициран” и “скандиран” от протестиращите. Общият знаменател обаче се съдържа в най-популярната през последните петдесет дни дума - мафия.

Когато наесен се върнат на жълтите павета, протестиращите трябва да поискат именно това - презареждане на съдебната система, гарантиране на правила за формиране на съдебни състави на принципа на случайния подбор. Трябва да го поискат по един категоричен начин от висшите администратори на Темида, от хората, призвани да решават въпросите на почтеността в системата. И на първо място трябва да го поискат от институцията, овластена да осъществява надзор и ръководство на всички прокурори в страната - институцията на главния прокурор Сотир Цацаров, чието влияние над членовете на ВСС е безспорно.

Автор: Еми Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва