Какво правят тези хора във властта на България? | Новини и анализи от България | DW | 15.03.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво правят тези хора във властта на България?

Цената за участието на т.нар. "патриоти" във властта ще бъде висока. И ще я плати българското общество. А отговорността няма да бъде понесена от Бойко Борисов. Въпреки че би трябвало. Ето как се стигна дотук:

Коментар от Полина Паунова:

Когато кабинетът “Орешарски” управляваше с любезното съдействие на “златния пръст” на Волен Сидеров, за опонентите на БСП и ДПС (а и за всеки човек със здрав разум) това беше всичко друго, но не и приемливо. Правителството, издигнало Пеевски за шеф на ДАНС, си имаше обаче аргументация: Сидеров не е официално във властта, а и в предходния си мандат ГЕРБ също разчитаха на подкрепата на националистическата формация.

Пътят нагоре

След оставката на Орешарки, предсрочните избори и новия коалиционен кабинет на Борисов конфигурацията на властта “изсветли” националистическото участие и тогавашният “Патриотичен фронт”, съставен от ВМРО и НФСБ, подписа официална декларация за подкрепа. Така националистите формално бяха приобщени към системните партии, нищо че към онзи момент Фронтът се ангажира само с парламентарна подкрепа за управление на ГЕРБ, РБ и АБВ.

Тогавашните критики към властта изглеждат днес направо смешни. А твърдението, че е неприемливо дори най-скромното легитимиране на “патриотите”, години по-късно звучи съвсем налудно. Защото знаем каква е актуалната ситуация: основните националистически формации - ВМРО, НФСБ и „Атака" - вече са обединени в съюз и като такъв изпълняват ролята на пълноправен коалиционен партньор на ГЕРБ, с цели двама вицепремиери в кабинета.

В първите месеци след сформирането на кабинета “Борисов 3” националистите правеха впечатление на умиротворени. Изчезнаха традиционните политически истерии на Сидеров, когото помним с нахълтването в НАТФИЗ и с “превземането” на магазинче за цигари. Липсваха и добре познатите му проруски откровения. "Опраскващият” българите в чужбина (както самият той се изразява) Валери Симеонов също изглеждаше сдържан и кооперативен. Нямаше и помен от човека, блъскащ възрастни жени на границата в изборния ден.

До какво доведе стабилността?

Постепено обаче, с настаняването на “стабилността” (или по-точно с медийното ѝ внушаване заради европредседателството), националистите влязоха в старите си кожи. Нещо повече - окрилени от властването и от общественото влияние, което упражняват, те започнаха да отдалечават страната ни от европейския ѝ път. Смяна на посоката, което в случая с България не е особено сложна задача.

В последните седмици Волен Сидеров отново е активен. След скандалния тон, който руският патриарх Кирил държа в София, лидерът на “Атака” се доказа, както коментираха соцалните мрежи, като истински националист, но руски. С лека ръка той направо заличи българската нация, твърдейки, че тя съществувала заради Русия. По думите му, в средата на XIX век не е имало българи - те започнали да съществуват отново заради освобождението на страната, станало благодарение на Русия. Зачеркна цялото Ранно Възраждане и имена като Паисий и Неофит Рилски например.

Опиянен от пламенната защита на проруските тези, лидерът на „Атака" предизвика раздор вътре в националистическата коалиция. Видимо подразнен от колегата си Валери Симеонов, който нарече руския патриарх “второразрядно ченге” и “цигарен митрополит”, Сидеров намекна за разтуряне на националистическата формация и дори за излизане на НФСБ от властта.

Редакцията препоръчва

Как спасиха Радев

Медийната размяна на реплики по този сюжет имаше и един страничен ефект: спаси от публичен скандал държавния глава, който, както се вижда от разпространен в Русия клип, е посрещнал с мълчание мъмренето на руския духовник. Това можеше да се превърне в истински политически казус. Но сега е само нюанс.

Друг е обаче основният въпрос в създалата се ситуация. А именно: докога националистите ще определят дневния ред на уж европейска България? Тук основна роля и отговорност има премиерът Бойко Борисов. Защото именно той е легитимацията на проруския националист Сидеров в българската власт. И ако поведението на президента спрямо патриарх Кирил представлява проблем за парламентарната група на ГЕРБ, то последвалият залп от страна на Сидеров би трябвало да е проблем от поне същия мащаб. Защото „Атака" не е просто някаква си партия - тя е управляваща формация, която съставлява част от парламентрарното мнозинство и държи икономическия портфейл в Министерския съвет.

Двойният стандарт

Незнайно как и защо Валери Симеонов се превърна в положителен герой в цялата тази история. Демократично мислещите хора в страната изведнъж забравиха как вицепремиерът заплаши журналист, че може да му спретне измислен скандал. Забравиха как заплаши евродепутатка, че ще ѝ “намаже ските”. Забравиха как списание “Политико” се занима с кръчмарските изблици на Симеонов, представяни за политическа позиция. Забравиха как същият този човек блъскаше възрастна жена. Забравиха как “опраска” (по неговите лични признания) българите в чужбина, когато се приемаха правилата за гласуването зад граница.

Въпреки всичко това Валери Симеонов се превърна едва ли не в герой - само защото се противопостави на Волен Сидеров. Причината за този развой на историята: пълното принизяване на разговора за българската политика. И обстоятелството, че на Сидеров може да се отговори вулгарно и по кръчмарски, защото неговото политическо ниво е такова. А тази роля може да бъде поета само от политик със същите данни.

Но нека не се заблуждаваме: това противостоене вътре в националистическата коалиция е фалшиво. Защото т.нар. „патриоти" очевидно са всичко друго, но не и политици, които мислят за страната си. Ако бяха такива, единият нямаше да зачерква българската нация, а другият нямаше да се гордее с “опраскването” на българските емигранти.

Кой ще плати?

Впрочем, единственото следствие от скандала Симеонов-Сидеров е това: разговорът по една толкова важна политическа тема като имперските щения на Русия и нейните хибридни атаки в България беше превърнат в кухненска свада. И адекватният разговор сега не е коя от хулиганските реплики на Сидеров или Симеонов пасва най-добре на ситуацията. Адекватният разговор е кой ще поеме отговорност за поведението на националистите във властта. Защото макар и да защитават противоположни мнения по темата Русия, Сидеров и Симеонов изглеждат еднакви. И двамата заплашват журналисти, и двамата си позволяват реплики, които са недопустими в една демократична държава, и двамата изглежда се интересуват не от българите, а единствено от собствените си политически амбиции. Цената за участието им във властта ще бъде висока. И ще бъде платена от обществото. А отговорността няма да бъде понесена от Борисов. Въпреки че би трябвало.

Реклама