Какво прави България, докато в Европа бушува страшна война | Новини и анализи от България | DW | 07.04.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Какво прави България, докато в Европа бушува страшна война

В Европа бушува страшна война, най-кошмарният сценарий става все по-вероятен. Но вместо да се готви за най-лошото, България е затънала в псевдопроблеми. Ще се разпадне ли управляващата коалиция?

Коментар от Даниел Смилов:

Войната в Украйна няма да е кратка - България трябва да е готова за месеци на максимална обществена мобилизация за преодоляване на кризите, свързани с този конфликт. Каквито и политически решения да се взимат в София, следното няма как да не се случи:

- инфлацията ще продължи да расте до края на годината, макар че този ръст може и трябва да остане управляем и в границите на разумното;

- в един момент доставките на руски нефт и газ за Европа и България ще спрат. Вместо да се надяваме тази чаша (или по-скоро празна цистерна) да ни подмине, трябва ежечасно да се готвим за нея, за да намалим евентуалния шок върху системата;

- Русия ще ескалира войната в Украйна по един или друг начин. Сегашното състояние е напълно неприемливо за Владимир Путин и той няма да пожали конвенционални средства - хора и техника - за постигане на целта си: безусловна капитулация на Украйна. Затова ще се засили натискът върху източна и южна Украйна, ще има обсади и бомбардировки на градове, хиляди жертви и сериозни материални загуби. Критическата инфраструктура на Украйна ще бъде разрушавана, което ще доведе и до задълбочаване на хуманитарната криза и засилен бежански натиск, включително върху България;

- Данните за военни престъпления от руска страна ще се увеличават;

- Ако гореописаната Путинова стратегия не даде очаквания от него резултат, може да последва и допълнителна ескалация с използване на тактическо ядрено оръжие от страна на Русия в Украйна. Както и заплахи за страни-членки на НАТО.

Този кошмарен сценарий е най-реалистичният към момента. Американското разузнаване го потвърждава, като говори за дълъг военен конфликт - в най-лошите варианти проточващ се с години. На фона на тази ситуация българската управляваща коалиция е затънала в разрешаването на псевдо-въпроси и проблеми, които имат еднозначно решение, но поради късогледството на един или друг партньор изглеждат много сложни.

Редакцията препоръчва

Седем псевдопроблема

Псевдопроблем първи: Трябва ли да купим още осем Ф-16. Да, трябва да го направим незабавно. Американският конгрес одобри максималния пакет техника, който може да бъде продаден на България. В преговори трябва да свалим част от цената, така че да е близка до тази за първите осем самолета, но и да поръчаме достатъчно бойни възможности за ескадрилата. Трябва да опитаме да договорим и разсрочено плащане на втората партида. По този начин не само ще модернизираме ключова военна инфраструктуура, но и ще сме на път да станем по-пълноценен член на НАТО. Мрънкането на президента Радев за това, че в период от време ще трябва да разчитаме на партньорите да помагат за охраната на нашето небе, е абсолютно валидно и за сегашното състояние на нещата. С остарелите ни МиГ-29 така или иначе не можем да се справяме сами, а се нуждаем от помощ от Испания, Нидерландия и т.н. Вместо да се цупим, да благодарим на партньорите, но да си свършим и работата, така че час по-скоро да можем и ние да допринасяме, а не само да ползваме чужд капацитет, за запълване на нашите, уви, многобройни "дефицити".

Псевдопроблем втори: военна помощ за Украйна. Най-вече заради БСП и Румен Радев продължава безсмислената сага с военната помощ за Украйна. Следващата стъпка - след каските и бронежилетките - е сигурно да пратим ловджийски пушки в помощ на мирното население. В такава сериозна ситуация България трябва да се държи отговорно и на висотата на политическите и чисто човешките принципи. Толкова ли е трудно да се изпрати смислена помощ: да кажем автоматично оръжие и РПГ? Толкова ли ще ощетим нашата армия, ако го направим? И все пак цинизмът трябва да има някакви граници. Аргументът "ние сме против войната и затова няма да пращаме оръжие на жертвата на агресия" е морално дъно. Този аргумент е всъщност искане от жертвата да капитулира максимално бързо, за да спре войната. Този аргумент е и явна подкрепа за действията на агресора, на когото бързите победи могат да се усладят. И който след това може да се пробва и срещу други държави. Така че освен неморален този аргумент е глупав и късоглед: той е покана за бъдещи агресии, включително към нас.

Псевдопроблем трети: Митрофанова. Посланик Митрофанова можеше да бъде обявена за персона нон грата отдавна - заради нейното поведение, което за беда не е плод на личностно възпитание, а на официална руска позиция. Ние вече сме обявени от Русия за неприятелска държава, българи не могат да пътуват там, нашият посланик е привикан в София - тоест, и сега отношенията ни са на критично ниско ниво. Абсолютно оправдано би било изгонването на посланик Митрофанова - както заради цялостното ѝ творчество дотук, така и като знак на протест срещу военните престъпления на Русия в Буча. Как, кога и с какви мотиви - това е въпрос на детайли, които управляващата коалиция и правителството трябва да изяснят, като застанат заедно зад единна позиция. Не е толкова важно дали изгонването ще е днес или след седмица - важното е решението да бъде взето без ненужни и глупави спорове. И БСП наистина би трябвало да се замисли с какви аргументи точно иска да защитава посланик Митрофанова. Не разбира ли, че основната задача на този дипломат сега е да предизвиква точно такива реакции от БСП? Време е вече столетницата да спре да слюноотделя всеки път, когато ѝ натиснат копчето от Москва. Да, скъсването с придобитите рефлекси е трудно, но критични ситуации като сегашната помагат за раздялата с вредни навици.

Елеонора Митрофанова

Посланик Митрофанова

Псевдопроблем четвърти: БСП и Радев ще загубят гласове в полза на "Възраждане". На фона на драматизма на положението подобни кахъри са наистина позорни. Румен Радев, за да е в тон с това, което вижда като народни настроения, явно е заложил на Стефан Янев като на някакво "Възраждане" с не толкова путиниско (да не кажем направо фашистко) лице. Какъв проблем на България ще реши едно такова "меко Възраждане", едва ли някой знае. Но безспорно всякакъв вид "Възраждания" могат да влязат в употреба, за да подготят капитулацията на България пред агресор от изток. Да се надяваме, че не това е гениалният план. БСП също се е закахърило, че губи гласове от "Възраждане", но с кахърите си просто засилва този процес. Защото имитирайки копейките, столетницата допълнително се обезценява. Путинофилите си имат вече патрон - Костадин Костадинов, а нормалните социалисти и леви хора по-общо се чудят къде да се дянат (политически). С две думи: Радев и левицата предлагат много опасно и контрапродуктивно решение на един псевдопроблем. Решение, от което те нищо няма да спечелят, а България със сигурност ще загуби.

Псевдопроблем пети: Спираме Северна Македония за ЕС, докато не се гарантират правата на българите там. Ако някой наистина е загрижен за правата на българите в Северна Македония, той ден и нощ трябва да работи за най-бързото приемане на тази страна в ЕС или поне за започване на преговорите с нея. ЕС е най-развитата система за защита на правата на човека в света. Няма малцинства или индивиди, чиито права да са защитени по-зле в ЕС, отколкото извън ЕС. Това е силогизъм с една предпоставка: щом няма такива групи и индивиди по принцип, значи това важи и за българите в Северна Македония.

Псевдопроблем шести: Гюров или Каримански? От поне седмица се влачи поредната безсмислена сага: кой точно да стане новият управител на БНБ. Г-н Каримански има своите качества, а още повече - напористост и амбиции. Г-н Гюров е възпитан и образован човек, който също би бил добър и дори може би по-безопасен вариант за въпросната длъжност. Но в състояние на война тази надпревара да става причина за сътресения в коалицията - това е просто абсурдно. Вместо да си разменят многозначителни статуси и скрити заплахи, партньорите е добре да седнат да се разберат. Опциите не са много: 1) Оттеглят и двамата и оставят сегашния управител на поста му; 2) Решават да стигнат до гласуване между двамата в НС, без да се нападат един друг, като по този начин ще дадат шанс на опозицията да има решаващ глас при избора; 3) Споразумяват се за компромис с един общ кандидат. Неприемливо е единствено сегашното състояние на нещата с открити и скрити нападки един срещу друг.

Псевдопроблем седми: Трябва ли НСО зад гърба на премиера да изпраща на прокуратурата чувствителна информация за всички влезли в МС. Не, не трябва. Ако президентът Радев все пак подкрепя това правителство, той му дължи известна лоялност. Ако е решил да го събаря и да се пробва с различни проекти в московска посока (ала Стефан Янев), да си каже открито.

Пътят е само един

Именно затъването в тези псевдопроблеми е причина за общественото усещане за загуба на посока от страна на управлението. А и на България като цяло. В условия на война, в която за щастие не сме преки участници, все пак мотивацията и духът са решаващи. Тези седем псевдопроблема обаче източват енергия, разделят хората и водят до изнервяне и турбуленции, които са напълно излишни.

Даниел Смилов

Даниел Смилов

Призивът за отговорност и единение не би трябвало да е само към четирите партии в управляващата коалиция и към президента. Единството по отношение на ключовите приоритети трябва да включва целия политически спектър (без путинистите, разбира се). България има ресурсите - и вътрешни, и външни - не само да преодолее тази военна криза, но и да излезе по-силна от нея. Пътят към това е само един: сериозно отношение към задълженията ни като член на НАТО и ЕС, както и максимално възползване от възможностите, които това членство ни дава. Когато има единство по този принципен въпрос, всички останали псевдодилеми лесно и бързо намират разумни решения.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Вижте и това видео:

Сергей и Лена от Киев, които намериха спасение в София