Какво постигна външната политика на Германия през 2014-та | Новини и анализи от Европа | DW | 28.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво постигна външната политика на Германия през 2014-та

2014-та беше година на кризи: конфликтът в Украйна, напрежението в Близкия Изток, епидемията от ебола в Африка. Как действаше германското правителство в тази сложна ситуация?

Новата черно-червена коалиция пое задачите си на 17 декември 2013 година. И само седмици по-късно тя постави съвсем нови акценти във външната политика. Министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер (СДП), който и между 2005 и 2009 година изпълняваше този пост, апелира към по-голям ангажимент в международната политика. Германия е "твърде голяма, за да се задоволи само да коментира световната политика", заяви той. Военните мисии, макар и винаги само като последен вариант, не трябва да бъдат изключвани от германското политическото мислене, каза Щайнмайер.

Още по-конкретна беше министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен. Тя пледира за повече ангажимент на Бундесвера в международните мисии и предложи подкрепа на френските партньори в Мали и Централноафриканската република. По-късно тя обмисляше варианти за военно участие на страната на Франция в Източна Украйна и за мисии за обучение в Ирак. По време на Международната конференция по сигурността в Мюнхен германският президент Йоахим Гаук пък се застъпи за повече външнополитически ангажимент. Германия, каза той, трябва да подхожда по-навреме и по-решително. С това си изказване Гаук предизвика много критики, но и похвали. Едни го обвиняваха, че с думите си подканва германската външна политика към милитаризиране. Други се съгласиха с предупреждението му, че Германия трябва да действа по начин, който съответства на нейната повишила се отговорност в световната политика.

През 2014-та година федералното правителство наистина беше централен играч на международната политическа сцена. Канцлерката и министрите бяха търсени партньори за разговор в много столици в света. Позицията на Берлин играеше важна роля по време на кризите през последната година и при вземането на важни решения за международната политика.

Berlin Aussenminister Steinmeier im Bundestag 29.01.2014

За по-голям ангажимент на Германия в световната политика апелира външният министър Франк-Валтер Щайнмайер

Европейски избори с последици

Берлин изигра важна роля например в дебатите около новия председател на Европейската комисия. Победител на изборите, проведени през май, беше Европейската народна партия с нейния кандидат Жан-Клод Юнкер. За наблюдателите беше ясно, че по този начин той ще бъде най-вероятният изпълнител на най-важния в Брюксел пост. Федералната канцлерка обаче упорито се бореше срещу този автоматизъм. Тя настояваше за съобразяване с правото на предложения от страна на държавните и правителствени шефове. Силният натиск от страна на коалиционните партньори и на медиите я накара да отстъпи и тя застана зад Юнкер, който на 15 юли още на пъвия тур беше избран от решително мнозинство европейски депутати. Кризата в ЕС обаче далеч не е преодоляна. Великобритания, която заедна с Унгария гласува срещу Юнкер, междувременно е изключително изолирана и обмисля напускане на евросъюза. Самият Юнкер се намира под обстрел от критики заради предишната си политика като премиер на Люксембург и финансов министър. Освен това политиката на ЕС относно Украйна досега не е довела до намаляване на напрежението.

Застрашена ли е Европа от нова война?

За германската външна политика кризата в и около Украйна беше централна тема през изминалата година. И Меркел, и Щайнмайер, положиха не малко усилия за успокояване на ситуацията, но без успех. Отношенията с Русия се влошиха, въпреки постоянните телефонни разговори между Меркел и Путин и дипломатичния подход на Щайнмайер. През ноември важна германска дипломатка беше изгонена от Москва, малко след като руски дипломат беше призован да напусне Берлин заради шпиониране.

В самата Германия имаше доста остра дискусия относно германската политика спрямо Русия. Германското правителство и медиите бяха обвинени в заемане на страната на Украйна и в предубеденост спрямо Русия. Същестуваше обаче и обратното обвинение - че германското правителство води политика на "омиротворяване" с Русия. Външният министър Щайнмайер се възпротиви на тези упреци. "Ние не искаме Студена война, не искаме и Топла война, ние искаме да запазим мира в Европа", каза Щайнмайер в германския Бундестаг. Той заяви, че ще продължи да работи в посока разбирателство с Москва. По думите на Щайнмайер намаляването на напрежението в Украйна е необходимо и за да бъде премахната блокадата в Съвета за сигурност.

Merkel mit Purin Archiv Juni 2014

Меркел в пореден разговор с Путин. Въпреки усилията, отношенията с Русия се влошиха

Ескалация в Близкия Изток

Включително и тъкмо заради продължаващото вече години разногласие в Съвета за сигурност конфликтът в Близкия и Средния Изток на практика излезе извън контрол през 2013-та година. Терористичната организация "Ислямска държава" започна да убива и да мародерства в Сирия и Ирак и предизвика страх и ужас. През юли "Ислямска държава" нападна религиозното малцинство на йезидите в Северен Ирак, уби стотици мъже и отвлече жени и момичета за робини. Около 200 000 души са успели да избягат от терористите. Действията на "Ислямска държава" предизвикаха притеснение и съчувствие от страна на Германия.

Отчаяният зов за помощ на кюрдите от град Кобане на границата с Турция накараха германското правителство да прибегне към необичайни мерки: то реши да достави оръжие на кюрдските военни сили пешмерга, които се бият в Северен Ирак срещу терористичната организация. "Ислямска държава" е опасна за Германия", каза канцлерката Ангела Меркел в началото на септември. Един нестабилен Ирак би могъл да застраши сигурността в Германия. Това нейно изказване срещна подкрепата на повечето депутати в Бундестага. Само Лявата партия и някои представители на Зелените се обявиха против доставката на оръжие за кюрдите.

Irak kurdische Kämpfer 10.8.2014

Необичайна мярка бе решението на германското правителство да достави оръжие на кюрдите в Северен Ирак

Германската реакция на епидемията от ебола

Много критики бяха отправени към германското правителство заради подхода му към друга една голяма криза през изминалата година: епидемията от ебола. Според хуманитарните организации, Берлин прекалено късно е реагирал на смъртоносната епидемия. Вирусът се прояви още преди година в северноафриканската република Гвинея и бързо се разпространи в съседни държави като Сиера Леоне и Либерия. Отначало от Германия нямаше никаква реакция. Дори призивите за помощ от организацията "Лекари без граници" удариха в Берлин на камък. През септември президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф се обърна към Ангела Меркел за помощ. "Без повече директна помощ от страна на вашето правителство ще изгубим битката срещу ебола", написа тя в писмото си. Седмици по-късно външният министър Щайнмайер обяви германския посланик в Каракас и бивш пълномощник на федералното правителство за Африка Валтер Линднер за пълномощник по проблема с ебола. Въпреки че дипломатът незабавно отиде в кризисния регион, за да установи от какво имат нужда хората там, той призна, че Германия е реагирала твърде късно на драматичната ситуация.

Равносметката

2014-та година беше година на световнополитически кризи, която постави на изпитание новата ориентация на германската външна политика. Германската дипломация беше необходима навсякъде и присъстваше почти навсякъде, но не постигна истински успехи - тя не успя да потуши конфликти.

Дори германската готовност за повече военен ангажимент беше поставена под въпрос заради недостатъци във въоръжението и структурите на Бундесвера. От друга страна, Германия се радва на голямо уважение, канцлерката и външният министър са високо ценени събеседници и в качеството си на икономически и политически силна държава федералната република носи отговорност, от която политиката не може и не иска да се откаже.

С цел преосмисляне на германската външна политика Франк-Валтер Щайнмайер създаде единствен по рода си проект "Преглед 2014" (Review 2014). В интернет, на обществени форуми с политици, учени и ангажирана публика беше дискутиран въпросът: Къде греши външната политика на Германия? Чрез тази дискусия бяха натрупани много различни мнения и идеи. И те биха могли да окажат влияние върху новата ориентация на външната политика на Германия.

Редакцията препоръчва