Какво показва шведският опит с мигрантите | Новини и анализи от Европа | DW | 24.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво показва шведският опит с мигрантите

Швеция има опит с интеграцията на мигранти от Близкия изток. Преди 12 години страната отвори врати за бежанците от Ирак. Можем ли да се поучим от опита на шведите?

Едва ли в Малмьо има по-интернационален квартал от Мьолеваанген. В него живеят хора от различни етноси и с различна култура. В едно от кварталните кафенета откриваме Рам Алнашими - иракчанин, който се смята за успешно интегрирал се чужденец в Швеция. По професия е музикален промоутър - опитва се да популяризира близкоизточната култура. В момента подготвя концерт на популярния иракски изпълнител Джафар Хасан Абуд, който в края на месеца ще гастролира в Малмьо.

"В Швеция дойдоха много известни иракчани и промениха страната. Много от тях намериха своето поприще в културния живот, имат добро образование", казва Алнашими. Няколко шведски музиканти под името "Ансамбъл Масгуф" са се научили да свирят на иракски инструменти. Групата ще свири с Абуд, който е избягал в Швеция през 2007 година.

Алнашими твърди, че иракските бежанци успяват да се интегрират най-добре в сравнение с мигрантите от другите арабски страни. Но като цяло има и по-успешно справящи се в това отношение от групата на иракчаните. "Не можем да се сравняваме с чилийците или иранците. Те живеят много по-отдавна в Швеция и са напълно интегрирани в тукашното общество", признава той.

Стига да искаш да работиш

Schweden Ram Alnashimi

Бившият иракски бежанец Рам Алнашими

43 процента от жителите на третия по големина шведски град Малмьо имат миграционни корени. Най-голямата група съставляват хората от иракски произход. Между 80 и 90 процента от жителите на предградието Розенгард са хора от мигрантско потекло. През 2008 година там имаше безредици.

Медиан Занун е пристигнал в Швеция през 1989 година, работил е в стъкларска фабрика преди да регистрира своя фирма: "В Розенгард има много хора, които следваха, станаха лекари и инженери. Който иска да работи, намира работа. Но има и такива, на които просто не им се работи. Към мен се отнасяха както към всички останали шведи. Мисля, че мигрантите в Швеция са най-добре. Особено като чувам какво става в Германия или Великобритания. Тук човек може да намери работа, да си позволи жилище и още доста неща", казва Занун. Много иракски лекари и зъболекари вече са намерили своето място на трудовия пазар и в обществото.

Преди е било по-лесно?

Schweden Median Zannoun

Медиан Занун държи кафене в Малмьо

Тамар Вахид Джасим е пристигнал в Малмьо преди 7 години и работи като инженер. Според него, по-възрастните имат по-лоши шансове на трудовия пазар. "Познавам един иракчанин с диплома за авиационен инженер. Въпреки това той е безработен. Сега помага на новодошлите", казва той. А мигрантите с нисък образователен ценз почти нямат шансове на трудовия пазар. "Срамно е, но трябва да кажа, че почти 60 процента от иракчаните нямат никакво образование. И те нямат желание да се интегрират", допълва той.

Иранците пък просто са имали късмет, че са в Швеция от много по-рано. "Те дойдоха 10-15 години по-рано, когато в страната имаше много работни места и успяха да се адаптират много по-добре. Сирийците, които пристигат сега, също нямат проблеми. Те са много по-отворени към света, за разлика от иракчаните, които 30 години са били изолирани при режима на Садам Хюсеин", казва Вахид.

Образованието е ключът

Schweden Malmö Rosengaard

Честа гледка в "мигрантския" Розенгард

Рам Алнашими си спомня, че когато семейството му е дошло в Швеция, пътуването е струвало по 50 хиляди долара на човек. "Сега разходите са не повече от 500 долара на човек. Разликата е огромна", казва той. В миграционния център Алнашими забелязва разликите и у сега пристигащите сирийски бежанци. "Тези, които идваха преди три-четири години, бяха добре образовани - за разлика от днешните бежанци. Но така е в повечето случаи. Първите бежанци бяха много добре образовани и имаха повече пари", казва той.

Швеция се опитва да подпомага образованието на новопристигналите мигранти с огромни инвестиции. Ако човек се загледа в книжарницата в Розенгард, ще види млади студенти, мъже и жени от арабските страни, от Сомалия или Афганистан, четящи книги или посещаващи курсове по шведски език. Швеция е наляла в безплатното си висше образование допълнително 17 милиарда евро в помощ на студентите. Освен това държавата е отпуснала и 15 милиарда евро под формата на студентски заеми. "Това е фантастично. Подобно нещо няма нито във Великобритания, нито в САЩ", казва Джасим.

Въпросът е дали новопристигналите мигранти ще се възползват от това. Ако това се случи, аулите на шведските университети ще станат пъстри като квартала Мьолеваанген.

Редакцията препоръчва