Какво пишат германските медии за Светослав С.? | Новини и анализи от Европа | DW | 19.12.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво пишат германските медии за Светослав С.?

В събота в Берлин бе арестуван 27-годишният българин Светослав С., ритнал германка по стълбите в метрото. В тази връзка в германските медии отново се появиха редица публикации. А. Андреев обобщава по-интересното от тях:

Тази снимка обиколи Европа

Тази снимка обиколи Европа

Ритникът в берлинското метро влезе в заглавията на медиите по цял свят, пише "Зюддойче Цайтунг". Според вестника, това деяние се е превърнало в символ за суровото насилие в големите градове. Редица медии, сред които и "Тагесшпигел", описват залавянето на извършителя в късните следобедни часове на събота, 17-ти декември. Светослав С., който се връщал от Марсилия, е бил заловен на автогарата в Берлин. Той не оказал съпротива при ареста, извършен от цивилни полицаи. "Тагесшпигел" пише, че арестуваният очевидно добре познава френския пристанищен град, за което свидетелстват снимки, разпространени от българската телевизия "Нова".

"Естествено, следователите са проучили тези снимки. Тъй че арестът на насилника тъкмо в автобус от Марсилия не е случайност. Той не е и резултат от сигнал, подаден от друг пътник в автобуса. Ето защо никой няма да получи и обявеното възнаграждение", пише още вестникът. Според автора на статията, в рамките на разследването властите са подслушвали телефонни разговори на Светослав С. Цитира се информацията на "Нова", според която Цветанка, жената на 27-годишния българин, която живее в ромски квартал във Варна, е телефонирала с него. Разследващото звено, в което работят около 30 криминалисти, било изготвило цялостен профил на заподозрения, с помощта на който следователите се ориентирали къде да го търсят.

Защо Светослав С. е ритнал жената?

Вестник "Ди Велт" съобщава, че разследването продължава под ръководството на прокуратурата в Берлин. Доста факти за Светослав С. вече са известни, но независимо от това тепърва трябва да се изясняват редица обстоятелства, пише "Ди Велт" и задава следните въпроси: "Каква е била мотивацията на предполагаемия извършител? Дали е познавал жертвата или пък е действал спонтанно и в състояние на афект? Какви са неговите обяснения и съвпадат ли те с кадрите от видеото? И къде е пребивавал Светослав С. след деянието?" Според "Тагеспшигел", досега няма данни, че извършителят е познавал жертвата, която е берлинчанка от украински произход.

"Ди Велт" твърди, че следователите тепърва трябва да разпитат тримата свидетели – братята на Светослав С. и другия негов роднина. С помощта на пръстови отпечатъци и проби от ДНК ще се търси отговор и на въпроса дали четиримата са били замесени и в други престъпления. В края на разследването прокурорът ще реши дали и какво обвинение да повдигне, пише вестникът. По същата тема "Зюддойче Цайтунг" добавя: "В момента прокуратурата изхожда от тежка телесна повреда. Проверява се обаче и евентуално обвинение в опит за убийство, съобщи говорител на прокуратурата. Защото извършител, който атакува в гръб едно съвършено неподготвено за такова нападение лице, би трябвало да отчита, че застрашава живота му. Ако разследването потвърди това предположение, Светослав С. може да бъде обвинен в опит за убийство. Задържаният е дал първи обяснения, но говорителят не съобщи какво точно е казал."

Ромите и българският расизъм

"Ди Велт" публикува и голяма статия от известния журналист Борис Калноки, в която става дума за реакциите в България:

"Случаят с ритника в метрото предизвика бурни емоции в родината на извършителя Светослав С. Много българи се тревожат, че имиджът на страната им ще пострада. А всъщност, твърдят медиите, извършителят изобщо не е "истински българин" – той е ром. Така се подклаждат дълбоко заседнали предубеждения."

Авторът цитира психолога Борислав Денчев, който казва: "Проблемът, с който се сблъскваме, изглежда така: Ние не сме такива, нашето общество и нашата култура не са такива, но сега се опасяваме, че в чужбина ще помислят, че ние сме същите, като онези." "Тоест, като ромите", уточнява Калноки и добавя, че дискусията в България е толкова разгорещена тъкмо защото у хората са се загнездили дълбоки предразсъдъци спрямо ромското малцинство. Авторът е разговарял и с председателя на БХК Красимир Кънев. По-нататък в статията му четем:

"Чрез един различен случай Кънев онагледява механизма: Наскоро в испанския град Мурсия един български гражданин, който не е от ромски произход, нанесъл тежък побой на един човек, който още е в кома. За този случай не съобщава почти никой в България. "И медиите не пишат нищо за етническия произход на извършителя", казва Кънев. "И защо ли? Но когато ром извърши престъпление, веднага се надига бурна вълна."

Кънев смята, че особено грозни са формулировки като тази на интернет-страницата на булевардния вестник blitz.bg. Там пишело, че извършителят от берлинското метро не бива да бъде свързван с България, защото не е българин, а ром. "Читателските коментари са ужасяващи", казва Кънев. "Пишат, например, че ромът не е човек, а полумаймуна, и че Хитлер не си е свършил работата както трябва."

В България, както и в други страни от бившия Източен блок, терминът "циганска престъпност" е вездесъщ в обществото. В някои от тези страни по комунистическо време властите използваха това словосъчетание като технически термин в полицейската работа и дори водеха съответни статистики – в Унгария и в Чехия, например. Днес подобно оразличаване официално вече не е в реда на нещата, защото насърчава расизма. Неофициално обаче ромите продължават да бъдат обект на дискриминация.

В България не се води криминална статистика по етнически показатели, но "като НПО ние можем да я водим – и го правим", обяснява Кънев. Неговата организация посещава затворите и разговаря с новопостъпилите, включително и за произхода им. От тези разговори излиза, че ромите са "непропорционално много на брой сред осъдените престъпници" - повече от 50% от всички нови затворници в България. Сред деянията на извършителите, които сами се обозначават като роми, има няколко "типични" престъпления, например рецидивни кражби. Кънев подчертава обаче, че редица престъпления, които не се извършват от роми, изобщо не влизат в статистиката и не се преследват. Особено корупцията почти не се наказва. "А тя струва на обществото много повече от джебчийството" – с този цитат от Красимир Кънев завършва статията на Борис Калноки в "Ди Велт".

***

Ето и видеото, на което се вижда как Светослав С. рита жена по стълбите в метрото:

Вижте видеото 00:37
Now live
00:37 мин.

Брутално

Аудио и видео по темата