Какво остана от радиоактивния дъжд? | Новини и анализи от Европа | DW | 27.03.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Какво остана от радиоактивния дъжд?

Изминаха 25 години от аварията в Чернобил. И докато германците продължават да обсъждат последиците, в България по тази тема не се чува много. До днес в южна Германия нивата на радиоактивния цезий 137 са завишени.

Изминаха 25 години...

Изминаха 25 години...

"Ако тогава не беше валял дъжд, нямаше да имаме проблеми, но сега децата ни и техните деца ще се борят с последствията от аварията в Чернобил поне още сто години", казва Йоахим Редеман, шеф на Баварското ловно дружество.

След аварията през април 1986 три облака разнасят радиацията над Европа. Първият тръгва към Полша и Скандинавия, вторият преминава над Словакия, Чехия и Австрия, а третият достига Румъния, България, Гърция и Турция.

Опасността вирее дълго

Степента, в която даден район е бил засегнат, зависи много от това дали е валяло, когато радиоактивните облаци са преминавали над него.

Wildschwein

"Дива" радиация

В Германия най-засегнати са били провинциите Бавария и югоизточните части на Баден-Вюртемберг. Там на 1 и 2 май 1986 се излива пороен дъжд. За разлика от други радиоактивни вещества като йод, телур или пък цезий 134, които междувременно са се разградили, периодът на полуразпад на цезий 137 е над 30 години.

Днес, четвърт век след аварията, в южногерманската почва се намира все още повече от половината от попилото преди 25 години количество цезий 137. От почвата то попада в гъби и растения, изядени от дивите животни, най-често от диви прасета.

Радиоактивни глигани!

Растенията, които виреят върху радиоактивна почва, усвояват малки количества цезий 137. Изключение правят трюфелите, при които се измерва 28 000 бекерела цезий на килограм, папрата с 4000 бекерела и боровинките с 2500. Дивите прасета, които се хранят с радиоактивни трюфели, приемат с тях огромно количество цезий в тялото си и представляват опасност за хората, които биха яли от месото им. В Германия годишно биват убивани средно по 2000 диви прасета заради прекалено високите нива на радиоактивност.

Федералното правителство дори изплаща компенсации на ловците, хванали радиоактивни глигани. През 2009 Берлин е изплатил рекордните 425 хил. евро в сравнение с едва 25 хил. преди десет години. Причината е, че популацията на глигани в Германия расте стремглаво и в резултат ловците все по-често съобщават за замърсено глиганско месо.

Редакцията препоръчва

Реклама