Какво означава да си хомосексуален в Турция | Новини и анализи от Европа | DW | 09.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво означава да си хомосексуален в Турция

В Турция хората нерядко се самоубиват или стават жертва на убийства, когато се разбере, че са хомосексуални. На толерантност от страна на управляващите те не могат да разчитат. ПСР смята да гради затвор за хомосексуални.

33-годишната туркиня Седеф Чакмак е единствената депутатка в Турция, която открито признава своята хомосексуалност. Тя е член на на градския парламент на Истанбул, но на практика няма никаква възможност да се застъпва за правата на хомосексуалните.

"Докато в Западна Европа политиците дебатират за приравняването на хомосексуалните бракове с останалите, при нас положението е съвсем безнадеждно", признава тя и допълва: "Тук хората се самоубиват или пък ги убиват собствените им роднини, когато разберат, че са хомосексуални", казва тя. Макар и да е депутат, тя се страхува за живота си.

"Чувствам се несигурна, когато ходя по улиците. Моята приятелка се страхува да демонстрира открито, че сме двойка", продължава Седеф. Тя няма доверие и на полицията. "Ако те нападнат по улиците и започнат да те плюят и обиждат като лесбийка, полицаите няма да те защитят - напротив, по-скоро ти казват, че вината си е твоя, защото явно в нещо си сбъркал."

Vor der Wahl Türkei

Седеф Чакмак се бори за правата на хомосексуалните

Седеф Чакмак разказва собствените си преживявания - дискриминацията в училище, на работното място, в семейството. Много хора в Турция смятат хомосексуалността за психическо заболяване. Затова, когато някой обяви, че е хомосексуален, роднините му по правило го водят при психолог и се опитват да го лекуват.

Най-странното е, че в предизборната си брошура религиозно-кансервативната Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ твърди, че е отворена за всички хора, включително и за хомосексуалните. В брошурата дори има снимка от миналогодишния гей-парад в Истанбул. В него участваха над 70 000 души. Мнозина от тях обаче споделят, че се осмеляват да демонстрират своята сексуална ориентация само по време на масови мероприятия с многолюдно участие.

Само 57 депутати подкрепиха петиция в защита на хомосексуалните

Джихан Юроглу, който е сред съорганизаторите на гей-парада в Истанбул, работи за една неправителствена организация и казва, че рекламните лозунги на ПСР нямат нищо общо с действителността. Джихан дава пример с една подписка в защита на хомосексуалните, разпространена сред членовете на парламента. Те трябвало да сигнализират с подписа си, че се застъпват за правата на гейовете, лесбийките и транссексуалните. Само 57 от общо 550 депутати в турския парламент сложили подписа си под петицията. Сред тях нямало нито един представител на управляващата партия.

Александър Гайгер от истанбулското бюро на Фондацията "Фридрих Еберт" е убеден, че натискът трябва да дойде отвън. Той си сътрудничи с редица турски неправителствени организации и подчертава, че толерантността на гражданското общество в Турция е много по-силно развита, отколкото сред утвърдените партии.

Istanbul Gay Pride 2014

Гей-парад в Истанбул през 2014

Според него, голяма роля в това отношение са изиграли и протестите в парка Гези преди две години: "От една страна те допринесоха за повишаване на чувствителността сред обществото - включително и по отношение на толерантността към някои различни начини на живот. Хората сега се отнасят много по-серозно към темата за равнопоставеността", казва той. Защитатата на правата на хомосексуалните постепенно се превръща в политическа кауза и в стремеж за една по-либерална и отворена към света Турция", казва той.

Затвор за хомосексуални

Че тази защита е крайно необходима, си личи и по намеренията на ПСР, която беше обявила, че смята да изгради затвор само за хомосексуални. Партията на Ердоган твърди, че по този начин иска да ограничи дискриминацията на хомосексуалните. Мисълта за подобен затвор кара Седеф Чакмак да потрепери: "Накрая те ще построят затвори за всички малцинства. За хомосексуални, за арменци и за кюрди. Това развитие е много опасно. Възможно е ПСР да започне да действа още по-агресивно срещу движението на гейовете и лесбийките", казва тя. Това обаче не намалява желанието й да се бори: "Страхът не може да определя нашия живот. Човек има две възможности - или да бяга, или да се бори. Ние, активистите, много отдавна сме взели своето решение - и ще се борим", казва тя.

Редакцията препоръчва