Какво ни пишете | Начало | DW | 14.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Какво ни пишете

Тук цитираме вашите писма и коментари.

Отзив към статията на Мирела Иванова "Българската 2014: вещания и обещания":

Вещания, обещания, прогнози, пожелания! Всичко това, особено излязло в медиите, цели основно едно - привличането на вниманието към правещия ги. Нормално, разбирам ги. И това е голямата беда. Защото повечето от нас говорят за промяна, за морал, за това какво трябвало да стане, какво трябвало да се направи, какво трябвало да се промени, за да стане по-добър живота ни. И нито думица за това, че всички тези неща, цялата тази промяна, всички добри неща, които ни се иска да станат, трябва да станат най-напред в нас самите. Всеки търси грешките на другия и през ум дори не му минава, че най-напред той самият трябва да промени, да стане по-морален, по-духовен. Да, ама не (както казва бай Петко Бочаров - жив и здрав да е!)!

Действителната промяна може да стане само от всеки един поотделно, но не на принципа "това не се отнася за мен". Утопия, за съжаление.

Ето, вижте ги протестиращите! Искат оставка. Добре. А след това? Кой? Просто няма. Искат морал в политиката. Ама не ви ли е ясно, драги протестиращи, че няма морал тук и морал там. Има всеобщ, човешки, за да не кажа нещо, от което иначе много вярващия българин се бои като дявол от тамян да чуе - има Библейски морал. И ако човек не е морален у дома, в работата си, в отношенията си с роднини, приятели, съседи, колеги, няма как да е морален, когато влезе в политиката или където и да е другаде. Сигурен съм, че сред искащите морал и оставка има (да почнем най-напред с тях, защото е най социално значимо) лекари, искащи подкупи, отнасящи се грубо, неглижирано, с презрение и безразличие към своите пациенти. Сигурен съм, че сред искащите оставка и морал има бизнесмени от средна ръка, които лъжат и наемните си работници, и клиентите си, и държавата. Сигурен съм, че сред тях има шофьори, които карат по улиците, така все едно те са единствени, без да се съобразяват с останалите около тях. Сигурен съм, че сред тях има много недоброжелателни, завистливи, отмъстителни, агресивни. Този списък може да се продължи още дълго. Не говоря за платените, ако има такива. Говоря за средно представения протестиращ, който отива да протестира защото наистина му е писнало. Да не говорим за това, че броя на протестиращите е далеч от оня средностатистически брой, който да подскаже наличието на гражданско общество. Такова никога не е имало в България и в момента няма. За да има гражданско общество, обществото трябва да е съставено от граждани. В действителност виждаме сбор от индивиди, всеки от които без да се замисли би навредил на другия, ако от това ще спечели, или пък не би направил нищо за другия, ако не спечели от това. Отделните прояви на благотворителност и човещина, извършвани без да им се дава никаква гласност, или без да се търси някаква изгода от това, са толова малко, че са статистически пренебрежими.

Обикновено, когато се твърди, че в България имало гражданско общество, се дава за пример спасяването на българските евреи. Да, ама не! Българските евреи са спасени от няколко личности (личности, забележете!!), имали силно влияние в обществото по онова време. Останалите хора нямат никаква роля. Ако никой не бе защитил евреите, мнозинството щеше безразлично да наблюдава откарването им в нацистките концлагери, благодарейки неизвестно на кого, че не е сред тях.

Сигурен съм, че дори и съвсем малка промяна във всеки от нас към по-добро би допринесло за една огромна промяна в обществото. Но това е утопия.

Не е нужно човек да е кой знае колко проницателен, за да предвиди, че и през тази година няма да има промени, за които всеки говори и иска, но със своя начин на живот и взаимоотношения с другите, ни най-малко не допринася за осъществяването им.

Това, което е необходимо на България, е културна революция, или по-скоро еволюция. Нещо, което да започне от дълбините на обществото, от най-ниските социални слоеве, та до най-горните, до онези на върха на хранителната верига (защото те са точно като хищници). Тази (р)еволюция трябва да започне с това да станем по-отговорни във всяко отношение и по-солидарни помежду си. Да имаме здрав морал в семействата (а не в подобията на семейства, съставящи обществения скелет) и по-голяма духовност в себе си. Трябва истински, а не лицемерно да обичаме и да се грижим за децата (било в семейната среда, било в обществото и в училището), защото те са онези, които ще определят бъдещето. Искрено, а не лицемерно да обръщаме внимание на инвалидите, безпомощните, уязвимите, слабите, различните. Да имаме един основен морален авторитет - Бог! Звучи прекалено пуритански нали! Ами тогава не чакайте нищо добро.

Любомир Ганчев

***

Ана Далчева, съпруга на скулптора Любомир Далчев, ни изпрати следния текст:

В родината ми сега ври и кипи. Сред невъобразимата бъркотия в българската политика мечтая да израсне един нов човек. Но как да го намерим този силен и умен българин, който да е способен да надвие натиска, интересите, предубежденията и условностите на разните групи с влияние, израснали в перипетиите на прехода?

Кандидатурата му трябва да бъде подбрана от най-интелигентните и най-способните и да бъде поддържана от тях. Той трябва да е способен да носи отговорност и да е готов на саможертва. И да бъде честен, далеч от лъжи, заплахи, измами. А най-първо - да е гражданин, а после политик. Не трябва да идва от старата генерация - тя е неспособна да се отърси от вкоренените й навици, връзки, задължения. Той трябва да е зрял и опитен в живота. Да вижда и да предвижда това, което другите не могат. Може и да не е мъж. Може да е една наша Ангела Меркел...

Сигурно сте виждали фигурата на човека, който води ослепените войници на цар Самуил - тя е произведение на съпруга ми Любомир Далчев. Виждаме един зрял човек, който дълбоко чувства цялата отговорност да провижда пътя на слепците към тяхното бъдеще. При него няма колебание, уплаха, омраза, съмнения. Той съзнава, че трябва да ръководи и да спаси ослепените хора в трудния им път.

Убедена съм, че в България има хора, които притежават мъдростта, силата и куража да водят слепците. Не е ясно обаче доколко хората, полуослепени от многото години пропаганда, дезинформация и предразсъдъци, ще могат да ги видят, да ги разберат и да гласуват за тях. Не е нужно да бъде наляво или надясно, на запад или на изток. Тези хора трябва първо да са българи и да мислят за сънародниците си, а не на кого в чужбина ще се харесат. Защото, както казваше Далчев, тази страна се превърна в мащеха за собствените си хора и затова те масово я напускат.

Българският народ не се състои от лумпени, червени боклуци и жадни за власт алчни мошеници. Мнозинството се състои от честни, трудолюбиви хора, които полагат всекидневни усилия да създадат по-добър живот за своите семейства.

Хората в нашата родина трябва да загърбят завистта и злобата и да изберат онези, които могат и имат волята да водят тази страна към по-добро. Нека младите имат думата, защото става дума за техния живот.

Това е моята мечта. И тя е в ръцете на българите.

***

По повод на публикациите в памет на Димитър Гочев:

Чета публикации, посветени на Димитър Гочев. Взирам се в лицето му, вслушвам се в думите му. Обикновено не обръщам особено внимание на слова по повод на смърт, защото те неизменно ми звучат шаблонно скръбно-хвалебствено и ми навяват изкуственост. Сега се получи друго – повярвах в искреността на жаленето от загубата, то ме докосна. Дори имам усещане, че сякаш е останало и нещо недоловено, нещо трудно разгадаемо от човека Димитър Гочев.

Стана ми мъчно. И за първи път осъзнах, че нося в душата си упрек, тежък упрек. Упрек към именитите, талантливи българи, към обаятелните творци и личности, които предпочетоха да напуснат България. Упрек, който до този момент си бях забранила да съзирам, сякаш е нещо много неприлично, сякаш е нещо, на което нямам право.

Винаги съм се отнасяла с разбиране към избора да се живее в цивилизования свят, винаги съм го считала за проява и на свободолюбие. Толкова нормално е да се стремиш към по-добър живот, към успех, да искаш да бъдеш оценен, признат и уважаван, да имаш широко поле на изява, да се чувстваш на мястото си, сигурно, в подобаваща среда... Така е.

Но в душата си нося упрек. Упрек, равнозначен на силна липса и трудна мъка.

Даниела Василева

***

По повод интервюто с Цветан Василев:

По повод интервюто с председателя на НС на КТБ АД Цветан Василев, което беше публикувано тук на 14.10.2013 година, редакторът на сайта за разследваща журналистика Биволъ Атанас Чобанов ни писа с някои уточнения, които цитираме отчасти:

Биволъ е сайт, чиято собственост е изцяло прозрачна. Той се публикува от фирмата Бивол ООД, притежание на Асен Йорданов и Алберта Алкалай. Международната репутация на Биволъ в разследващата журналистика е доказана и не подлежи на съмнение."

***

Подобно съдържание