Какво не е наред в Афганистан? | Новини и анализи по международни теми | DW | 12.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какво не е наред в Афганистан?

Много грешки бяха допуснати от международната общност в Афганистан. Липсваха адекватна стратегия и визия за крайните цели, а ситуацията като цяло беше подценена. Могат ли да бъдат поправени сега грешките?

"Ние оставаме", обяви Урсула фон дер Лайен по време на визитата си във военната база Шахеен в Афганистан. Германската министърка на отбраната заяви още, че партньорите на Афганистан са планирали изтеглянето на международната общност "прекалено прибързано и амбициозно". По този начин те са излъчили "фалшив сигнал" към радикалните талибани, изтълкували изтеглянето като шанс за сваляне на правителството. Така първо НАТО, а след това и германското правителство си извадиха поука от грешката и решиха да оставят 12 000 чуждестранни войници в страната, за да обучават афганистанската армия. Германският Бундесвер увеличава военния си контингент от 850 на 980 военнослужещи.

Измина почти една година, откакто НАТО официално прекрати своята мисия ИСАФ. Резултатите от това прибързано изтегляне са катастрофални: насилието в Афганистан достигна невиждано ниво, броят на цивилните жертви е най-висок от началото на международната интервенция, а талибаните отново контролират части от страната. Към това се прибавя съсипаната икономика, почти несъществуващата инфраструктура и политическите елити, затънали до гуша в корупция и борба за власт.

Мечти и реалности

Global Media Forum 2014 Conrad Schetter

Конрад Шетер

"Международната общност влезе в Афганистан през 2001 година, за да освободи страната от терористичния режим на талибаните и да изгради модерна, демократична страна с либерална икономика", казва политологът Конрад Шетер. Експертите обаче са единодушни, че още от самото начало целите са били поставени погрешно. Директорът на независимия мозъчен тръст Afghanistan Analyst Network Томас Рутиг смята, че след военната победа над талибаните е била пропусната възможността, те да бъдат интегрирани в политическата система. И до ден днешен ангажираните в Афганистан държави се борят с последиците от политиката на Джорд Буш, който тогава декларира: "Ние не разговаряме с терористи".

Експертите твърдят, че международната общност не е използвала демократичния потенциал на Афганистан и не е приобщила бившия президент Хамид Карзай във вземането на политически решения, както и не е продължила изграждането на държавните институции. Вследствие на това в страната е възникнал вакуум във властта, запълнен от местните племенни водачи, а по-късно от талибаните. Вина за това развитие имат и германците.

Без реална стратегия

Afghanistan Einnahme Kundus durch Taliban

Радост сред талибаните след превземането на Кундуз

През септември стотици талибански бойци превзеха провинциалния град Кундуз без почти никаква съпротива от превъзхождащите ги по численост войници на афганистанската армия. Допреди две години Бундесверът поддържаше военна база в този район и носеше отговорност за сигурността там. Конрад Шетер твърди, че провалът на Германия в региона се дължи на липсата на стратегия. "Допреди 6-7 години Бундесверът не знаеше изобщо в какъв конфликт се намесва. За много от командирите беше важно да демонстрират солидарност със съюзниците. А самите те нямаха никакъв дългосрочен план за това, какво трябва да бъде постигнато в Кундуз", казва той. Европа нямаше собствена политика в Афганистан. Да не говорим пък за някаква германска афганистанска политика, допълва политологът.

"В началото бяха игнорирани конфликтните линии. И то не само тези между талибаните и правителството, а и между отделните въоръжени групи, които бяха свързани с афганистанското правителство. Вместо това Бундесверът се концентрира върху локалните властови структури и започна да си сътрудничи с утвърдените елити. Племенните вождове станаха автономни губернатори, а полицейските шефове и шефовете на тайните служби бяха финансирани с германски пари за развитие", казва афганистанският експерт Томас Рутиг. Според него, Бундесверът е възприел Кундуз като изолиран остров и е вярвал, че там положението е сигурно, макар да се очакваше, че тези вътрешни конфликтни линии могат да се разкъсат". След като международната коалиция разбра, че след първоначалните военни успехи се изисква много издръжливост и постоянство, постепенно тя остави на заден план първоначалната си цел. А заедно с нея и цялостната си стратегия.

Могат ли да се поправят грешките?

Thomas Ruttig Deutscher Afghanistan-Experte

Томас Рутиг

"Международната общност изгуби визията си за Афганистан. Колкото повече време изминаваше, толкова повече се стесняваха и стратегическите ѝ цели в Афганистан: ако преди 15 години тя се стремеше да бъдат изградени гражданско общество и демокрация, постепенно целите се свиха до изграждането на държавност, после до поддържане на сигурност и накрая ставаше дума вече само за стабилност. А в момента трескаво се търси начин как международната общност да се измъкне от тази авантюра с възможно най-малко щети", казва Конрад Шетер.

Каква е рецептата? Афганистанската армия трябва да се научи сама да защитава страната си. Това предвиждаше и новата "Resolute Support Mission". За разлика от мисията ИСАФ, международните войски няма да участват в бойни действия, а ще обучават и подкрепят афганистанските национални сили за сигурност, в това число и германският Бундесвер. Но участниците в мисията трябваше да признаят, че тази задача не може да бъде осъществена за две години. "Афганистанската армия все още не е в състояние да поеме изцяло отговорността", заяви и Урсула фон дер Лайен.

Но какво да се прави, когато си се провалил? "Не помага нито изтеглянето на войски, нито оставането им там. Необходимо е мирът да бъде постигнат чрез политически преговори. Затова смятам за нерелевантно решението на германското правителство да увеличи незначително военния си контингент в Афганистан. Това е символично действие на политиците, а в действителност никой не знае какво още може или трябва да се направи", заключава Конрад Шетер.

Редакцията препоръчва