Какво направихме? | Новини и анализи от Европа | DW | 12.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво направихме?

Дни на хаос в Германия. Големият ни експеримент с бежанците започна през лятото, а сега около нас вече ври и кипи. В политически план лавираме по ръба на извънредното положение, твърди Фолкер Вагенер в коментара си.

Списъкът с греховете на германската бежанска политика става все по-дълъг. Докато в началото приемът на бежанците преминаваше под знака на еуфорията от благородния жест към хилядите изпаднали в беда хора, междувременно политически Берлин е овладян от паника. Всички партии, представени в Бундестага, дори Зелените и Левицата, единодушно настояват да се прилага „цялата строгост на правовата държава”, говорят за екстрадиране и искат затягане на законите. При това почти няма шансове за някакви по-съществени промени, тъй като в държава, в която има разделение на властите, съдиите няма да допуснат да бъдат направлявани от политиците. А екстрадирането е възможно само след произнесена присъда.

Редакцията препоръчва

Знаем ли що за хора живеят сред нас?

Основният проблем е добре известен: федералното правителство де факто спря да контролира германските граници. Затова ден след ден в страната влизат по няколко хиляди души, които никой не регистрира, нито пък ги пита откъде всъщност идват. Към това се добавя фактът, че германското правителство очевидно игнорира въпроса дали сред пристигналите вече над 1 милион бежанци няма и терористи. Досега този курс се поддържаше от добронамерените апологети на мултикултурното общество в медиите, както и от представители на политическия естаблишмънт. Но както показа осуетената в последната минута атака с брадва на един арабски привърженик на ИД в Париж, ние очевидно не знаем що за хора живеят сред нас. Въпросният ислямист е бил временно регистриран в един бежански приют в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, бил е в германски затвор и е разполагал със седем различни идентичности. А ние не сме знаели нищо...

И на последния романтик вече би трябвало да му е станало ясно, че масовият приток на млади мъже от арабския свят застрашава вътрешния мир в Германия. Но не защото тези хора са колективно подозирани, че са терористи или престъпници, а защото огромният брой новопристигащи хора допълнително затруднява и без друго мъчителната интеграция на по-предни поколения имигранти в Германия. И за разлика от математиката, тук минус по минус не прави плюс.

В момента се намираме в процес на прелом - и в политическо, и в емоционално отношение. Настроенията в страната се променят с бясна скорост, а усещането за измама допълнително отравя нажежените страсти. Не само в Кьолн са били премълчавани истини. Защото са неудобни. И защото безчинства като тези в Кьолн поставят под въпрос досегашната бежанска политика на федералното правителство. Страхът, че бихме могли да изглеждаме като ксенофоби, е бил явно по-силен от тревогата, свързана с един очевиден факт: държавата все повече губи контрол. Затова се е действало под мотото: Нещо, което не бива да съществува, просто не съществува.

Wagener Volker Kommentarbild App

Фолкер Вагенер

Нещо трябва да се случи!

Съвсем между другото Новогодишната нощ в Кьолн разкри и един друг проблем: тъкмо ние, германците, прочути като шампиони по отношение на дисциплината и реда, се провалихме грандиозно в организационно отношение. Неразгледаните молби за убежище са стотици хиляди, граничен контрол де факто няма, няма и регистрация на бежанците. Затова пък има огромно количество добра воля и наивни надежди, че всичко все пак ще свърши добре.

При това е пределно ясно, че нещо трябва да се случи. Министър Герд Мюлер вече предупреди, че на път към Европа са осем до десет милиона мигранти. Думите му трябва да се вземат насериозно - той е все пак министър по проблемите на развиващите се страни и затова добре знае какво се случва в Африка и Азия.

И още нещо: вече никой в Европа не е готов да ни се притече на помощ. Ние ще трябва да се справим сами. Като начало ни е нужна най-вече честност - пред самите себе си. Крайно време е да признаем, че изнемогваме и че безпомощността ни ще се засили още повече, ако не спрем притока на мигранти.

Реклама