Какво може да очаква Европа от Меркел? | Новини и анализи от Европа | DW | 19.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво може да очаква Европа от Меркел?

Каква ще е европейската политика на преизбраната канцлерка Меркел? Макар там да не се очакват коренни промени, очевидно е, че някои въпроси и проблеми ще бъдат погледнати от друг аспект.

default

Преизбраната канцлерка на Германия

Още в първата декларация след преизбирането си канцлерката Меркел се обяви за реформи в ЕС. Европейските въпроси очевидно ще бъдат водеща тема за новото германско правителство.

"Който иска повече Европа, трябва да е готов и за преразпределяне на правомощията." С тези думи федералната канцлерка Ангела Меркел доста ясно изтъкна, че бъдещето на европейското единение е немислимо без промени в европейските договори. Това, че в първата си реч пред Бундестага канцлерката постави акцент върху темата Европа, е обяснимо в контекста на започващата среща на върха на ЕС. Факт е, че в момента Германия е най-силната европейска държава в икономически план, която се справи с финансовата и икономическата криза и демонстрира съответно самочувствие.

Да насърчаваш и да изискваш

Наблюдателите не очакват, че новото федерално правителство ще предприеме значителни промени в европейската политика. Германия ще продължи да подкрепя закъсалите южноевропейски държави като Гърция или Испания, като същевременно ще изисква реформи, за да могат те и сами да допринесат за възвръщането на конкурентоспособността си.

Експерти като Даниела Шварцер от берлинската фондация "Наука и политика" като признават, че силният натиск за бюджетни икономии в някои отношения е донесъл повече вреди, отколкото ползи. Затова тя препоръчва да се провери дали за отделните държави не могат да бъдат приети и временни програми за подпомагане на икономиката на принципа на плана "Маршал".

Неравностойни съюзници

merkel hollande eu brüssel

Ангела Меркел и Франсоа Оланд

Друг важен въпрос от европейската политика на Ангела Меркел е отношението към дългогодишния съюзник Франция. По традиция първото служебно пътуване на всеки германски правителствен ръководител след встъпването му в длъжност е до Париж. Така постъпи и канцлерката, която се срещна с френския президент Франсоа Оланд. Германия и Франция са водещите сили за интеграцията на Европа. Но съотношението на силите е променливо, както посочва политоложката Катрин Бьотгер: "В момента Франция като че ли е по-слаба, а Германия - по-силна, и то не само в икономически план, но и от гледна точка на значимостта при воденето на политически преговори". Затова задачата на Германия сега е да насърчава активността на Франция и заедно с нея да работи за напредъка на съвместните проекти. "Миналото е показало, че Германия и Франция движат напред европейската интеграция не защото винаги са на едно и също мнение, а защото успяват да намерят компромисното решение, зад което да застанат и останалите членки на общността", казва Бьотгер.

Проблеми в политиката за сигурност

Колкото стабилни са икономическите позиции на Германия, толкова проблематична е нейната позиция в областта на политиката за сигурност. В миналото неведнъж е бил отправян упрекът, че Федералната република не се ангажира достатъчно с международните мисии в кризисните региони. От друга страна представата за една Германия, която да е и военна сила, буди исторически обусловени страхове.

Затова е разбираемо, както посочва Даниела Шварцер, че Берлин и в бъдеще ще заема по-скоро сдържана позиция по отношение на военните операции и ще набляга повече на подкрепата за превантивните и мироопазващи мисии. При това положение обаче Германия неизбежно ще бъде изложена на критиките, че в сферата на отбранителната политика оставя "другите да действат".

Шврацер смята, че в бъдеще Германия ще трябва да се ангажира по-активно в отбранителната политика на общността - редом с традиционно активните Франция, Великобритания и Полша. Това ще е необходимо и поради това, че САЩ все повече се изтеглят от редица региони на конфликти като Източна Европа, Централна Азия или южното Средиземноморие, предоставяйки грижата за това на европейците.

Украинският въпрос

Wladimir Putin Viktor Janukowitsch Moskau Russland

Битката за Украйна бе загубена от ЕС

Германия носи особена отговорност не само в центъра на Европа, но и по източната й периферия: прозападната опозиция в Украйна се надява Берлин да се превърне в посредник за решаването на сложната ситуация в страната. Политоложката Катрин Бьотгер обаче не смята, че това е добра идея: "Германия, както и ЕС преследват свои ясни икономически интереси в региона, а това ги прави неподходящи като посредници", казва тя.

Това, че битката за Украйна беше спечелена от Русия и загубена от европейците, си е тяхна собствена вина, казва експертката: "Мисля, че ЕС подцени икономическата важност на Русия за тези страни. ЕС предлага на украинците облекчения във визовия режим и търговията, които биха били привлекателни за тях на по-ксъсен етап. В момента обаче тях ги вълнуват други неща - как ще се отопляват и с какво ще се хранят." Решаването на тези проблеми беше гарантирано от сключената между Киев и Москва сделка за 15 милиарда долара: ниски цени на газа и частично опрощаване на дълговете - нещо, което ЕС винаги е отхвърлял до момента.

Възможното решение на дилемата, според Катрин Бьотгер, се съдържа в предложението на преизбраната канцлерка: "Както Меркел вече заяви - на тези държави трябва да бъде предложена опцията "както с Русия, така и с ЕС", тъй като противопоставянето по схемата "или с тях - или с нас" не функционира."

Редакцията препоръчва

Реклама