Какво можем да очакваме след 26 март? | Новини и анализи от България | DW | 16.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво можем да очакваме след 26 март?

"На тези избори Нинова залага на битката с ГЕРБ. А Борисов има пет различни варианта", казва социологът Андрей Райчев в интервю за Дойче Веле. Ето какво може да се случи след 26 март, според него:

Вижте видеото 12:22
Now live
12:22 мин.

България днес и утре: разговор с Андрей Райчев

ДВ: Преди изборите антиевропейската реторика се засили особено много. Тя се харесва на немалко български избиратели. Защо? Не осъзнават ли тези хора как би изглеждала България днес, ако не беше в ЕС?

Андрей Райчев: Това не е българско. Това е европейска ситуация. Най-силно това се усети във Великобритания - след вота за Брекзит. И не само там. В Европа имаме и Марин льо Пен, а и "Алтернатива за Германия". Всяко проучване на общественото мнение в Европа обаче сочи, че България е една от най-проевропейските страни в ЕС - като обществено мнение. Нещо повече: в България ЕС е една от водещите институции носители на надежда. Така че ние пак сме на опашката, само че на една лоша опашка: по национализъм България е от последните на опашката. Не е от първите. А може дори и да е последната. Но, разбира се, че има националистическа тенденция. Има я. И на тези избори националистите за първи път ще получат между 300 000 и 400 000 гласа.

ДВ: Антиевроепйската реторика върви ръка за ръка с българщината и патриотизма. Една от ярките прояви в този дух в рамките на тази предизборна кампания бе на председателката на БСП Корнелия Нинова, която на Тодоров ден се качи на кон. Така ли се стига до избирателя? Като се качиш на кон? Като облечеш носия?

Андрей Райчев: Да, така се стига. Нинова сега се качи на кон. А нейният предшественик Станишев, който тогава живееше с Елена Йончева, караше мотор със следния надпис на гърба: "Ако виждате този надпис, Елена е паднала". На миналите избори пък Цветан Цветанов слагаше кама, калпак, носии, плува в басейн. Това е. Сега на мода са националните елементи. Горките патриоти, другите взеха почти всичко от тяхната програма. Всички са в тяхната ниша. Защото видяха, че това върви. На политика му е все едно как ще вземе гласовете на избирателите. Важното е да ги вземе.

ДВ: Резултатите от президентските избори бяха определени като протестен вот. И този вот ли ще бъде протестен?

Андрей Райчев: Всъщност, президентските избори не започнаха като протестен вот. Те впоследствие се превърнаха в такъв - покрай опита на Бойко Борисов да спечели този вот. Той заложи на една слаба кандидатура. Цецка Цачева може би нямаше да е лош президент, но пък беше ужасно лош кандидат за президент и видяхме резулатата. Борисов сгреши, казвайки: "Ако не изберете нея, махате мен". Той е човекът, който превърна тези избори в протестни. Това беше рискован ход от негова страна. И напълно неоправдан. Сега обаче ситуацията е друга. В момента не е ясно кой е на власт в България, така че протестен вот не може да се състои. Борисов не се схваща като власт. БСП по никакъв начин не са взели властта. А Радев хората не го усещат като партиен президент. Той не се и държи така. Така че няма как да е протестен вот. Това ще е просто преброяване на пилците. Но всички колеги социолози смятат, че пилците ще бъдат преброени странно. В парламента ще влязат около 5-6 партии. Но никоя няма да получи достатъчно народна подкрепа за власт.

ДВ: Какви биха били възможните коалиции?

Андрей Райчев: Първо искам да подчертая, че особeно БСП, но и ГЕРБ не мислят в момента за коалиции, а мислят за това как да постигнат максимума. За тези две партии е изключително важно психологически кой ще победи. Най-вероятно ще се сбъднат очакванията на социолозите, че единият ще победи с малко. Даже не може да се каже кой. Вероятно ще завършат 30% на 31%. Или 29% на 32%, тоест - ще вземат около 70-80 места в паралмента. С толкова места обаче не могат да вземат сами властта. Впрочем, в България скоро няма да се появи партия, която да вземе цялата власт веднага. Оттук коалициите стават задължителни.

Нинова активно залага на битката с ГЕРБ. Старае се да покаже, че тя е алтернативата. Защото това помпа нейните гласове извън БСП. За нея е изключително важно БСП да вземе и други гласове, защото таванът на партията не е голям - около един милион души. От 1995 БСП нито веднъж не е получавала милион гласа. Борисов пък я кара по съвсем друг начин. Той има пет възможни варианта за след изборите и в момента играе и по петте: два, ако спечели, и три, ако загуби. Ако спечели, вариантите са следните: голяма коалиция с БСП или да се опита да направи правителство както досега - да го сглоби с някакви дребосъци и по цял ден да се занимава с тях и с техните претенции. Електоратът му предпочита второто, но той самият психологически предпочита първото. Защото е изтормозен: от две години някакви дребосъци през цялото време поставят условия, вдигат скандали. Така половината му работен ден преминава в това да се занимава с някакви партии, които имат 3% народна подкрепа, но пък вдигат много шум. Така че той държи тези два варианта. И много внимава. От време на време изръмжава срещу Нинова. Но само толкова.

Ако Борисов загуби, има три варианта. Първо: може да влезе отново в голяма коалиция с БСП. Второ: може да излезе в опозиция. И трето: може да иде на действия от уличен характер - касиране на вота, за което би имал основание (машини няма да има), Слави Трифонов и тази история с референдума, изобщо протестни бунтове. Борисов не само че не е решил кой от тези пет варианта да играе, но ги пази много внимателно и петте. Изобщо - след изборите в зависимост от ситуацията ще размишлява и ще избира. Според мен ситуацията е такава, че ще допуснат груба грешка, ако направят дълга коалиция във времето. И ще е хубаво, ако направят временна тематична коалиция. През 2005 година, когато се стигна до Тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, в началото коалицията беше сполучлива и желана от българския народ - до влизането в ЕС през 2007. Тя работеше блестящо. Щом си изпълни задачата - да влезе България в ЕС - след 1 януари 2007 коалицията се изпразни от съдържание и започнаха да крадат, да се излагат пред очите на народа. И си получиха наказанието на изборите през 2009. Ако бяха прекъснали 2007 година, ако бяха казали: "Изпълнихме си задачата, нека да идем на нови избори", Тройната коалиция нямаше да се превърне в лоша дума, както стана. Сега имаме подобна ситуация: на България не ѝ предстои чак влизане в ЕС, но пък я чака европейско председателство - и би било изключително невъзпитано да поканим гости и да си чупим чиниите пред тях. Затова след тези избори, според мен, трябва да направят кратка тематична коалиция - например до септември 2018. Това би било умно, стига да предупредят за нейния край. Хората са много чувствителни за безпринципната власт от типа "Коалираме се, за да държим властта". При тематична коалиция с ограничен период от време хората няма да се разбунтуват. Още повече, че тези избори нямат ясен изход. Една кратка коалиция ще е най-добрият вариант. Но не знам дали ще имат разума да го направят. Може да се вкопчат в някоя малка партийка и да си направят 4-годишна власт. Но това ще е груба грешка, защото ще паднат.

Редакцията препоръчва

Аудио и видео по темата