Какво мислите за бедността, демокрацията и щастието? | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какво мислите за бедността, демокрацията и щастието?

Автори от цял свят търсят едно „съкровище“: световното обществено мнение. Един новоизлязъл сборник тълкува резултатите от крайно интересни глобални допитвания. А. Андреев го прочете - и се изненада от някои тенденции.

Ако искате да изберете държава, където се живее добре - по какво ще я познаете? Редом с всички близки до ума отговори, един оригинален демоскопски инструмент ни предлага сборникът „Гласът на хората 2015. Какво мисли светът?“, издание на "Галъп Интернешънъл", съставител Кънчо Стойчев. И така: по какво си приличат онези страни, където хората живеят добре? Да, по високия стандарт, по доброто образование и медицинско обслужване, по това, че хората са щастливи – тези отговори са очевидни. Но има и не толкова очевидни показатели. Например: в тези страни процентът на атеистите е най-висок, а процентът на онези, които са готови да се бият за родината си – най-нисък в световен мащаб.

На пръв поглед атеизмът и нежеланието да умреш за страната си сякаш нямат нищо общо с качеството на живот, но резултатите от глобалните допитвания, които редовно провежда "Галъп Интернешънъл", показват, че тъкмо хората в най-благоденстващите страни по света най-масово имат такива нагласи. И обратно: в Близкия и Среден изток например на практика няма атеисти, а готовността да се умре за отечеството е особено висока. Докато качеството на живот там не е особено високо. Разбира се, скептичният наблюдател веднага ще попита: кое е причина, а кое – следствие? Лично аз нямам отговор на този въпрос.

Съставителят на сборника още в самото начало ни предлага много силен аргумент за тезата, че световните допитвания до общественото мнение стават все по-важни. Днес живеем в условията на глобална икономика, но на национално дефинирана политика, пише Стойчев. Тоест, първа крачка към преодоляването на това противоречие би било да се види какво мислят хората от различни страни по един и същи въпрос. Още повече, че според Стойчев общественото мнение вече е разбило националните граници и е станало поне регионално. Това негово твърдение доказват редица цитирани в сборника проучвания, от които се вижда колко сходно реагират по определени теми хората в Западна Европа, да речем. Или на Балканите.

Най-голямото зло на човечеството

Но общественото мнение сякаш няма намерение да остане затворено и в регионалната рамка. То постепенно се глобализира. Тази тенденция изобщо не е изненадваща, като имаме предвид колко глобални вече са новините, консумацията, модите, общуването в интернет. Но глобални са и главните проблеми на хората. Така например в света явно съществува консенсус, че бедността е най-голямото зло на човечеството днес, но също така, че хората особено много страдат от неравенството, което сякаш дори расте. Тъкмо неравенството убива у много хора вярата в демокрацията. Както, отчасти афористично, го описва Иван Кръстев, един от авторите в сборника: до 70-те години на миналия век демокрацията правеше хората по-равни, оттогава насам тя ги прави по-неравни.

Ägypten Armut Obdachloser in Kairo

Огромните социални разлики убиват у много хора вярата в демокрацията

И все пак, повечето хора по света смятат демокрацията за добър начин на управление, пише друг автор – Иджас Гилани от Масачузецкия технологически институт. Гилани разделя страните по света най-общо в пет „вълни на демократизация“, като България (според мен – чисто механично и в резултат от това несправедливо) попада чак в предпоследната група заедно с целия бивш Източен блок, но също така с Косово, Виетнам и Русия. Доверието в демокрацията дори расте, пише Гилани и показва къде това доверие е най-силно: в държави със средна големина, където хората получават добри доходи и имат усещането за равенство и справедливост. (Тези хора обикновено са и убедени патриоти.)

Поколението на Милениума

Холандските социолози Питер Паул Ферхеген и Мартейн Ламперт портретират през глобалните допитвания едно поколение, за което патриотизмът постепенно отстъпва на заден план: поколението на Милениума, родено в периода 1980-2000 година. Тези 2 милиарда глобални потребители са първото поколение, родено в епохата на интернет. И някои от характеристиките им като поколение са колкото очаквани, толкова и удивителни.

37% от тях вече се смятат за глобални граждани, а 44 процента горещо желаят да бъдат забелязани. Защо да се чудим? Та нали субкултурите на Фейсбук, Инстаграм и Туитър „търгуват“ именно с тази централна валута – вниманието. И новите хора не ценят нищо толкова високо, колкото вниманието: да забележат снимката или клипчето ти, да прочетат твоя туит, да лайкват постинга ти…

Ролята на религията

Като имаме това поколение пред погледа си, автоматично ще си кажем, че ролята на религията в света положително намалява. Обаче не е така, пишат аржентинските изследователи Марита Карбайо и Рикардо Хермело. Да, в Западна Европа обществата като цяло не са толкова религиозни, но в останалата част от света вярата заема централно място, а мнозинството хора се определят като религиозни и смятат, че религията играе положителна роля. Това важи най-вече за Африка, за Близкия и Среден Изток, за Латинска Америка.

Латинска Америка е един от регионалните акценти в сборника. (Страни на фокус са още Афганистан, Грузия и Косово.) Какво знаем за Латинска Америка, какво мислим за този континент? – питат се авторите на статията и търсят отговорите пак в различни глобални допитвания. За експеримент реших да се включа задочно в тези допитвания и да отговоря по асоциация какво ми идва наум, когато чуя „Латинска Америка“. Оказах се близо до истината. С Латинска Америка хората по света най-често асоциират: Бразилия, испанския език, футбола, наркотиците, представата за симпатични латиноамериканци, които обичат музиката и танците, но живеят в бедност и без много демокрация…

Усещане за бедност

Да, бедността… Ако наистина има глобално обществено мнение, то бедността според него води листата на световните проблеми. И това едва ли ще изненада някого. Аз обаче се изненадах от регионалните различия в усещането за бедността като язва, в усещането за пропаст между богатите и бедните. Защото от глобалните допитвания на "Галъп Интернешънъл" излиза, че хората в Средна и Източна Европа страдат от бедността повече, отколкото техните съвременници в Близкия изток, например. Без да съм специалист, просто от здрав разум бих казал, че близкоизточните страни и техните граждани живеят в по-голяма материална оскъдица. Защо тогава източноевропейците се оплакват повече от бедността?

Buchcover Voice of the People 2015

Авторите на сборника търсят отговор и на един много коварен въпрос: съществува ли глобално обществено мнение?

Може би защото в предишното общество, в т.нар. социализъм, са живели с усещането, че няма бедни и богати, в условията на егалитаризъм, който държи хората еднакво бедни? Или защото след провала на комунистическия експеримент са се надявали, че всички бързо ще забогатеят, докато в действителност забогатяха само малцина – и то, според всеобщото убеждение, по нечестен начин? Огорчението на гражданите в Централна и Източна Европа проличава и в още едно допитване. Колкото и да е странно, хората в Африка много по-масово смятат, че техните страни се управляват демократично и според волята на народа, отколкото нашите съвременници от бившите соцдържави. Тук отново здравият разум говори, че демокрацията в Африка едва ли е по-истинска от тази в Източна и Централна Европа, но очевидно обективното положение е едно, а усещането на хората – съвсем друго.

Еманципацията на жените

На още едно, този път добро „наследство“ от реалния социализъм се натъкваме в друга серия допитвания на "Галъп Интернешънъл": за равноправието между половете и за ролята на жената в обществото. По тези показатели Централна и Източна Европа вървят почти наравно със Запада – според мен, включително и поради това, че в целия Съветски блок еманципацията на жените беше държавна политика. (А показателите специално на България са особено добри и в съзвучие с модерните тенденции.)

Авторите на този много интересен сборник са си поставили за цел да отговорят на един много коварен въпрос: съществува ли глобално обществено мнение? Отговорът им не е еднозначен, но тенденцията се вижда с просто око: нагласите на хората по света все повече си приличат. Доказват го отговорите в още едно допитване. В него демоскопите задават „въпроса на въпросите“: „Какво според Вас е най-важно в живота?“ На този въпрос „световното обществено мнение“ отговаря по съвсем очакван, но и твърде единодушен начин: над 40% от анкетираните смятат, че най-важни са здравето и щастливият семеен живот.

Voice of the People 2015. What the World Thinks. Global and Regional Issues, Gallup International, Zürich, 2015

Редакцията препоръчва

Реклама