Какво иска да каже премиерът? | Новини и анализи от България | DW | 02.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво иска да каже премиерът?

Всъщност такава е съдбата на всички държавници - да бъдат питани, а отговорите и изявленията им да бъдат обсъждани и оценявани. Някои от новите "бисери" на премиера Бойко Борисов в медиите коментира Ясен Бояджиев:

Едни се бяха успокоили, а други - притеснили, че днешният български министър-председател коренно се е променил. Защото вече говори много по-малко и много повече внимава какво говори. Но ето че той се завърна в целия си блясък от първия си мандат – само за няколко дни заля всички медии с изказванията си и отново напълни рубриките „Цитат на деня”.

Министър-председателят в целия си блясък

„Едно теле или агне има свойството да расте”;

„Не стига, че правим нови (магистрали), а и старите трябва да им асфалтираме";

„Аз понеже имам големи гърди, само за кърменето в мола не ме е питал някой”;

„Като дойде в Банкя (Цветан Василев), значи все едно вече е цунал папата по...”;

„Говорихме си с мъжете, министрите, че ако действително решим в партията да направим жена президент, трябва да имаме мъжете някакъв шанс - за смяна на пола”...

Последното изказване му даде повод отново да засвидетелства и старото си отношение към „разни политолози, антрополози, социолози”:

„Давам им пак да пишат една седмица какво съм имал в предвид, да ми правят анализ на думите. Страшно обичам да коментират какво съм искал да кажа и как съм го казал. Обичам да ги гледам. Толкова са забавни, толкова дълбокомислени погледи, такива интелектуалци, все едно ние, другите, сме някакви тъпанари, а те са умниците на държавата”.

Merkel und Borissov in Berlin

Предизвикателство за коментаторите: Какво е казал тук Борисов на Меркел?

Като оставим настрана усещащите се в тези думи (може би заслужени) подозрение и леко презрение към образованите (или претендиращите за такива), трябва да кажем, че по принцип такава е съдбата на всички политици и особено на министър-председателите – да бъдат коментирани, каквото и да казват. А коментарите, естествено, могат да са различни. Така например шегите му предизвикват у едни възхищение, а у други – възмущение. Въпрос на вкус, на чувство за хумор и на естетически различия.

Звучи като шега и когато не е шега

По-важно е, че понякога, и когато говори сериозно, звучи сякаш се шегува. Така прозвуча, например, твърдението: "Брюксел вярва в нашите контролни органи". Понеже Брюксел може и да им вярва, но със сигурност българите - не.

Или казаното по повод на КТБ и актуалните опити на държавата да си върне потъналите в нея милиарди: "Представете си какво щеше да стане, ако нюхът не ми беше дошъл да вкарам този специален закон за КТБ... През това време виждате какво се случва - за 1 евро се продават огромни компании, цесии..."

Съществуват обаче силни съмнения, че вече никакъв специален закон не може да помогне, защото каквото е трябвало, отдавна е станало. А можеше да не стане и въобще да не се стига до днешната ситуация, ако навремето (включително по време на първия мандат на днешния министър-председател), когато се "наливаха основите" на пирамидата КТБ и с парите на вложителите ѝ се изкупуваха огромни компании на конвейер, „нашите контролни органи” не си бяха затваряли очите. И ако на самия него „нюхът му беше дошъл” още тогава. Когато, впрочем, някои медии ясно описваха схемата на разграбването и всеки, интересуващ се, беше наясно с нея.

Да не се ли "подвеждаме по Румъния"?

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Още по-смущаващо обаче, може би заради своята многопластовост, е друго изявление: „Някои сега като кажат „ама вижте в Румъния какво правят”. В България го правим поне три пъти това упражнение. Колко министри бяха арестувани, колко бяха влачени, премиери дори. Вследствие на което се оказа, че всички са най-чисти. Така че, не се подвеждайте по Румъния, ние трябва да гледаме какво е в Германия, Холандия, в тези държави с улегнала десетилетия демокрация. Където действително върховенството на закона е безапелационно. Още повече, България е минала през това. Такива показухи временни... На нас сега ни трябва малко спокойствие”.

Колкото до Германия и Холандия е напълно прав. Само че, докато гледаме към тях, нищо не пречи да се поучим и от румънския опит. Макар и може би без да я копираме дословно, да пробваме поне малко да се „подведем по Румъния”. Защото манталитетът и историческият ни опит, политическите и икономическите ни условия са много по близки до румънските. И защото истината е, че в България „упражнението” с безкомпромисното и независимо от политически сметки и икономически натиск разследване и преследване на корупцията, всъщност, не е правено нито веднъж. България въобще не е „минала през това”. Затова и винаги се оказва, че „всички са най-чисти”.

Що се отнася до твърдението, че „на нас сега ни трябва малко спокойствие”, някои биха казали, че така министър-председателят иска да осигури спокойствие по високите етажи на властта. Защо обаче да не допуснем, че всъщност се опитва подвеждащо да притъпи бдителността на корумпираните, за да се издадат и да бъдат заловени по-лесно?

Редакцията препоръчва