Какво иска България от Македония | Новини и анализи от Европа | DW | 17.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво иска България от Македония

"Македония, България и Гърция не са готови на компромис за името. Сега дори и София започна да поставя безсмислени условия", казва историкът Щефан Трьобст. Евродепутатът Андрей Ковачев не е съгласен с твърдението му.

В последния доклад на ЕК за напредъка на Македония по пътя към еврочленството се казва, че вече е време да бъде намерено решение за името под егидата на ООН. В момента обаче споровете за името и за историята са в задънена улица. Според германския историк проф. Щефан Трьобст, който е експерт по история на Балканите, нито една от страните не е готова на компромис: "От известно време насам дори и България смени политиката си по темата. Подобно на Гърция, тя започна да поставя безсмислени условия. София например подчертава, че ако Македония иска да влезе в НАТО и ЕС, трябва да подпише двустранно споразумение за сътрудничество и добросъседство, което е предварително формулирано от българската страна. Текстът на споразумението обаче е доста неясен. Това не е документ, който регулира международноправни въпроси или трансгранично сътрудничество. Той се занимава с такива дифузни теми като историята, миналото, идентичността, езика. А те обикновено не се регулират с международноправни споразумения" , подчертава проф. Трьобст.

За българо-македонските отношения

Българският евродепутат Андрей Ковачев очевидно не е съгласен с определението на германския историк. Според Ковачев историята, миналото, идентичността и езикът не са дифузни теми. "Нека да чуем аргументите на македонската страна за тяхната интерпретация на общата ни история. Факт е, че националните доктрини се изграждат върху хиперболизация на едни личности за сметка на други, които не се вписват в "генералната линия". Нашата западна съседка обаче е създала национална доктрина изцяло за сметка на историческата истина. Нямаме нищо против всеки да се чувства както си иска, но нека тази нова национална идентичност не служи като повод за пренаписване на една история, в чието формиране дял са имали поколения българи, турци, албанци, власи, гърци, роми, сърби и други народи", категоричен е евродепутатът Ковачев.

"Нека ВМРО-ДПМНЕ да осъзнае, че налаганият от нея националмакедонизъм не води страната към Обединена Европа“, настоява българският евродепутат. Според него обтегнатите отношения между София и Скопие могат да бъдат нормализирани посредством договор, в основата на който стои подписаната преди 14 години декларация за добросъседство между двете държави.

Mazedonien EU Flaggen

Андрей Ковачев: "Нека ВМРО-ДПМНЕ да осъзнае, че налаганият от нея националмакедонизъм не води страната към Обединена Европа"

"Пред подобна стъпка обаче има няколко големи препятствия. Първото е, че сегашното ръководство на Република Македония не се чувства обвързано с двустранната декларация за добросъседство от 1999 година. Най-неприемлив за Скопие е текстът в декларацията, че македонската конституция не представлява заплаха за България. А тя би била заплаха, ако се вземе предвид частта ѝ, според която Република Македония се грижи за македонците (не за своите граждани) в съседни държави и за техните права. Тук няма как да говорим за реципрочност, тъй като българската конституция не представлява заплаха за Скопие и в нея липсва текст за защита на статута и правата в съседни държави на лица, които не са граждани на Република България. Вторият препъни-камък пред договора за добросъседство е чувствителността на Скопие спрямо съвместното честване на събития и личности от общата история на двете страни. Друга възможна пречка пред договора за добросъседство е наименованието на официалните езици, на които документът ще бъде написан. В декларацията от 1999-та формулировката е "езиците, които са признати за официални в двете държави", припомня българският евродепутат Андрей Ковачев.

Сценарии за европейското бъдеще на Македония

А що се отнася до Гърция, дали за нея не би било по-добре да предложи компромис за името на Македония, за да подобри собствения си разклатен авторитет в НАТО и Европейския съюз? Според Щефан Трьобст, този въпрос предизвиква гневни реакции. Той смята, че нито в Атина, нито в Скопие съществува готовност за компромис. Германският историк описва няколко възможни сценария за бъдещето. Най-положителният изглежда така: още утре трите държави обявяват, че спорът за името е приключен и вече не съществуват пречки за приемането на Македония в НАТО и ЕС. Този сценарий обаче професорът оценява като най-нереалистичен. Според него е много по-вероятно през следващите 10-15 години статуквото да се запази такова, каквото е сега.

Публикуваме интервютата със съкращения. Позициите на интервюираните са техни лични, а не на редакцията.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама