Какво искате, господин Путин? | Новини и анализи от Европа | DW | 27.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво искате, господин Путин?

Покрай ислямистката заплаха мечтата на Путин да бъде разглеждан като равноправен партньор на Запада вече не изглежда утопична. Но разногласието по въпроса за съдбата на Асад може да провали всички опити за побратимяване.

Коментар от Юрий Решето:

Бяхме се обзаложили. На бутилка хубаво френско вино. Колко дълго Путин ще накара госта си да чака? Половин час? Цял час? Или дори час и половина?

Но загубихме. Защото закъсня самият гост: френският президент Франсоа Оланд пристигна за разговорите в Кремъл със закъснение, а в ролята на чакащ този път влезе руският му домакин - президентът Владимир Путин. За него това е нещо необичайно, но пък е някак логично, като имаме предвид кой от кого и какво иска.

Сплотена и решителна коалиция, една истинска ос на Доброто, в която да участват Москва, Вашингтон, Лондон и Париж и в която всички да са равни, но под ръководството на руснаците. Откакто от трибуната на Общото събрание на ООН излъчи сигнал за помирение със Запада, Путин си мечтае именно за това.

Един бомбардира, никой не го хвали

Няколко дни след въпросното си изявление шефът на Кремъл започна да бомбардира Сирия и остана искрено озадачен, че светът не му изръкопляска. Вместо признание и похвала, Путин пожъна недоверие и възмущение. Западът започна да гадае какви са истинските мотиви на руснаците, а те така и не получиха тъй жадуваното уважение.

Но атентатите в Париж промениха всичко. „Трябва да си сътрудничим с Франция и да я разглеждаме като наш съюзник”, нареди Путин на генералите си и така уцели настроенията на повечето си сънародници. Защото въпреки мощната антизападна пропаганда на Кремъл, руснаците се чувстват повече европейци, отколкото азиатци. А самата Франция винаги е била разглеждана като страна-мечта.

"Nous sommes Paris"

Когато терористите удариха Париж, много руснаци се солидаризираха с французите. Дори бяха повече шокирани от атентатите в Париж, отколкото от атаката срещу руския пътнически самолет в Египет. Руснаците скърбяха с цяла Европа и така изведнъж се появи уникалният шанс за единен отпор срещу тероризма - въпреки всички политически различия.

Но тогава дойде шамарът. Или както го нарече руският президент - „удар в гърба”: точно Турция, смятана от Москва за съюзник и приятел, свали руски бомбардировач. Путин заговори за предателство, а мнозина с основание започнаха да се опасяват, че инцидентът на турско-сирийската граница може да се окаже искрата, която да подпали истински голям пожар. Москва замалко да се окаже отново в изолация от Запада, с когото всъщност искаше да се бори срещу „Ислямска държава”.

Rescheto Juri Kommentarbild App

Юрий Решето

"Скъпи Владимир..."

В последния момент обаче нещата все пак се обърнаха, което се дължи най-вече на мечтата на Путин да бъде начело на силна коалиция срещу „Ислямска държава”. А също и на непоколебимото желание на френския президент Оланд да привлече и руснаците в тази коалиция.

По време на срещата си в Москва двамата лидери се обръщаха един към друг с „Франсоа” и „скъпи Владимир” - и си направиха взаимни отстъпки. Оланд каза, че борбата трябва да е насочена срещу „Ислямска държава” и други терористични групировки, което от самото начало е цел и на Москва. Путин на свой ред обеща да остави на мира умерената сирийска опозиция, която воюва срещу режима на Асад. Само по един въпрос двете страни не успяха да се разберат: съдбата на Асад. Докато Путин настоява, че без сирийския президент битката срещу ИД не може да бъде спечелена, Оланд е категоричен, че Асад трябва да си ходи.

Разногласието по този въпрос може да провали всички досегашни усилия за побратимяване в борбата срещу ислямистите. И ако това действително се случи, Путин ще трябва отново да чака да се появи някой удобен момент, който да му предостави възможност да бъде на равна нога със Запада.