Какво видях в България: германският наблюдател Кристофер Неринг разказва | Новини и анализи от България | DW | 29.09.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Какво видях в България: германският наблюдател Кристофер Неринг разказва

"Случващото се в България прилича на сюрреална сапунка." Германският историк д-р Кристофер Неринг добре познава България. Поне веднъж годишно посещава страната. Сега той отново беше в София. Ето впечатленията му:

Кристофер Неринг

Кристофер Неринг

Поне веднъж годишно съм в България. Две седмици отпуска може и да ви изглежда много, но в крайна сметка от тях остават само няколко дни за истински отдих. Останалото време се прекарва от маса на маса. На пръв поглед изглежда като удоволствие, но когато го правиш цяла седмица по три пъти на ден, се превръща в тежък труд. Но пък нали ние, германците, обичаме работата повече от отдиха - или поне така твърдят за нас в България.

"Подкрепяш ли протестите?"

Най-важното в разговорите на маса е да си в крак със събитията. Какво вълнуваше моите български приятели в лятото на 2020? Коронавирусът и протестите. След порой от разкрития, акции, изтичане на тайни разговори, обвинения, контраобвинения, ругатни и претърсвания, които в очите на всеки германски наблюдател изглеждат като сюрреална политическа сапунка, хиляди българи протестират вече месеци срещу правителството, корупцията и организираната престъпност. И всички в България говорят за протестите. Затова и питам всеки, когото срещна - независимо дали на маса, в такси или в някое кафене: „Подкрепяш ли протестите?". А отговорът неизменно гласи: „Разбира се!". Но когато попитам: "А ходиш ли всеки ден да протестираш?", ми казват неща като: "Ами, мързи ме", „Бях в отпуска", „Не ходя, защото съм много зает", „Да ходят младите, аз протестирах през 1989" или пък „Не ходя, защото жена ми не ме пуска заради епидемията".

Мен обаче нито ме мързеше, нито бях в истинска отпуска, а жена ми нямаше как да ме спре, понеже самата тя беше достатъчно заета. Така започнах да ходя на протестите. Бях там няколко пъти, включително на „Великото народно въстание" в Деня на независимостта.

Кадър от протестите в София

Кадър от "Великото народно въстание" на 22 септември

Редакцията препоръчва

Сам по себе си протестът не се различава кой знае колко от други протести по света. Речи, шествия, врява, лозунги и плакати. Онова, което ме заинтересува най-много, бе символиката на протеста в София, защото тя бе по-различна от тази на сходни акции в Германия. Навсякъде по улиците на София се виждаше българският трибагреник, развяван във всички възможни формати. Символиката бе повече от ясна: става дума за национален, патриотичен протест, който заявява: "Искаме най-доброто за нашата страна, искаме една по-добра България".

По друг начин изглеждат нещата в Германия. Има демонстрации, на които националният флаг е нежелан. Такъв беше случаят с демонстрацията срещу десния екстремизъм, проведена в Берлин през октомври 2018, когато организаторите изрично предупреждаваха да не се развява националният флаг на Германия, а онези, които все пак го носеха, си имаха неприятности. На повечето демонстрации за мир или в защита на климата пък се развяват предимно флагове на ЕС.

На „Великото народно въстание" на 22 септември в София също имаше европейски флагове, прозвуча и химнът на ЕС, макар че точно пред мен един младеж развяваше шал в цветовете на българския флаг с надпис „България над всичко". Видя ми се доста противоречиво.

До скоро, България, остани си със здраве!

И това не е единственото противоречие, което ми направи впечатление в България. В момента всички си имаме работа с опасния вирус. Не само в България, но и в Германия отношението към него и към ограничителните мерки е изтъкано от противоречия, а хората се чувстват уморени и объркани от все нови и нови правила, предупреждения и указания.

Какво видях на протестите в София? Докато на снимките от юли почти всички демонстранти бяха с маски, през септември се чувствах направо като извънземен, защото бях почти единственият с маска. А пример в това отношение даваха полицията и жандармерията. Колкото и да се взирах в техните редици, успях да открия само един служител на реда, който срамежливо носеше предпазната си маска.

А иначе и полицията, и жителите на столицата отлично владеят носенето на предпазни маски - уверих се в това по време на пътуване с новата, блестяща от чистота линия на метрото. Там маските са задължителни, както и във всеки магазин. И всички ги носят - кой по-старателно, кой по-небрежно. А дистанцията от метър и половина? И тя, също като маските, се спазва само на определени места. На изхода от терминал 2 на летището в София десетки хора се тъпчат в един коридор от три метра. На берлинското летище „Тегел" - същата гледка. Противоречията явно ги има навсякъде и не само по време на българското лято 2020. До скоро, България, остани си със здраве!

Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.

*****

Вижте и това видео:

Вижте видеото 02:52

Те протестират за България - за бъдеще без корупция

Подобно съдържание

Реклама