Какво бави България за Шенген? | Новини и анализи от България | DW | 28.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво бави България за Шенген?

Какво бави България за Шенген? Нерешителността на българските политици или позицията на две-три държави? Съдебната реформа или несигурните граници? Николай Цеков потърси мнение от двама експерти.

За какво ѝ е на България да влиза в Шенген? Този въпрос задават скептиците както вътре в страната, така и в общото Шенгенско пространство. То предлага напълно отворени вътрешни граници, където не се правят паспортни проверки – и тъкмо това е голямото предимство. Защото се пестят време, човешки ресурси, пари. Но от доста време България (заедно с Румъния) все си стои пред заключените Шенгенски порти. Може би българските политици не са достатъчно активни? Може би ги е страх да не се скарат със „силните на деня” в Шенген, които в момента не искат да приемат България? Българският евродепутат Андрей Ковачев смята, че управниците в София полагат достатъчно усилия:

„Но западните ни партньори обвързват темата със сегашната ситуация с нелегалната миграция и затова България се съгласи с модела на поетапното влизане в Шенген, като първо зоната се надявам да се разпростре още през следващите няколко месеца върху преминаванията през нашите четири международни летища в София, Бургас, Варна и Пловдив“ – казва Ковачев.

България така и не си написа домашното

Даниел Кадик, ръководител на бюрото за Югоизточна Европа на германската либерална фондация „Фридрих Науман“ се изразява дипломатично, но съобщението му е ясно: България няма достатъчно силни карти, за да удря по масата: „Основната причина за осемгодишното буксуване на страната пред вратите на Шенгенското пространство е политическа – България така и не успя да си напише домашното, необходимо за влизането. Всеки демарш на София за бързо получаване на шенгенско членство би срещнал въпроса на останалите шенгенски държави: „А кога България ще демонстрира напредък, видим в ежегодните мониторингови доклади на Брюксел?“

Andrej Kovatschev Europaabgeordnete aus Bulgarien

Андрей Ковачев: "Държави като Германия, които чувстват особено осезаемо миграционния натиск, са против българското влизане в Шенген."

Друга причина е фактът, че българските граници, които са външни и за Европейския съюз, не са достатъчно добре охранявани и подсигурени срещу незаконни преминавания. Това го доказа и кризата в Сирия. В същото време, румънската граница към външните за Евросъюза Молдова и Украйна изглежда по съвсем друг начин. И това дава основание да се говори за разделяне на двете страни по степен на пригодност за Шенген. Според мен, Евросъюзът освен това иска да види и забележим напредък в съдебната реформа, и в справянето с корупцията и организираната престъпност.“

Кадик възпроизвежда аргументацията на няколко европейски страни, които обвързват – всъщност неоснователно – членството в Шенген с незадоволителните оценки в ежегодните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка. Казано по-просто: Еврокомисията все още държи под наблюдение България и Румъния, защото не е доволна от хода на съдебната реформа и борбата срещу престъпността и корупцията. Но това не поражда никакъв автоматизъм по кандидатурата на България за Шенген, защото става дума за различни договори и отчасти различни държави-членки. Работата просто е в това, че няколко страни действително се боят от криминален и миграционен натиск и затова не допускат България в Шенгенската зона.

Спирачка заради сигурността на границите

Андрей Ковачев: „През последните няколко години страни като Германия, Дания, Финландия, Нидерландия са изразявали позиции против българското влизане в Шенген. Това са държави, които чувстват особено осезаемо миграционния натиск. Страхът от този натиск доведе и до решението до 2020 г. да няма ново разширение на Евросъюза. Колкото и да не ми се иска, трябва да призная, че изброените партньори, които обвързват влизането ни в Шенген и с изпълнението на критериите по отношение на реформите в правосъдието, смятат, че това ще бъде харесано от избирателите в техните страни. А Съветът на вътрешните министри на Евросъюза отлага решението за България, защото предварителните сондажи сочат, че то няма да мине. А що се отнася до изтъкваните български недостатъци като корупцията и състоянието на правосъдието, проблеми с тях има във всички еврочленки. Не разбирам обаче каква е връзката на тези проблеми с показването на паспортите на нашите летища?!“

Daniel Kaddik Friedrich Naumann Stiftung in Sofia

Даниел Кадик: "България така и не успя да си напише домашното, необходимо за влизане в Шенген"

Даниел Кадик потвърждава, че спирачка удрят най-вече Германия, Нидерлания и Финландия, но не толкова заради съдебната реформа, колкото заради сигурността на границата: „Разбира се, най-големите страхове са свързани със сценария, при който България се оказва безсилна да спре нов масов прилив на имигранти през границата си с Турция и в крайна сметка пришълците се пръсват из Централна и Западна Европа. Явно София не успява да убеди партньорите си, че може опази границите си докрай в случай на подобна криза“.

Нова опасност

В политическите кулоари се говори, че ако Германия вдигне „ембаргото”, България бързо ще получи Шенгенска виза. Говори се обаче и за една нова опасност: България и Румъния да бъдат "прикачени" към Хърватия и така шенгенското им членство да се отложи отново.

Андрей Ковачев казва, че не чувал за такава идея. За Даниел Кадик обаче въпросът не е изненадващ: „Да, определено виждам очертанията на заплахата България и Румъния да бъдат „скачени“ с новата еврочленка Хърватия и заедно да чакат в преддверието на Шенгенското пространство. Подобно негативно развитие е доста правдоподобно за България в случай, че Румъния заради осезаемия си напредък при покриването на шенгенските критерии бъде отделена от България и продължи с поетапното влизане на своите въздушни, морски и сухопътни граници в Шенгенската зона.“

Редакцията препоръчва