Каквото каже ДПС | Новини и анализи от България | DW | 07.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Каквото каже ДПС

Решенията по всички ключови въпроси в България открай време съвпадат с волята на ДПС. Тоест - каквото иска ДПС, това става. Защо тогава Движението заговори за нуждата от "нова формула на властта"?

Коментар на Ясен Бояджиев:

„България се нуждае от нова формула на властта”, обяви в първия ден на новата парламентарна сесия лидерът на ДПС. Призивът му е практически безсмислен. Освен, разбира се, за някакви пропагандно-маскировъчни цели. „Новата” формула отдавна е в действие. И той много добре го знае, защото е част от нея.

Как се срива смисълът на управлението

Доказателството дойде веднага - още преди да заглъхнат тържествените, но кухи декларации за „съдбовни реформи”, „диалог” и политика на „съгласие” и на „морал”.

Най-напред рухна просъществувалият два месеца „исторически” компромис около конституционните поправки, насочени срещу главната крепост на статуквото в съдебната система, след като една от четирите партии в т.нар. управляващо мнозинство - АБВ - „изненадващо” и без да ѝ мигне окото се отметна от думата си и обяви, че няма да гласува за тях. Което със сигурност е добре дошло и за някои от останалите участници в „компромиса”.

На другия ден бе отхвърлен (не отделни негови текстове или несъвършенства, а целият!) и законът, насочен срещу сърцевината на корупцията. Това „историческо петно” (по думите на защитниците на закона) върху парламентаризма, в съгласие с „опозицията”, лепнаха две от партиите в мнозинството - АБВ и Патриотичният фронт. Така още в началото на новия политически сезон бяха сринати два от основните стълбове, върху които се крепи смисълът на днешното управление.

За пред хората и в действителност

Официалната „формула на властта” включва прокламираща се като дясноцентристка двупартийна коалиция плюс още две участващи/подкрепящи партии. Всички те са обединени (на книга) от предварително договорени приоритети и програма. Нещо като велосипед с едно голямо (ГЕРБ) и едно малко колело (РБ) плюс две помощни колелета - отляво (АБВ) и отдясно (ПФ).

Велосипедът би трябвало да се движи по предварително определен маршрут. На практика обаче той изглежда разглобен, а маршрутът - променен. Движението се осъществява чрез „резервно колело”, което се нарича ДПС. Нещо повече: „резервното колело” може дори да определя скоростта и посоката - най-често в дух на дружелюбие и разбирателство с „голямото колело” на велосипеда, а понякога дори и на своя глава. Двете „странични колела” могат да се използват според случая и при нужда - както при конституционните поправки и антикорупционния закон. От „конструктивна” гледна точка „малкото колело” е станало излишно и колкото и да се опитва, то не може да попречи на движението. Наличието му се дължи само на имиджови нужди - за пред хората.

Кой за какво гласува

Това е „новата” формула на властта. Доказателствата за нейното съществуване и за резултатите от действията ѝ са налице.

Дори и на най-старателните и паметливи наблюдатели на парламентарния живот ще им е много трудно да се сетят от кога четирите партии в т. нар. парламентарно мнозинство не са гласували заедно за или против по някой важен законодателен въпрос. Затова пък също толкова отдавна решенията по всички ключови въпроси съвпадат с начина, по който са гласували от ДПС - най-често в съгласие с ГЕРБ, но понякога дори и без това съгласие. На практика става онова, което иска ДПС.

И другият резултат - приоритетите на управлението са подменени, а реформите биват систематично окастряни, обезсилвани и тласкани в погрешна посока. Затова пък в този парламент се намира мнозинство за всяко безобразие.

Списъкът с примерите от последно време е дълъг: скандалният Закон за Националната служба за охрана, изборът на старите подуправители на БНБ, изборът на новия омбудсман, отхвърлянето на по-голямата част от предложенията за референдум, свиването на обсега и отлагането на съдебната реформа, бламирането на антикорупционния закон, протичащото в момента „вадене на зъбите” на предложенията за здравна реформа...

Няма нужда някой да излиза или да влиза

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Както има системно печеливш, така има и системно губещ - практически всички ключови решения в парламента се разминават с волята на Реформаторския блок. Част от хората в него продължават да отстояват принципите, заради които избирателите вкараха Блока в парламента. Техният ресурс обаче изглежда не е достатъчен.

Отстрани пък други „резервни гуми” нямат търпение да влязат в играта. А и в самия Реформаторски блок с просто око се забелязват готовите да играят тази игра въпреки всичко - хора, произхождащи от клиентелистката тенденция в „старата” десница, на които отдавна забравеното и мечтано присъствие в и около властта очевидно им се услажда. Тъй че на „новата” формула на властта не ѝ е нужно някой официално да бъде гонен или сменян, някой да излиза или да влиза. Тя и така си е добре. Пък и не е много „нова”. Неин първообраз бе първият мандат на ГЕРБ, прекаран безоблачно с плаващите мнозинства на винаги готови да се притекат на помощ независими депутати.

Казано накратко: „новата” формула на властта е по-скоро поредното превъплъщение на модела „Кой”.

Реклама