Какви цели преследва Русия в Арктика? | Новини и анализи от Европа | DW | 21.05.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Какви цели преследва Русия в Арктика?

"Най-късият път на руските ракети към САЩ преминава през Северния ледовит океан", казва руски военен наблюдател. Какво можем да очакваме в региона на Арктика? Какви интереси преследва Русия там?

Тази седмица в Рейкявик се проведе среща на страните, членуващи в Арктическия съвет. Русия, която на форума бе представена от външния министър Сергей Лавров, пое от Исландия председателството за следващите две години. Съветът за първи път прие дългосрочен стратегически план - с цели до 2030 година. Пълноправните членове на Съвета - Русия, САЩ, Исландия, Дания, Финландия, Норвегия, Швеция и Канада - се обединиха около своите общи ценности и стремеж за природосъобразно развитие и опазване на климата и околната среда в региона. Бе подписана и обща заключителна декларация.

Въпреки множество конфликтни точки между Русия и Запада руският външен министър увери, че диалогът и сътрудничеството ще продължи и по време на руското председателство. "Убеден съм, че регионът на Арктика може да продължи да се развива само въз основа на сътрудничеството". И още: "Арктика е област на мира, стабилността и конструктивното сътрудничество."

Какво иска Русия?

"Положителните отношения" сега трябва да бъдат разширени и на военно ниво. Засега Лавров не вижда "потенциал за конфликти" в Арктика. "Щастливи сме, че и повечето наши партньори са на това мнение." Преди срещата САЩ бяха изразили загриженост за нарастващите военни активности на Русия. През последните години руснаците засилиха военното си присъствие в региона. 

За Русия председателството на Арктическия съвет е възможност "на международно ниво да защити своите интереси съгласно президентските декрети", заяви още преди срещата руският министър за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков. Въпросните декрети представляват официалната стратегия на Русия в Арктика до 2035 година. Тя предвижда населението на руските арктически области да нараства, както и доходите - поне двойно, а оттук да се подобри благосъстоянието на хората там, което пък да доведе и до увеличаване на средната продължителност на живота. Стратегията включва и разширяване на международното и научно-техническо сътрудничество. Освен това е предвидено и разполагането на повече оръжия.

Северният морски път е по-къс, но по-бавен и по-скъп

Русия възлага големи надежди на развитието на северния морски път, който е част от североизточния пасаж и води от остров Нова земя до Беринговия проток. За тази цел Русия е построила цяла флотилия от ледоразбивачи. Миналия месец президентът Владимир Путин обяви, че до няколко години северният морски път ще може да се използва целогодишно. Москва иска до 2035 година обемът на превозваните товари да достигне 130 милиона тона годишно.

Подобно развитие на северния морски път отговаря на концепцията за превръщането на Русия в геополитическа величина, присъстваща едновременно в двете полукълба, както и в мост между старите и новите центрове на глобален икономически растеж, казва Николай Петров от лондонския мозъчен тръст Chatham House.

Тъй като Арктика е богата на природни ресурси, Русия възнамерява да увеличи десетократно добива на втечнен газ до 2035 година, т.е. да достигне 91 милиона тона. "Това ще струва скъпо, но добивът и втечняването на природен газ е най-важният, ако не и единственият източник на ръст за руската икономика. Към проекта за втечнен газ се присъединиха Китай и Франция и това обещава фантастични резултати", казва Петров.

Директорът на бременския Институт за икономика на морския транспорт и морска логистика Буркард Лемпер смята, че си засвужава североизточният пасаж да се използва за превоз на суровините, добивани в руските арктически територии. Но е много съмнително доколко рентабилно - икономически и организационно - би било използването на този морски път за превоз на друти товари, основно в контейнери. "Нуждата товарните кораби да бъдат придружавани от ледоразбивачи значително ще оскъпи транзитните разходи. И използваните само през лятото кораби ще се нуждаят от усилени корпуси, които да издържат на сблъсък с плаващ леден блок или айсберг. Това ще доведе до увеличаване на тяхното тегло, до намаляване на тяхната товароносимост и до повишаване на разхода на гориво", казва Лемпер.

Във всички руски документи за бъдещето на Арктика се говори за разширяване на военната инфрастрактура в района, за покупката на най-съвременните технологии и за поддържане на бойна готовност от руските части. От години Русия работи за разширяване на военното си присъствие в Арктика. Така например в момента се извършват тестове с подводния дрон "Посейдон", задвижван с ядрено гориво. За това "ново оръжие" президентът Путин говори пред парламента през 2018 година. Като "безпрецедентта военна сила" на Русия определи СиЕнЕн публикуваните през април сателитни снимки на руските военни бази в Арктика. Експертите, които анализираха снимковия материал, стигнаха до извода, че през последните пет години Русия е работила усилено за укрепването на базите си по руското арктическо крайбрежие.

Кой заплашва Русия от север?

"Руските военни приготовления в Арктика са по-мащабни от тези на другите страни", казва руският военен наблюдател Александър Голц. Според него така Москва иска да покаже, че е активна в региона, което е по-лесно и по-евтино, отколкото да изгражда плаващи нефтени платформи за сондажи и да превозва втечнен газ. Голц смята, че на този фон военната конфронтация в района на Арктика се развива по модела на Студената война. Най-късият път на руските ракети по посока на САЩ преминава именно през Северния ледовит океан, казва той. "Просто няма друга обяснима причина за разполагането на оръжия в Арктика."

През следващите три години Москва иска да инвестира 15 милиарда рубли (около 167 милиона евро) в различни дейности в Арктика. Може би и за намаляване на последиците от климатимните промени, които в Арктика вече придобиват катастрофални размери? По-скоро не, защото за Русия националната сигурност е приоритет, казва Михаел Паул от берлинската фонндация "Наука и политика". "За Русия приоритетни по време на руското председателство на Арктическия съвет области ще бъдат добивът на енергия и военните въпроси, докато темата за климата ще бъде от второстепенно значение за страната", казва Паул.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Вижте видеото 01:42

Нещо невиждано в Арктика

Подобно съдържание