Какви ги говорят Нинова и Борисов | Новини и анализи от България | DW | 27.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какви ги говорят Нинова и Борисов

Защо лидерите на ГЕРБ и БСП повтарят дословно руските пропагандни тези и говорят като руската телевизия? Отговорът е лесен: нали идат избори и трябва да се привличат гласове. Включително чрез сплашване, пише Я. Бояджиев.

Западът нямал желание да харчи пари за укрепване на отбранителния потенциал на източноевропейските членки, включително България. Така София се оказала „в капан“ и била „принудена да разчита само на наследничката на СССР“. България се надявала, че членството в западните блокове ще ѝ донесе разцвет. Но вместо това била „подложена на унижение, което ще ѝ бъде добър урок“. Така или иначе страната „остава плацдарм за антируски инициативи“ и е логично „да преосмисли отношенията си с НАТО".

Стартовият изстрел

Редакцията препоръчва

В характерния си назидателен тон (като към беден роднина, отклонил се временно от правата линия) миналата седмица тези небивалици бяха разпространени от руската телевизия, създадена специално, за да облъчва света с пропагандата на Кремъл. И така даде „стартовия изстрел“ в българската предизборна кампания по темата национална сигурност.

Допреди година-две на подобни сигнали се отзоваваха само партии и организации от типа на „Атака“. Сега вече на „стартовата линия“ са се наредили и двете най-големи български партии. И се втурнаха в „надпреварата“ за сърцата на избирателите - с взаимни ругатни, дърпане, ръгане, бутане и опити за препъване. Който изприказва повече страхотии, лъжи и измислици, той печели.

Прословутата черноморска "флотилия“

Конкретната тема на упражнението не е нова. Просто се притопля създадената изкуствено миналото лято - пак в предизборна обстановка - драма с т.нар. черноморска „флотилия“. Тогава една румънска инициатива за отбранително сътрудничество в Черно море - с участието и на България и Турция - бе истерично раздухана и представена сякаш България всеки момент ще обяви война на Русия. БСП се обяви „против участието в регионални военни формати, насочени срещу трети страни“. А тогавашният премиер и лидер на ГЕРБ се зарече, че “страната ни няма да стане част от черноморски фронт срещу Русия", защото иначе „пряко отиваме към военен конфликт“, а „Черно море се превръща в арена на военни действия“. И се изказа за засилено военноморско присъствие, стига да е под натовско командване.

Така и стана – седмица по-късно, като част от по-скоро символичната подкрепа за страните от източното крило на НАТО след руската агресия, прекроила граници в Европа, срещата на върха на НАТО във Варшава подкрепи единодушно „адаптираното предно присъствие и засиленото провеждане на учения в Черноморския регион" – изцяло дефанзивни, пропорционални и осъществявани при пълна прозрачност действия. На 15 и 16 февруари тази година в Брюксел пък министрите на отбраната от НАТО, пак единодушно, просто приведоха това решение в по-конкретна форма - увеличаване на планираните тренировки, ситуационната осведоменост и оперативната съвместимост в Черноморския регион. Тоест, нищо ново.

Едновременно мишена и плацдарм на военни действия

Bulgarien - Parteivorsitzende der großen Parteien - Kornelia Ninova und Byko Borissov (BGNES)

И двамата повтарят дословно руските пропагандни тези - защо ли?!

Очевидно решили, че публиката е позабравила за какво става дума обаче, лидерите на двете най-големи български партии пак надуха балона на истерията. "Чакали са ме да падна“, „козируваха в Брюксел“, проплака лидерът на ГЕРБ и обяви, че „сега вече сме включени, вече има флотилия и сме мишена“. "Ястребът Борисов се опитва да се превърне във врабче", „ние сме против България и Черно море да бъдат използвани като плацдарм за военни действия", включи се в надпреварата лидерката на БСП.

Естествено, и двете твърдения са пълна измислица. Първо, няма да има нито флотилия, нито плацдарм, нито военни действия. А просто по-системна и целенасочена ротация на натовски кораби за участие в учения в досегашните рамки, поставени от международното морско право и конвенцията от Монтрьо, която ограничава броя и периода на пребиваване в Черно море на военни кораби от нечерноморски държави. И второ, България - заедно с другите страни от източния край на НАТО - ще е точно толкова „мишена“ (на евентуален руски отговор), колкото (и ако) е била и досега. Което, разбира се, няма да попречи на Москва, както и досега, периодично да вдига вой до небесата за „враждебните планове“ и „агресивните действия“ на НАТО.

Защо тогава лидерите на двете най-големи български партии повтарят (дори и дословно) руските пропагандни тези и говорят като руската телевизия или руския външен министър? Целта очевидно е популистко-предизборна - привличане на гласове чрез сплашване: от една страна - на русофилския (плацдарм сме за военни действия!), а от друга – на останалия електорат (ставаме мишена!).

Огън по НАТО!

Така, независимо от иначе гръмко прокламираните си различия във външнополитическата сфера, двете партии обективно постигат един и същ резултат – обезсмисляне на членството на страната в НАТО. На думи те са силно привързани към това членство, но на практика се надпреварват да се разграничават от него.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev (DW/P. Henriksen)

Ясен Бояджиев

"България е член на ЕС и НАТО и ние не подлагаме под никакво съмнение този факт“, казва лидерката на социалистите. Но когато системно подлагаш под съмнение всички конкретни форми на участие и присъствие в НАТО и пламенно твърдиш, че конкретните колективни мерки, за които всички околни страни в нашата позиция се борят със зъби и нокти, в защита на националната ти сигурност всъщност я застрашават, този „факт“ вече няма никаква стойност.

Лидерът на ГЕРБ пък се оплаква, че ЕС и НАТО целенасочено се превръщат в клише в България, и че се оказва политически ползотворно да си против тях и да не се съобразяваш с тях. Но самият той прави точно това като раздухва страхове и безсмислици и представя законната грижа за собствената сигурност като „козируване пред Брюксел“.

Всъщност, България наистина е мишена. Но не толкова на някакви вражески самолети или ракети, а на мощни и системни усилия за отклоняване от европейския път и откъсване от западната общност. И двете най-големи български партии - дали поради неосъзната глупост и някакви дребни конюнктурни интереси, или заради осъзната привързаност към друг стратегически избор - активно помагат на тези усилия. А с това подкопават доверието към основната, а може би и единствена дългосрочна гаранция за националната сигурност на България, каквато е членството в НАТО.