Каква беше истинската ГДР? | Новини и анализи от Европа | DW | 29.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Каква беше истинската ГДР?

"Социалистическият начин на живот" е вид колективна шизофрения, стимулираща раздвоението на личността между официално нагаждане към режима и тихо недоволство в личната сфера. Как се е живяло между тези два полюса?

Преди 25 години приключи дългата агония на ГДР - държавата с нормирано ежедневие, за която бяха характерни сивотата, пасивността на хората и малките им бягства към интимното. Бягството на близо 4 милиона източногерманци на Запад преди да бъде издигната Берлинската стена е свидетелство за масовото отхвърляне на социалистическата система на принуда. Между 13 000 и 50 000 души изоставят бившата ГДР ежегодно, промъквайки се нелегално през границата или напускайки я с официално разрешение за преселване.

В революционната 1989 година броят на избягалите от страната достига 400 000 души. През целия период - от създаването на ГДР през 1949 до 3 октомври 1990 общо 5,2 милиона източногерманци напускат страната в западна посока. Причините за това са различни, но една от тях е обща: почти всички невъзвращенци отхвърлят социалистическата принуда и не виждат никаква перспектива за себе си.

Това пише Клаус Шрьодер, ръководител на група учени към Свободния университет в Берлин, които изследват бившата източногерманска държава. Шрьодер се опитва да установи и това какво е било ежедневието на онези граждани на ГДР, които не са искали да напускат страната. Според Шрьодер общественополитическите условия са принуждавали хората да водят един изцяло "нормиран" живот: ранната женитба е давала правото да получат жилище; ранното раждане на деца е осигурявало достъп до кредити за финансиране на скромно благосъстояние, а членството в партии и масови организации е било задължителен елемент за онези, които не са искали да бият на очи и да си имат неприятности с властите.

Flash-Galerie Geschichte und Wirken Stasi

Консерви с миризми на "врагове на режима", съхранвани от ЩАЗИ

Извън тази сфера на "официалния живот" гражданите на ГДР са имали право на известни лични свободи единствено в рамките на семейния и приятелски кръг. Повечето хора са били принудени да се нагодят към условията на социалистическата държава, защото бягството на Запад е било свързано с големи рискове.

Контролът - висш приоритет за социалистическата държава

Мнозина обаче така и не успяват да приемат господстващия обществен строй, отхвърлят го и търсят свои лични начини за "спасение". Доказват го данните за високата консумация на алкохол в ГДР, честите самоубийства и големия брой на затворниците, на психическите заболявания, на бягствата от работа. Партията позволявала известни пространства на лична свобода, но само доколкото те не застрашавали държавния режим. Управляващата партия и нейната тайна полиция превръщат контрола над живота на хората в свой върховен приоритет. Това им позволява навреме да разкриват всяко отклонение от разрешеното поведение, което на жаргона на Щази се наричало - "негативно вражеско поведение".

Редица проблеми като ниските екологични стандарти, засилващите се тенденции на нездравословно хранене, ексцесивната консумация на алкохол, недостатъчното спортуване и сравнително лошото медицинско обслужване са причината за по-ниската средна продължителност на живота на източногерманците в сравнение с гражданите на Федералната република. В годината на германското Обединение /1990/ животът на източногерманските мъже е бил средно с около две години, а този на източногерманските жени - с три години по-кратък от живота на западногерманците.

Tränenpalast Ausstellung GrenzErfahrungen. Alltag der deutschen Teilung

Камери за наблюдение на ЩАЗИ на гара "Фридрихщрасе" в Източен Берлин

Броят на самоубийствата в ГДР също надвишава този в Западна Германия. Във ФРГ данните сочат средно ниво от 20 самоубийства на 100 000 души. В първите години на ГДР първоначалното ниво от 30 на 100 000 души спада до 25 на 100 000. След построяването на Берлинската стена и в годините на принудителната колективизация обаче броят на самоубийствата скача на повече от 30 самоубийства на 100 хиляди души, а в началото на седемдесетте години се стига и до траурния рекорд от 37 самоубийства на 100 000 души.

На световно ниво

Много хора намират в алкохола начин да "удавят" тъжното си битие в условията на диктатура. Именно по отношение на консумацията на алкохол ГДР наистина достига световно равнище (3-то място в света през 1982 година). Подобни "постижения" социалистическата държава успява да постигне само в още една друга област - спорта. Една година преди да престане да съществува ГДР, консумацията на твърд алкохол възлиза средно на 11 литра годишно на човек от населението. Най-голяма е била консумацията в групата на 35 до 45-годишните. За да избягат от действителността източногерманците прибягвали и до честа употреба на медикаменти - приспивателни и успокоителни вещества.

Недоволството си личи и по постоянно растящия брой на молбите за изселване и готовността на хората да се подлагат на лишения и репресии, за да получат заветния документ. Молбите, които обикновено включвали по повече от един кандидат нарастват от 8 400 през 1977 година на повече от 120 000 през 1989-та. Между 1961 и 1989 година източногерманските власти освобождават от гражданство общо 550 000 души, които по този начин получават право да се изселят на Запад.

Tränenpalast Ausstellung GrenzErfahrungen. Alltag der deutschen Teilung

Паспорти на източногерманци с печати за изселване

Подаващите молби за изселване били смятани от режима за "вражески елементи", подлагани на съответен стриктен контрол и наблюдение. Залезът на социализма в ГДР свидетелства за границите на тоталитарния режим: желанието на хората за свобода и благосъстояние може само временно да бъда подтискано с обещания за ново и по-добро бъдеще, заключава Клаус Шрьодер.

Диктатура, безправова държава

Близка оценка за бившата ГДР дават в свой документ и представителите на различни политически партии в Германия, включително и от Левицата (бившата ГЕСП от времената на ГДР). Там се казва, че ГДР е била диктатура и безправова държава. Липсата на честни и свободни избори де факто делегитимира държавната власт. С оглед на това, че управляващата върхушка от партийни кадри е влияела и направлявала всички важни обществени процеси по свое усмотрение, общественият строй не може да се дефинира като правов или справедлив. Толкова по-важно е в наши дни да не се омаловажава ролята на бившия тоталитарен режим и на репресивния апарат, поддържал сигурността в бившата ГДР.

Редакцията препоръчва